Черно море е едно от най-значимите вътрешни морета на света и играе изключително важна роля както за България, така и за целия регион на Източна Европа.
| Черно море | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Тип географски обект | Вътрешноконтинентално море |
| Местоположение | Между Европа и Азия; омива бреговете на България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция |
| Координати | 43° с. ш., 35° и. д. |
| Площ | около 436 000 км² |
| Средна дълбочина | 1 253 м |
| Максимална дълбочина | 2 212 м (югоизточно от Яйлата) |
| Обем на водата | ~547 000 км³ |
| Дължина на бреговата линия | около 4 340 км (в България – ~378 км) |
| Най-дълга брегова линия | Турция |
| Средна соленост | 17–18‰ (по-ниска от океанската) |
| Температура на водата (лято) | 22–26°C |
| Температура на водата (зима) | 6–9°C |
| Цвят и прозрачност | Тъмносиньо до зеленикаво, прозрачност 5–20 м |
| Притоци | Дунав, Днестър, Днепър, Дон, Камчия, Ропотамо |
| Свързани водни басейни | Азовско море (през Керченския проток), Мраморно море (през Босфора) |
| Острови | Остров Света Анастасия, Змийски остров, Березан |
| Средна надморска височина на бреговете | 0 м |
| Основни заливи | Варненски, Бургаски, Синеморски, Одески |
| Течения | Циркулационно крайбрежно течение по посока на часовниковата стрелка |
| Климатични особености | Морски умерен климат, със слаби зими и топли лета |
| Химичен състав | Високо съдържание на сероводород под 150–200 м дълбочина |
| Флора | Морски водорасли (зелени, кафяви, червени), фитопланктон |
| Фауна | Дорадо, сафрид, кефал, попче, медуза, делфин, морска звезда |
| Биогеографска зона | Евксинска (Черноморска) |
| Среда на обитание | Умерен морски екосистемен район |
| Основни пристанища | Варна, Бургас, Констанца, Одеса, Севастопол, Батуми, Истанбул |
| Основни градове по българското крайбрежие | Варна, Бургас, Несебър, Балчик, Созопол |
| Икономическо значение | Транспорт, риболов, туризъм, солодобив, енергетика |
| Туристически региони | Северно и Южно Черноморие, Златни пясъци, Слънчев бряг, Созопол |
| Геоложка структура | Вулканично-седиментен басейн, образуван преди около 7 млн. години |
| Произход | Остатък от древния Понтийски басейн |
| Екологични проблеми | Замърсяване, ерозия, свръхулов, нефтени отпадъци |
| Защитени територии | Ропотамо, Камчийски пясъци, Дуранкулак, Шабла, Странджа |
| Морски течения | Основно повърхностно течение по часовниковата стрелка |
| Биоразнообразие | Над 1 500 вида животни и растения |
| Химична особеност | 90% от водния обем е аноксичен (без кислород) |
| Енергийни ресурси | Нефт, природен газ, подводни минерални находища |
| Международно значение | Важен транспортен и стратегически коридор между Европа и Азия |
| Екологичен статус | Уязвима екосистема със защитени зони по „Natura 2000“ |
| Туристическо значение за България | Основен център за летен туризъм и курортна дейност |
| Културно значение | Част от древните морски цивилизации – тракийска, гръцка, византийска |
| Интересен факт | Черно море е единственото голямо море с почти пълна липса на живот под 200 м дълбочина |
| Международен код на морския басейн | FAO Fishing Area 37.4.2 |
| Регионални партньорства | Организация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС) |
| Допълнителна информация | |
| Бележка | - |
| Изглед | |
 Местоположение в Европа Карта на Черно море Сателитна снимка на Черно море | |
То е разположено между Европа и Мала Азия и се свързва с Мраморно море чрез пролива Босфора, а по-нататък и със Средиземно море. На север Черно море граничи с Украйна и Русия, на изток – с Грузия, на юг – с Турция, а на запад – с България и Румъния.
Площта му е приблизително 436 000 квадратни километра, а средната му дълбочина достига около 1 253 метра, като най-дълбоката точка е 2 245 метра. Черно море е полузатворен басейн, който се отличава с ограничен водообмен с другите морета, което силно влияе върху неговата соленост и екологични особености.
Геоложки произход и формиране
Черно море има сложна и интересна геоложка история. То се е образувало преди около 7 000 – 8 000 години в резултат на глобални климатични промени и покачване на морското равнище след последния ледников период. По-рано днешното Черно море е било сладководно езеро, известно като „Евксински басейн“.
