Град Белово се намира в Западна България, в югоизточната част на област Пазарджик, и е административен център на община Белово. Разположен е на границата между трите планински масива – Родопите, Рила и Средна гора, което му придава уникален природен релеф и климатични особености.
| Белово | |
| Знаме |  Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община | Белово |
| Географски координати | 42.217° с. ш., 23.983° и. д. |
| Надморска височина | Около 410 м |
| Площ на града | Около 34 кв. км |
| Население | Около 3 600 жители |
| Пощенски код | 4470 |
| Телефонен код | 03581 |
| Регистрационен код на МПС | РА |
| ЕКАТТЕ код | 03762 |
| Климат | Преходноконтинентален с планински влияния |
| Средна годишна температура | 11 °C |
| Годишни валежи | Около 700 мм |
| Релеф и местоположение | Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, при подножието на Рила и Родопите, по долината на река Марица |
| Основни водни обекти | Река Марица, Беловска река, близост до язовир Батак |
| Почви | Кафяви горски и наносни почви |
| Биогеографска зона | Евросибирска планинска зона |
| Флора | Смесени широколистни и иглолистни гори; бук, бор, дъб, кестен |
| Фауна | Елени, сърни, диви свине, лисици, различни видове птици |
| Икономика | Дървообработване, целулозно-хартиена промишленост, туризъм |
| Основни отрасли | Лека промишленост, дърводобив, производство на хартия |
| Местни предприятия | „Белово“ АД, местни мебелни и занаятчийски фирми |
| Трудова заетост | Преобладаващо в промишлеността и услугите |
| Инфраструктура | Добре развита транспортна и обществена инфраструктура |
| Транспортни връзки | На главния път Пазарджик–Белово–Боровец и жп линия София–Пловдив |
| Железопътен транспорт | ЖП гара Белово по основната линия София–Пловдив |
| Образование | Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, детски градини |
| Култура и изкуство | Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1905“, местни фолклорни групи |
| Здравеопазване | Медицински център и аптеки |
| Религия и духовност | Източноправославно християнство |
| Туризъм и забележителности | Парк „Калето“, природни маршрути, близост до курортите Юндола и Велинград |
| Природа и околна среда | Планински пейзажи, чист въздух и минерални извори в региона |
| Екологичен статус | Район с ниско ниво на замърсяване, част от Натура 2000 |
| Обществен живот | Активни културни и спортни събития, празници и фестивали |
| Местен празник | 6 май – Гергьовден |
| Историческо развитие | Селището има корени още от тракийската епоха; по време на Възраждането се развива като занаятчийски и търговски център |
| Етнически състав | Преобладаващо българско население |
| Образователна степен | Висока грамотност, добро средно образование |
| Културно наследство | Църква „Св. Георги“, възрожденски сгради, археологически находки |
| Спорт и отдих | Футболен клуб, спортна зала, маршрути за пешеходен туризъм |
| Административна структура | Кметство и общински съвет |
| Регионално значение | Икономически и културен център за западната част на Пазарджишко |
| Опазване и управление | Местни инициативи за екология и горско стопанство |
| Местна кухня и традиции | Родопски и тракийски ястия – качамак, боб чорба, домашен хляб |
| Комуникации | Интернет и мобилно покритие от всички оператори |
| Енергийна система | Електроснабдяване и отопление чрез дърва и пелети |
| Регионални партньорства | Контакти с общини от региона на Велинград и Септември |
| Администрация | |
| Кмет | Стойко Стефанов |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| - | |
| Изглед | |
 Старата железопътна гара Град Белово | |
През територията на града протича река Марица, която оказва съществено влияние върху икономиката и развитието на региона. Средната надморска височина на Белово е около 400 метра, което го прави подходящ за земеделие, животновъдство и туризъм.
Градът е разположен на стратегическо място – на около 12 км от град Септември и на около 90 км от столицата София. Благодарение на своето местоположение, Белово е естествено свързващо звено между Тракийската низина и високопланинските райони.
Климатът е преходно-континентален, характеризиращ се с меки зими и топли лета, което благоприятства развитието на разнообразна флора и фауна. Околностите на града предлагат живописни гледки към планинските склонове, гористи територии и плодородни земи, които осигуряват устойчиво развитие на местната общност.
Историческо развитие
Историята на Белово е дълбоко свързана с древността. Археологически находки показват, че районът е бил обитаван още от траките. По-късно, през римската епоха, тук се развиват малки селища поради стратегическото му разположение по пътя, свързващ Тракия с Македония. През Средновековието Белово се оформя като значимо селище с развита занаятчийска дейност и търговия.
След Османското завладяване градът запазва своето значение като търговски и земеделски център. През Възраждането Белово се превръща в средище на духовна и национална култура. През XIX век местните жители участват активно в борбите за национално освобождение. След Освобождението през 1878 г. Белово се развива като индустриален и транспортен център, благодарение на строежа на железопътната линия София–Пловдив.
В края на XIX и началото на XX век в града се установяват първите хартиени фабрики, които поставят началото на индустриализацията в региона. По време на социалистическия период Белово се утвърждава като важен промишлен център с производство на хартия, дървопреработка и текстилна индустрия. Днес градът запазва своя индустриален характер, като същевременно развива и туризма.
Икономика и индустрия
Икономиката на град Белово традиционно е свързана с хартията и дървопреработването. