Язовир Копринка е един от най-значимите хидротехнически обекти в централна България и ключов елемент от водностопанската система на страната. Разположен по горното течение на река Тунджа, в пределите на Казанлъшката котловина, той играе стратегическа роля за напояването, водоснабдяването и производството на електроенергия в региона.
| Язовир Копринка | |
 |
|
| Местоположение | |
|
|
| Основна информация за езерото / язовира | |
| Lake/Reservoir UID | lake-koprinka-23778-kp9x4 |
| Име | Копринка |
| Официално име | Язовир Копринка |
| Алтернативни имена | Язовир Георги Димитров (1950–1992) |
| Кратко описание | Голям стратегически язовир в централна България, изграден на река Тунджа за напояване, водоснабдяване и производство на електроенергия |
| Етимология на името | Наречен на близкото село Копринка, чието име произлиза от растението коприва (Urtica dioica) |
| Тип воден обект | Язовир |
| Object Classification | Artificial freshwater reservoir |
| Тип система (естествено / изкуствено) | Изкуствено |
| Тип езеро (ледниково, тектонско, карстово и др.) | Язовирно (антропогенно създадено) |
| Континент | Европа |
| Географски регион | Казанлъшка котловина, Южна България |
| Държава(и) | България |
| Административни единици | Област Стара Загора, Община Казанлък |
| Най-близко населено място | село Копринка |
| Разстояние до най-близък град | 3 km до град Казанлък |
| Географски координати | 42.616667° с. ш., 25.300000° и. д. |
| Coordinate centroid | 42.616667° с. ш., 25.300000° и. д. (WGS84 decimal: 42.616667, 25.300000) |
| Bounding box | ЮЗ: 42.583000° с. ш., 25.240000° и. д. | СИ: 42.650000° с. ш., 25.360000° и. д. (WGS84 bbox decimal: 42.583000, 25.240000, 42.650000, 25.360000) |
| Координатна точност | ±10 m |
| GIS референтна система | WGS84 |
| OpenStreetMap ID | relation/944258 |
| GeoNames ID | 729114 |
| HydroLAKES ID | HYLK-EU-742105 |
| Waterbody ID (AbleBump Registry) | ab-wb-koprinka-7421 |
| WDPA ID | не се прилага |
| Catchment ID | bg-tundzha-upper-861 |
| Морфометрия и размери | |
| Дължина | 7.0 km |
| Максимална дължина по оста | 7.5 km |
| Ширина | 1.2 km |
| Максимална ширина | 1.8 km |
| Средна ширина | 0.9 km |
| Площ | 12.5 km² |
| Брегова линия – дължина | 42 km |
| Shoreline Development Index (SDI) | 3.36 |
| Средна дълбочина | 11.4 m |
| Максимална дълбочина | 44 m |
| Relative depth | 0.35% |
| Обем на водата | 142 200 000 m³ |
| Активен обем | 126 000 000 m³ |
| Мъртъв обем | 16 200 000 m³ |
| Максимален регистриран обем | 148 000 000 m³ |
| Минимален регистриран обем | 38 000 000 m³ |
| Надморска височина | 390 m |
| Средно водно ниво | 390.0 m |
| Максимално водно ниво | 392.2 m |
| Минимално водно ниво | 376.0 m |
| Височинна амплитуда на нивото | 16.2 m |
| Хидрология и воден режим | |
| Басейн / Воднораздел | Егейски водосборен басейн |
| Площ на водосборния басейн | 861.4 km² |
| Свързана речна система | Тунджа – Марица – Егейско море |
| Основни водни източници | река Тунджа, река Габровница, повърхностен отток, валежи |
| Среден годишен приток | 638 000 000 m³ |
| Отток | река Тунджа |
| Среден годишен отток | 620 000 000 m³ |
| Тип басейн | Отворен речен басейн |
| Residence time | 0.22 години |
| Хидрологичен режим | Регулиран язовирен режим |
| Сезонни колебания на нивото | Високи през пролетта, ниски през лятото и есента |
| Годишни валежи | 741 mm |
| Изпарение | 580 mm годишно |
| Физико-химични характеристики | |
| Тип вода | Прясна вода |
| Соленост | <0.5‰ |
| pH стойности | 7.2 – 8.4 |
| Прозрачност (Secchi) | 2.1 m |
| Разтворен кислород | 7.8 mg/L |
| Хлорофил-a | 4.6 µg/L |
| Азотни съединения | 0.42 mg/L |
| Фосфорни съединения | 0.03 mg/L |
| BOD₅ | 2.4 mg/L |
| COD | 14 mg/L |
| Електропроводимост | 420 µS/cm |
| TDS | 270 mg/L |
| Клас на качеството | Добро екологично състояние |
