Южен подковонос (Rhinolophus euryale) е една от най-интересните и редки пещерни прилепни видове в Европа. Името му произлиза от характерната подковообразна кожна гънка около носа, която служи като резонатор при излъчването на ултразвукови сигнали.
| Южен подковонос | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Rhinolophus euryale |
| Общо име | Южен подковонос |
| Семейство | Rhinolophidae (Подковоносови прилепи) |
| Разред | Chiroptera (Прилепи) |
| Дължина на тялото | 5–6 см |
| Размах на крилата | 30–35 см |
| Тегло | 8–12 г |
| Окраска | Кафява до сиво-кафява, по-светъл корем |
| Особености | Подковообразна носна гънка, ехолокация |
| Хранене | Нощни насекоми, пеперуди, комари, бръмбари |
| Местообитание | Пещери, тунели, изоставени мини, горски райони |
| Разпространение | Южна Европа, Балкани, Средиземноморие |
| Размножаване | 1 малко годишно, юни–юли |
| Хибернация | Ноември – март |
| Продължителност на живот | 10–15 години |
| Природозащитен статус | Застрашен вид |
| Основни заплахи | Пещерни смущения, пестициди, загуба на местообитания |
| Екологично значение | Контрол на насекоми, индикатор за чиста природа |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде в България живее южният подковонос? 💬 Отговор: Южният подковонос обитава пещери и тунели в южните райони на България – Родопите, Странджа, Сакар и долината на река Марица, където има топъл и влажен микроклимат. ❓ Въпрос: С какво се храни южният подковонос? 💬 Отговор: Храни се основно с дребни нощни насекоми като пеперуди, комари и бръмбари, които улавя във въздуха с помощта на ехолокация. | |
Това прави южния подковонос не просто уникален, а и изключително еволюционно приспособен нощен ловец, способен да се ориентира в пълен мрак с прецизност, недостижима за човешките сетива.
В България този вид се среща главно в южните райони и по долините на реките, където има множество пещери и влажни местообитания. Той е важен индикатор за екологичното здраве на карстовите екосистеми и ключов участник в природния баланс на нощните биотопи.
Морфологични особености
Южният подковонос е средноголям представител на рода Rhinolophus. Дължината на тялото му е около 5–6 см, размахът на крилата достига 30–35 см, а теглото му варира между 8 и 12 грама. Най-забележителната му особеност е носовият лист – кожна структура с форма на подкова, която обрамчва ноздрите и усилва ехолокационните звуци.
Козината е гъста и мека, с кафеникав до сиво-кафяв цвят по гърба и по-светла по корема. Ушите са широки, без трагус (вътрешно ухообразно израстъче), което е характерна черта за всички подковоноси. Опашката е дълга и частично обхваната от летателната ципа.
Очите са малки, тъй като прилепът не разчита на зрението си, а на ехолокацията – способност да „вижда със звука“.
Разпространение и местообитание
Rhinolophus euryale е вид, типичен за Средиземноморието и южната част на Европа. Среща се в Испания, Франция, Италия, Гърция, Турция и частично на Балканите. В България е установен в Южна и Югозападна България – в Родопите, Странджа, Сакар и долината на река Марица.
Южният подковонос предпочита топли и влажни зони с пещери, тунели, изоставени мини или постройки, които служат за дневен подслон. През лятото се заселва в по-широки и проветриви пещери, докато през зимата избира по-дълбоки и стабилно прохладни места, където температурата се задържа около 10°C – идеални условия за хибернация.
Начин на живот и поведение
Южният подковонос е нощно животно, което напуска убежището си привечер и се връща в зори. Движи се с изключителна ловкост и почти безшумно. Ловува в радиус от няколко километра около пещерата, като обикновено се придържа към горски поляни, храсталаци и крайречни зони, където има изобилие от насекоми.
Този вид прилеп използва ултразвук с честота около 106–112 kHz, за да се ориентира и улавя плячката си. С помощта на ехолокацията той може да засече дори малко комарче в пълен мрак.
Южният подковонос е социален вид и живее в колонии – през лятото женските образуват размножителни групи от 30 до над 100 индивида, докато мъжките се държат по-отделно или на по-малки групи.
Хранене
Храната на южния подковонос се състои основно от дребни нощни насекоми – пеперуди, двукрили, бръмбари и комари. Понякога лови и паяци или други летящи безгръбначни. Той излиза на лов малко след залез и често следва контурите на дървета, храсти и скални стени, за да прихваща плячката във въздуха.
Подковоносите са особено полезни за човека, тъй като консумират големи количества насекоми, включително селскостопански вредители и преносители на болести.
Размножаване
Размножителният сезон започва в края на лятото, когато мъжките започват да издават звуци, напомнящи на „свирене“, за да привлекат женските. Копулацията обаче често се осъществява през есента, но оплождането настъпва едва през пролетта – след като женската се събуди от зимния сън.
Бременността продължава около два месеца, а през юни или юли се ражда едно малко. Майката го кърми в пещерата и след около шест седмици младото вече е готово да лети и да ловува самостоятелно.
Хибернация и миграция
Южният подковонос изпада в зимен сън през студените месеци, обикновено от ноември до март. През това време метаболизмът му се забавя, сърдечната честота спада драстично, а температурата на тялото се изравнява с околната.
Този вид не извършва далечни миграции, но променя местоположението си сезонно – лятото обитава по-плитки пещери, а зимата се премества в дълбоки и защитени подземия.
Екологична роля и значение
Южният подковонос е ключов елемент в нощните екосистеми. Като активен хищник на насекоми, той регулира числеността на популациите им и по този начин предпазва земеделските култури. Прилепите от този вид са също така индикатор за здравословно състояние на природната среда – тяхното присъствие сигнализира за чист въздух и липса на химическо замърсяване.
Опазване и заплахи
Южният подковонос е застрашен вид, включен в Червената книга на България и защитен по Закона за биологичното разнообразие. Също така е включен в Приложение II на Бернската конвенция и в Директивата за местообитанията на Европейския съюз.