Координатите 43.5° северна ширина и 24.083° източна дължина сочат точка, разположена в северната част на България, в централната зона на Дунавската равнина. Тази област се намира между градовете Плевен и Ловеч, в близост до живописните селски райони на община Плевен, където се съчетават земеделски пейзажи, равнинен релеф и традиционен български бит.
| 43.5° с. ш., 24.083° и. д. | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Географски координати | 43.5° с. ш., 24.083° и. д. |
| Регион | Северна България |
| Област | Плевен |
| Надморска височина | ~170 м |
| Релеф и местоположение | Равнинно-хълмист терен в Дунавската равнина |
| Климат | Умереноконтинентален |
| Средна температура | 11°C |
| Средни валежи | 550 мм годишно |
| Почви | Черноземни и алувиални |
| Основни реки | Река Вит, Осъм |
| Флора и фауна | Тревисти и широколистни видове, дребна фауна |
| Икономическа дейност | Земеделие, животновъдство, пчеларство |
| Най-близки населени места | Плевен, Левски, Никопол |
| Транспортен достъп | Местни пътища и близост до главни шосета |
| Туристически потенциал | Селски, еко и културен туризъм |
| - | |
| - | |
Местността е представителна за типичния аграрно-географски облик на Северна България, където плодородните черноземи и умереноконтиненталният климат формират стабилна основа за развитие на селско стопанство и селищна култура.
Географско разположение
Точката при 43.5° с. ш. и 24.083° и. д. попада в централния дял на Северна България, част от Плевенската котловина, която се разстила между реките Вит и Осъм. Районът е част от хълмисто-равнинната морфология на Дунавската равнина, където надморската височина варира между 150 и 200 метра. На запад се виждат ниски възвишения, плавно преминаващи към долините на реките, а на север хоризонтът се отваря към обширни земеделски полета, достигащи до самия Дунав.
Релефът е мек и вълнообразен, оформен от древни морски седименти и ерозионни процеси, типични за тази географска зона. Районът се характеризира с изключителна откритост, позволяваща широки панорамни гледки и благоприятни условия за земеделие.
Историческо развитие
Земите около тези координати имат дълбока историческа наслагваност. Още от тракийската епоха районът е бил обитаван поради близостта си до река Вит и плодородните почви. През римския период тук са преминавали пътища, свързващи Никополис ад Иструм и Улпия Ескус – важни градове по Дунава. Средновековните селища в района често са били малки земеделски общности, поддържащи търговия с околните центрове като Плевен и Ловеч.
След Освобождението на България през 1878 г., този регион се включва активно в националното икономическо възстановяване. Местните села се развиват като стопански ядра, а през XX век тук се изграждат училища, кооперативи и читалища – носители на българския възрожденски дух.
Население и демографски характеристики
Районът около координатите е слабо населен, с малки села, където населението е предимно застаряващо. Младите хора често мигрират към по-големите градове като Плевен, Ловеч или София, но оставащите жители поддържат традиционния бит и култура. Социалната структура е сплотена, а общностният живот се върти около местните празници, земеделските дейности и църковните събития.
Икономика и бизнес
Икономическата основа на района е селското стопанство. Отглеждат се пшеница, слънчоглед, царевица и ечемик, а в по-ниските участъци се срещат овощни градини и лозя. Почвите са предимно черноземни и алувиални, с висока плодородност. Малките семейни стопанства често комбинират традиционни методи с модерни технологии за напояване и механизация.
Животновъдството също има своето място – развиват се стада от овце и кози, както и дребен добитък. През последните години се появяват и еко-инициативи, насочени към биологично земеделие и локални продукти.
Образование и култура
Близостта до град Плевен предоставя на жителите достъп до образователни и културни институции. В малките села все още функционират читалища, които съхраняват местния фолклор, народни песни и танци. Районът е част от Плевенската културна област, известна със своите традиционни носии, сватбени обреди и обичаи, които се предават от поколение на поколение.
Религия и духовност
Както в повечето части на Северна България, населението е предимно източноправославно. В селата има малки, но добре поддържани църкви, около които се организира духовният живот. Всяко селище чества своя храмов празник, който често се превръща в събор – време за срещи, музика и споделяне на местна храна.
Забележителности и туризъм
Макар и далеч от големите туристически потоци, районът предлага интересни възможности за селски и екологичен туризъм. Близо до точката се намират природни забележителности като река Вит, подходяща за риболов и отдих, както и зелени поляни с типична степна растителност. На юг от тази зона могат да се посетят пещери и карстови образувания в посока Ловеч, а на север – историческият град Плевен, със своите музеи, Панорамата „Плевенска епопея“ и красивите паркове.
Транспорт и инфраструктура
Районът се обслужва от местна пътна мрежа, свързваща селата с околните градове. Най-близките транспортни възли са в Плевен – жп гара и автобусна станция. Пътищата са асфалтирани, макар и в някои участъци с нужда от поддръжка. Благодарение на равнинния терен, достъпът е удобен през всички сезони.
Природа и околна среда
Природата в района е част от умереноконтиненталния климатичен пояс. Лятото е топло, но не прекалено горещо, а зимата – студена със снеговалежи. Средногодишната температура е около 11°C, а годишните валежи – около 550 мм. Вегетационният период е дълъг, което благоприятства земеделието.
Флората се състои от тревисти растения, храсти и широколистни дървета, включително дъб и габър. Фауната е представена от дребни бозайници, полски птици и полезни насекоми, което прави района подходящ за биоземеделие и пчеларство.
Обществен живот и съвременност
Днес регионът около 43.5° с. ш. и 24.083° и. д. съчетава традиции и модерност. Макар и селски по характер, той усеща влиянието на съвременните технологии – интернет, мобилни комуникации и модерни земеделски практики вече са част от ежедневието. Местните жители се стремят да поддържат устойчив начин на живот, като същевременно запазват спокойния ритъм и природната хармония, характерни за Дунавската равнина.