Язовир „Жребчево“ е едно от най-обширните и най-впечатляващи водни пространства в България – спокойно, широко и наситено с онази особена тишина, която се усеща само край огромни водоеми, разположени в подножието на планини.
| Язовир Жребчево | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Име на обекта | Язовир „Жребчево“ |
| Географски тип | Изкуствен язовир (речно–планински водоем) |
| Местоположение | Област Сливен и област Стара Загора, Централна Южна България |
| Координати | 42.61° с. ш., 25.93° и. д. |
| Дължина | Около 15 км |
| Ширина | 500–2500 м според участъка |
| Площ | Приблизително 25 км² |
| Надморска височина | Около 360 м |
| Средна дълбочина | 12–18 м |
| Максимална дълбочина | До около 40 м |
| Обем на водата | Приблизително 400 млн. м³ |
| Соленост | 0‰ – сладководен |
| Тип вода | Пресни речни води |
| Основни водни източници | Река Тунджа и малки планински притоци |
| Отток | Регулиран от стената към долното течение на Тунджа |
| Хидрологичен режим | Сезонно колебаещ се, стабилен при дъждовни години |
| Разделяне | Множество заливи и полуострови, сложна брегова линия |
| Геоложки произход | Изкуствено наводнена котловина |
| Климат | Умерено-континентален с южно влияние |
| Средна годишна температура | 11–13°C |
| Валежи (годишни) | 550–650 мм |
| Изпарение | Умерено до високо през лятото |
| Води и басейн | Част от водосборния басейн на р. Тунджа → р. Марица |
| Флора | Дъб, габър, храсти, билки, влажнолюбива растителност |
| Фауна | Лисици, чакали, диви свине, сърни, сухоземни костенурки |
| Основни видове птици | Чапли, корморани, патици, щъркели, хищни птици |
| Екосистема | Смесена горско–водна екосистема |
| Екологична роля | Важна зона за водолюбиви птици и рибни популации |
| Природозащитен статус | Наблюдавана зона с висока природна стойност |
| Управляваща организация | НЕК – „Язовири и каскади“ |
| Основна икономическа дейност | Напояване, водоснабдяване, риболов, туризъм |
| Производство на сол | Няма |
| Калолечение | Няма |
| Социално значение | Потопеното село Жребчево и църквата „Св. Иван Рилски“ |
| Туристически обекти | Потопената църква, заливи за риболов, маршрути за фотография |
| Природни феномени | Изплуващата църква при спад на нивото |
| Опазване и мониторинг | Наблюдение на птици и контрол върху водните нива |
| Научни изследвания | Хидрология, орнитология, климатология |
| Рискове | Суша, ниски води, ерозия, човешка намеса |
| Мерки за защита | Ограничения при защитени видове и гнездови територии |
| Административна принадлежност | България, област Сливен / област Стара Загора |
| Регионално значение | Един от най-големите язовири в Южна България |
| Международно значение | Фотографски и природен обект с широк международен интерес |
| Естетическа стойност | Много висока – водно огледало, залези, панорамни гледки |
| Потенциал за туризъм | Изключително висок – риболов, каяк, къмпинг, фотография |
Той е не просто техническо съоръжение, а цял самостоятелен природен свят – място, в което водата, въздухът и светлината действат като единен организъм. Разположен сред зелените ридове на Стара планина и Средна гора, язовирът впечатлява със своята откритост, простор и контрастите между скалисти брегове, дълбоки заливи и широки равнинни участъци.
Жребчево е сред малкото язовири в България, които предизвикват усещане за безкрайност – водната линия се простира далеч към хоризонта, а при тихи дни повърхността му прилича на огледало, в което се отразяват облаците и околните хълмове.
Тук човек може да почувства свобода, лекота и едновременно с това дълбока връзка с природата. Но язовирът носи и една особена човешка история, свързана с потопеното село Жребчево и църквата „Св. Иван Рилски“, която при ниски води отново изплува и се превръща в символ на памет и устойчивост.