Водите на Средиземно море са нахлули през Босфора и са го превърнали в солено море. Тази промяна е довела до заливането на големи територии, които днес са под водата, а според някои учени това събитие може да е в основата на древния мит за Потопа.
Физикогеографски характеристики
Черно море има продълговата форма, като от север на юг се простира на около 580 километра, а от запад на изток – над 1 200 километра. Температурата на водата в повърхностните слоеве варира от около 6–8°C през зимата до 25–28°C през лятото.
Солеността му е сравнително ниска – средно около 18‰, което е почти наполовина по-малко от тази на Средиземно море. Това се дължи на големия приток на сладка вода от реки като Дунав, Днепър, Днестър и Рион. Особеност на Черно море е наличието на аноксична (безкислородна) зона под 150–200 метра дълбочина. В тази зона липсва кислород и живот, а водата съдържа сероводород – това прави Черно море уникално в световен мащаб.
Българското Черноморие
Българското крайбрежие има дължина около 378 километра и е разделено на Северно и Южно Черноморие. Северната част е по-стръмна, с високи скали и носове като Калиакра, Шабла и Емине, докато южната част се характеризира с пясъчни плажове, заливи и лагуни. Сред най-известните български морски градове са Варна, Бургас, Несебър, Созопол, Балчик и Поморие.
Черноморието има разнообразна природа – крайбрежни езера (Атанасовско, Шабленско, Бургаско), защитени зони и биосферни резервати. То е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, като в него се срещат редки видове птици и растения.
Климат и природни особености
Климатът на Черноморския регион е умереноконтинентален с морско влияние. Лятото е топло и сухо, а зимата – мека. Морето действа като естествен климатичен регулатор – през зимата смекчава студовете, а през лятото охлажда въздуха.
Средният брой слънчеви дни по крайбрежието е около 250 годишно, което прави региона благоприятен за туризъм и земеделие. Водата на морето е богата на минерални соли и микроелементи, а крайбрежният въздух е полезен за хора с дихателни заболявания.
Икономическо значение
Черно море има огромно икономическо значение за страните в региона. То осигурява богат рибен ресурс, морски транспорт, туризъм и енергийни ресурси. Българските пристанища Варна и Бургас са основни икономически центрове, през които минава голяма част от външната търговия.
Морето е и важен енергиен коридор – по дъното му преминават газопроводи и телекомуникационни кабели. В последните години се развиват проекти за добив на природен газ от шелфа на Черно море. Риболовът, макар и ограничен от екологични норми, остава традиционен поминък, а туризмът се развива с бързи темпове – всяко лято милиони туристи посещават черноморските курорти.
Екологични проблеми и опазване
Въпреки природната си красота, Черно море е изправено пред сериозни екологични предизвикателства. Сред основните проблеми са замърсяването от промишлени и битови отпадъци, нефтени разливи и прекомерен риболов. Притокът на големи реки, като Дунав, внася азотни и фосфорни съединения, които водят до еутрофикация – прекомерен растеж на водорасли и недостиг на кислород.
Това влияе негативно върху биоразнообразието и качеството на водите. За опазване на Черно море страните от региона работят съвместно чрез международни инициативи като Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (1992 г.), известна още като Букурещка конвенция.
Флора и фауна
Въпреки сравнително ниската соленост и аноксичните дълбочини, Черно море поддържа богато биологично разнообразие. В него живеят над 200 вида риби, включително сафрид, черноморска скумрия, калкан, цаца и кефал. Сред морските бозайници се срещат три вида делфини – обикновен, бутилконос и афалин, които са защитени.
Флората е представена от различни видове водорасли, сред които филофора, цистозейра и улва. Те имат ключова роля в екосистемата, осигурявайки кислород и местообитания за морските организми.
Крайбрежните зони са богати на птици – често се срещат корморани, чапли, пеликани и лебеди, особено в района на Бургаските езера и делтата на Дунав.
Културно и историческо значение
Черно море има огромно историческо и културно значение. Още от древността то е било средище на цивилизации – траки, гърци, римляни и византийци. По неговите брегове са възникнали древни градове като Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и Одесос (Варна).
През Средновековието морето е било арена на търговски и военни конфликти между Византия, България и Османската империя. Днес то продължава да бъде мост между култури, народи и икономики, символ на международно сътрудничество и развитие.