Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) е един от най-загадъчните и редки представители на европейската прилепна фауна. Отличава се с характерните си големи, широко поставени уши, които се допират в средата на челото – оттук идва и неговото име. Този прилеп е символ на нощната тишина и невидимия свят, скрит в сенките на горите и старите постройки.
| Широкоух прилеп | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Barbastella barbastellus |
| Общо име | Широкоух прилеп |
| Семейство | Vespertilionidae (Обикновени прилепи) |
| Разред | Chiroptera (Прилепи) |
| Дължина на тялото | 4,5–5,5 см |
| Размах на крилата | 26–29 см |
| Тегло | 6–12 г |
| Окраска | Тъмносивокафява, по-светла отдолу |
| Особености | Големи уши, почти слети в средата |
| Хранене | Нощни пеперуди, молци, бръмбари |
| Местообитание | Стари гори, хралупи, пещери, тавани |
| Разпространение | Европа, Балкани, Мала Азия |
| Размножаване | 1 малко годишно, юни–юли |
| Хибернация | Ноември – март |
| Продължителност на живот | 10–15 години |
| Природозащитен статус | Застрашен вид |
| Основни заплахи | Изсичане на гори, пестициди, смущения в пещери |
| Екологична роля | Контрол на насекоми, индикатор за здрави екосистеми |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде може да се срещне широкоухият прилеп в България? 💬 Отговор: Широкоухият прилеп се среща в планинските райони – Родопите, Стара планина, Витоша, Пирин и Странджа, където има стари гори и пещери. ❓ Въпрос: С какво се храни широкоухият прилеп? 💬 Отговор: Той се храни предимно с нощни пеперуди и молци, които улавя с прецизна ехолокация, като изяжда стотици насекоми всяка нощ. | |
В България широкоухият прилеп е разпространен предимно в планинските и полупланинските райони, като предпочита стари гори с кухи дървета и близки водоизточници. Той е от изключително значение за екосистемите, защото регулира популациите на нощни насекоми, включително вредители по земеделските култури.
Морфологични особености
Широкоухият прилеп е средноголям по размер, с дължина на тялото около 4,5–5,5 см и размах на крилата между 26 и 29 см. Тежи между 6 и 12 грама.
Козината му е гъста и кадифена, с тъмносив до чернокафяв цвят отгоре и по-светъл отдолу. Лицето е късо, а муцуната – тъмна и плоска, с широки ноздри. Най-характерната му черта са големите уши – широки, триъгълни и почти сраснали в основата си. При спокоен прилеп те са сгънати назад, а при активност се изправят напред, образувайки своеобразна „чаша“ за улавяне на звуци.
Крилата са дълги и тесни, с тъмна мембрана, която му позволява маневриране дори в гъсти гори. Опашката е включена в опашната ципа, която му служи и за задържане на плячката.
Разпространение и местообитание
Barbastella barbastellus се среща в почти цяла Европа, части от Мала Азия и Кавказ. В България е широко, но неравномерно разпространен – установен е в Стара планина, Родопите, Пирин, Витоша, Средна гора и Странджа.
Видът предпочита стари широколистни гори, горски поляни и райони с пещери или изоставени постройки. Често обитава хралупи на дървета, пукнатини в скали, тавани и мазета. През зимата търси спокойни, влажни и прохладни пещери за хибернация.
Широкоухият прилеп избягва откритите пространства – той е типичен „горски ловец“, който ловува под короните на дърветата и над потоци, където има изобилие от насекоми.
Начин на живот и поведение
Широкоухият прилеп е нощно животно и започва своята активност малко след залез слънце. Лети бързо и ловко, с чести промени в посоката, което му позволява да ловува дори в гъсти гори.
Използва ехолокация с нискочестотни звуци (около 30–45 kHz), които трудно се засичат от насекомите. Това му дава предимство пред други видове прилепи, тъй като плячката не може да „чуе“, че е наблизо.
Широкоухият прилеп е социален, като през лятото женските образуват размножителни колонии от 10–40 индивида, обикновено в дървесни кухини или тавани. Мъжките живеят самостоятелно или в малки групи.
Хранене
Храната на широкоухия прилеп се състои основно от нощни пеперуди, молци и други летящи насекоми. Благодарение на тихия си полет и нискочестотната ехолокация той успява да се приближи незабелязано до плячката си.
Често ловува близо до водоеми, където насекомите са по-многобройни. Една възрастна особа може да изяде до няколко хиляди насекоми за една нощ, което го прави ценен съюзник на земеделците и горските екосистеми.
Размножаване
Размножителният сезон започва в края на лятото и началото на есента. Копулацията често се осъществява преди зимния сън, но оплождането се забавя до пролетта. Женската ражда едно малко през юни или юли.
Малките се развиват бързо – на около четири седмици вече могат да летят и да ловуват самостоятелно. Женските проявяват силен майчински инстинкт и често се събират в общи „детски ясли“, където се грижат за потомството си заедно.
Хибернация
Широкоухият прилеп зимува от ноември до март в пещери, мини или други подземни убежища, където температурата е стабилна (5–10°C), а влажността висока. По време на хибернация метаболизмът му се забавя почти десетократно, сърдечната честота намалява, а телесната температура се доближава до околната.
По време на зимен сън прилепът е изключително уязвим – всяко смущение може да доведе до преждевременно събуждане и изчерпване на енергийните му запаси.
Екологична роля и значение
Широкоухият прилеп е незаменим елемент от горските екосистеми. Той е естествен регулатор на насекомите и намалява нуждата от пестициди. Същевременно служи като биоиндикатор – неговото присъствие е знак за здрава, екологично чиста среда с високо биоразнообразие.