| Геоложки характеристики | |
| Геоложки произход | Антропогенен (язовирна преграда) |
| Възраст на езерото | От 1955 г. (70 години) |
| Басейнова структура | Речна долина с язовирна преграда |
| Дънен релеф | Потопена речна долина със склонове и седиментни натрупвания |
| Екосистема и биоразнообразие | |
| Екорегион | Балкански сладководен екорегион |
| Биогеографска зона | Континентална |
| Доминиращи рибни видове | Шаран, сом, костур, бяла риба, каракуда |
| Птичи видове | Чапли, корморани, диви патици, чайки |
| Ендемични видове | Няма установени |
| Екологичен статус | Стабилен |
| Ramsar / UNESCO статус | Няма |
| Икономика и човешко значение | |
| Основни градове | Казанлък, Стара Загора |
| Икономически дейности | Напояване, водоснабдяване, производство на електроенергия, туризъм |
| Риболов | Интензивен спортен и стопански риболов |
| Водоснабдяване | Основен водоизточник за региона |
| Хидроенергетика | ВЕЦ Копринка (7 MW), ВЕЦ Стара Загора (22.4 MW) |
| Управление и защита | |
| Управляващ орган | Национална електрическа компания (НЕК) |
| Правен статус | Държавна стратегическа инфраструктура |
| IUCN категория | Не се прилага |
| Мониторинг | Басейнова дирекция Източнобеломорски район |
| Tourism and Cultural Significance | |
| Туристическо значение | Национално значение |
| Годишни посетители | ~120 000 |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Hydrological Object |
| AbleBump Hydrological Class | Lake / Reservoir |
| AbleBump Waterbody Type | Reservoir |
| AbleBump Formation Class | Artificial Dam Reservoir |
| AbleBump Basin Type | River Basin Reservoir |
| AbleBump Ecological Importance Class | High |
| AbleBump Economic Importance Class | Critical |
| AbleBump Strategic Importance Class | Critical National Infrastructure |
| AbleBump Scientific Importance Class | High |
| AbleBump Global Tier | Tier 3 – Regional Strategic |
| AbleBump Archival Value Score | 92 |
| Semantic Profile | |
| Influence Index | 86 |
| Knowledge Depth Level | 92 |
| Legacy Strength | 94 |
| Historic Impact Score | 97 |
| Global Recognition Index | 64 |
| Ecological Sensitivity Score | 71 |
| Tourism Pressure Index | 68 |
| Hydrological Importance Score | 95 |
| Economic Importance Score | 96 |
| Scientific Importance Score | 90 |
| Biodiversity Importance Score | 74 |
| Conservation Priority Score | 66 |
| Geographic Prominence Score | 89 |
| Regional Influence Score | 97 |
Със своя внушителен воден обем, сложна инженерна конструкция и многофункционално предназначение, язовирът представлява пример за мащабно инфраструктурно развитие от средата на XX век, което продължава да оказва влияние върху икономиката и природната среда.
Освен инженерното си значение, язовирът има и културна и историческа стойност, тъй като под неговите води се намират останките на древния тракийски град Севтополис, един от най-важните археологически обекти в България. Днес язовир Копринка съчетава икономическа функция, природна красота и историческо наследство, превръщайки се в емблематичен воден обект на региона.
Географско разположение
Язовир Копринка се намира в южната част на България, в област Стара Загора, на около 3 km западно от град Казанлък. Той е разположен на надморска височина около 390 метра, в западната част на плодородната Казанлъшка котловина, обградена от южните склонове на Стара планина и северните разклонения на Средна гора.
Водното тяло обхваща територии от землищата на селата Копринка, Долно Сахране, Горно Черковище и Виден, като следва естественото течение на река Тунджа.
Географското положение на язовира го поставя в зона с благоприятен умереноконтинентален климат, характеризиращ се със сравнително мека зима и топло, сухо лято. Тези климатични условия са ключови за ролята на язовира като основен водоизточник за напояване на обширни земеделски площи.
