Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), известна още като балканска или гръцка костенурка, е един от най-разпространените видове сухоземни костенурки в Евразия и Северна Африка. Тя е емблематичен представител на балканската херпетофауна и е тясно свързана с природния ландшафт на България, където се среща в редица сухи и топли райони.
| Шипобедрена костенурка | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Описание |
| Научно наименование | Testudo graeca |
| Разпространение | Южна и Източна Европа, Северна Африка, Близък изток |
| Клас | Влечуги (Reptilia) |
| Разред | Костенурки (Testudines) |
| Семейство | Testudinidae |
| Средна дължина на карапакса | 20–30 см |
| Средно тегло | 1–2,5 кг |
| Окраска | Жълто-кафява с тъмни петна |
| Отличителен белег | Шипове от външната страна на задните бедра |
| Тип местообитание | Сухи тревисти и храстови терени, ниски планини, ръбове на гори |
| Хранене | Растителна храна – треви, листа, плодове |
| Активност | Дневна, с хибернация през зимата |
| Размножаване | Снася 3–10 яйца, излюпване след ~80 дни |
| Продължителност на живота | До 70–100 години |
| Статус по IUCN | Уязвим (Vulnerable) |
| Основни заплахи | Унищожаване на местообитания, пожари, пътнотранспортни инциденти, незаконна търговия |
| Защитен статус в България | Защитен вид по Закона за биологичното разнообразие |
| Най-чести местообитания в България | Южна България, Странджа, Сакар, Родопи, Черноморие |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде може да се види шипобедрената костенурка в България? 💬 Отговор: Най-често се среща в южните и източни райони на страната – в Странджа, Родопите, Тракийската низина и по Черноморието. ❓ Въпрос: Какво може да се направи за опазването на шипобедрената костенурка? 💬 Отговор: Важно е да се запазят естествените ѝ местообитания, да се избягва събирането на диви екземпляри и да се насърчава екологичното образование и мониторинг на популациите. | |
Известна с дълголетието, устойчивостта и спокойния си нрав, тази костенурка представлява не само част от биологичното наследство на региона, но и важен индикатор за състоянието на околната среда.
Морфологични особености
Шипобедрената костенурка има сравнително плосък и овален карапакс, който може да достигне дължина от 20 до 30 сантиметра. Цветът варира от жълтеникаво до маслиненокафяво, с тъмни петна по всяка рогова плочка. Името ѝ идва от характерните шипове, разположени от външната страна на задните бедра, които представляват важен отличителен белег на вида. Коремната част (пластронът) е обикновено по-светла и с тъмни симетрични петна.
Главата е сравнително малка, с добре оформен клюновиден рогов израстък, използван при хранене. Очите са тъмни и будни, а кожата – груба и люспеста, приспособена към сухи и горещи среди.
Разпространение и местообитание
Testudo graeca е вид с изключително широк ареал, обхващащ Средиземноморието, Северна Африка, Близкия изток и части от Източна Европа. В България се среща главно в южните и източните райони – по долината на река Марица, в Тракийската низина, в Родопите, Странджа и по Черноморието.
Тя предпочита сухи тревисти местности, храсталаци, ръбове на гори и редки дъбови насаждения. Обича каменисти терени с рехава растителност, където има добра слънчева експозиция и възможности за укритие.
Начин на живот и поведение
Шипобедрената костенурка е активна основно през деня, особено в сутрешните и следобедните часове, когато температурата е умерена. В най-горещите часове на деня тя се укрива в сенчести места, дупки или под храсти. През зимата изпада в хибернация, заравяйки се в почвата на дълбочина до 30 сантиметра, където прекарва няколко месеца в покой.
Видът е териториален – всяка костенурка има определен участък, който обикаля редовно. Мъжките често проявяват агресивно поведение при среща със съперници по време на размножителния сезон.
Хранене
Диетата на Testudo graeca е строго растителна. Тя се храни предимно с треви, листа, цветове и сочни растения, като често предпочита глухарчета, живовляк, детелина и диви билки. Понякога консумира плодове, паднали по земята, а рядко може да поеме малко количество животинска материя – например охлюви или насекоми, за да компенсира недостиг на белтъчини и калций.
Размножаване и развитие
Брачният сезон започва през пролетта – от април до юни. Мъжките проявяват активно ухажване, като обикалят около женската, издават характерни звуци и я побутват с черупката си. След копулацията, женската снася от 3 до 10 яйца в изкопана дупка на слънчево място. Инкубацията продължава около 70–90 дни, в зависимост от температурата и влажността на почвата. Малките се излюпват в края на лятото, но често остават в гнездото до пролетта.
Половата зрелост настъпва между 10-15 години, а продължителността на живота може да надхвърли 70 години, особено в природни резервати и защитени местообитания.
Екологична роля
Шипобедрената костенурка играе ключова роля в екосистемите на Средиземноморието. Чрез хранителното си поведение тя участва в поддържането на растителното равновесие и разпространението на семена. Освен това, поради чувствителността си към климатични промени и човешка намеса, видът се счита за биоиндикатор за състоянието на средата.
Заплахи и опазване
Основните заплахи за Testudo graeca са свързани с човешката дейност – разрушаване на местообитания, горски пожари, селскостопански дейности и незаконно събиране за търговия. Много индивиди загиват при пътни инциденти, а други биват изнасяни нелегално като домашни любимци.
В България видът е защитен по Закона за биологичното разнообразие и е включен в Приложение II на Бернската конвенция и Приложение II на Директивата за местообитанията на Европейския съюз. Популациите се наблюдават активно в рамките на Натура 2000 зони и природни паркове като „Странджа“ и „Сакар“.
Значение за човека
В продължение на векове шипобедрената костенурка е била възприемана като символ на дълголетие, търпение и мъдрост. В някои балкански народни вярвания тя се смята за пазител на дома и природната хармония. В наши дни видът има и образователно значение, използван е в природозащитни кампании и екотуристически програми.