Географско разположение и природна среда
Язовир „Жребчево“ се намира в Централна Южна България, между областите Сливен и Стара Загора, в една широка котловина, оградена от плавни склонове. На север се виждат планинските възвишения на Стара планина, а на юг – хълмистите пластове на Средна гора.
Това разположение създава впечатляваща панорама, особено в ранните утрини, когато мъглите се стелят като млечни ленти над водата и постепенно се разкъсват от първите слънчеви лъчи. Релефът е разнообразен – някои части от брега са ниски, тревисти и достъпни, други – стръмни и каменисти, оформени от старите речни тераси.
Множеството заливи, полуострови и тихи вътрешни гънки дават на язовира сложна и силно насечена форма. Тази геоморфология, комбинирана с широкия хоризонт, оформя естествено пространство, подходящо за отдих, спорт, наблюдение на птици и фотография.
Историческо развитие и създаване
Язовир „Жребчево“ е построен през 60-те години на XX век като част от мащабните проекти за управление на водните ресурси в България. Водният обем на Арда и Тунджа винаги е изисквал регулация, а Жребчево се появява като ключов обект за напояване, индустриални нужди и водоснабдяване.
При изграждането му е взето решение за наводняване на старата котловина, в която се намирало едноименното село Жребчево. Така се ражда една от най-емблематичните истории на язовира – потопеното село.
Единствената постройка, която периодично изплува при ниско водно ниво, е църквата „Св. Иван Рилски“. Издигаща се като каменен остров насред водата, тя е превърната в символ на памет, загуба, но и на устойчивост. Тази църква днес е едно от най-сниманите и най-разпознаваемите места в района.
Климатични особености
Климатът около язовира е умерено-континентален с отчетливо влияние на по-топлите южни въздушни маси. Летата са топли и сухи, което позволява продължителен туристически сезон. Водата загрява бавно и запазва топлината си до късна есен. Пролетта е зелена и богата на растителен разцвет, а зимата – сравнително мека, с редки ледени явления.
Светлината около язовира е особено силна, а хоризонтът – изключително широк, което прави мястото изключително фотогенично. Летните залези над водата са ярки, дълги и изпълнени с преливащи оранжево-червени цветове.
Флора и фауна
Околността на язовир „Жребчево“ е пълна с живот. Бреговете са богати на дъб, габър, къпинак, дрян и разнообразие от тревисти растения. В пролетните месеци околността се изпълва с билки и цветя, които оформят естествен ароматен пояс около водата.
Животинският свят включва лисици, чакали, диви прасета и сърни. Влажните зони около язовира са дом на жаби, костенурки и различни видове влечуги. Птиците са сред най-забележителните обитатели: чапли, корморани, патици, щъркели и хищни птици често се виждат над водата.
Много от тях използват язовира за гнездене, хранене или миграционни спирки. Водата приютява един от най-богатите рибни ресурси в региона – шаран, сом, костур, бяла риба, скобар и много други.
Хидрология и воден баланс
Жребчево е огромно водно тяло с дълбоки участъци и голяма площ. Захранва се основно от река Тунджа и множество малки притоци. Водният му баланс е стабилен, но подлежи на сезонни колебания, особено през горещите летни месеци или след обилни валежи.
Особено характерно е оформянето на заливи и плитчини, които дават живот на големи популации от риби и птици. Дълбоките части са студени дори през лятото, което създава условия за риболов на едри видове.
Туризъм и рекреация
Язовир „Жребчево“ е едно от най-посещаваните места за риболов в България. Всяка година тук идват любители от цялата страна, привлечени от огромното разнообразие на риба. Освен риболов язовирът е привлекателен за къмпинг, каяк, уиндсърф, разходки и фотография.
Най-емблематичният туристически обект е църквата на потопеното село – особено популярна сред фотографи и посетители, които търсят необичайни и драматични пейзажи. Околността предлага и места за настаняване, селски къщи и екостопанства.
Културна и местна значимост
Жребчево е не просто водоем – той е част от местната памет и култура. Историята на потопеното село е важен елемент от идентичността на района. Празници, песни, легенди и предания продължават да свързват хората с мястото. Това е район, в който природата и човешката съдба се преплитат по драматичен, но красив начин.