Формата на язовира е силно разчленена, с множество ръкави, заливи и полуострови, което увеличава неговата брегова линия и създава разнообразни екосистеми. Дължината му достига приблизително 7 километра, а площта на водното огледало е около 12,5 квадратни километра, което го нарежда сред средно големите язовири в България.
Историческо развитие
Идеята за изграждането на язовир на река Тунджа възниква още в началото на XX век, когато необходимостта от регулиране на водния режим и подобряване на напояването става очевидна за местното население и държавните институции.
През 1923 година е създаден Водният синдикат „Тунджа“, който започва разработването на проект за изграждане на язовирна стена и напоителна система. Поради финансови затруднения и политическа нестабилност проектът остава нереализиран за известно време.
След края на Втората световна война, в условията на ускорена индустриализация и модернизация на страната, проектът е възобновен. През 1946 година започва детайлното проектиране, а строителството стартира през 1947 година. В процеса на изграждане участват водещи български инженери, които създават сложна система от хидротехнически съоръжения.
Завиряването на язовира започва през 1954 година, а официалното му откриване е на 6 септември 1955 година. В периода между 1950 и 1992 година язовирът носи името „Георги Димитров“, което отразява политическите реалности на времето.
По време на строителството археолози извършват мащабни разкопки, при които откриват древния тракийски град Севтополис, столица на одриския владетел Севт III. След приключване на археологическите проучвания градът остава под водите на язовира, превръщайки се в един от най-известните потопени археологически обекти в Европа.
Инженерни характеристики и хидротехническа структура
Язовирната стена на Копринка представлява сложна комбинирана конструкция, съчетаваща каменнозидана и земнонасипна част. Общата ѝ дължина достига 834 метра, а максималната височина е 44 метра, което осигурява стабилност и възможност за задържане на значителни водни маси.
Общият завирен обем на язовира е около 142,2 милиона кубически метра, което го прави важен воден резерв за региона. Водосборният басейн обхваща площ от приблизително 861 квадратни километра, като основният приток е река Тунджа, заедно с по-малки притоци като Габровница.
Преливната система е оборудвана със съвременни механизми, които позволяват регулиране на водното ниво и предотвратяване на наводнения. Основният изпускателен механизъм осигурява контролирано освобождаване на водни количества при необходимост.
Хидроенергийно и икономическо значение
Язовир Копринка е централният елемент на хидровъзел със същото име, който включва водноелектрически централи и система от напоителни канали. ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“ използват потенциалната енергия на водата за производство на електроенергия, като общата инсталирана мощност достига десетки мегавати.
Освен енергийното производство, язовирът играе критична роля за напояването на земеделските площи в Казанлъшката долина, известна със своето розопроизводство и земеделие. Напоителната система позволява стабилно производство на селскостопанска продукция дори при засушаване.
Язовирът също така осигурява вода за промишлени предприятия и населени места, включително град Стара Загора, чрез сложна система от деривационни канали и водоснабдителни съоръжения.
Природна среда и екосистеми
Водното пространство и прилежащите територии на язовир Копринка създават условия за развитие на разнообразни екосистеми. Водите му са местообитание на множество видове риби, включително шаран, сом, костур и бяла риба, което го прави популярно място за риболов.
Околностите на язовира са дом на различни видове птици, включително водолюбиви и мигриращи видове, които използват района като място за хранене и почивка. Растителността около язовира включва типични за региона тревни и горски видове, които допринасят за екологичното равновесие.
Културно и археологическо значение
Едно от най-забележителните културни значения на язовира е фактът, че под неговите води се намира древният град Севтополис. Този град е бил важен политически и културен център на тракийската цивилизация през IV век пр.н.е.
Откриването на Севтополис е сред най-значимите археологически събития в България. Въпреки че градът е потопен, идеята за неговото разкриване чрез специален проект продължава да привлича вниманието на учени и обществото.
Туризъм и съвременно значение
Днес язовир Копринка е популярна туристическа дестинация, привличаща посетители със своята живописна природа и възможности за отдих. Районът предлага условия за риболов, водни спортове, къмпинг и фотография.
Близостта до град Казанлък и историческите обекти в региона, включително Долината на тракийските царе, увеличава туристическата привлекателност на язовира. Комбинацията от природна красота, историческо значение и инженерно величие превръща язовир Копринка в един от най-значимите водни обекти в България.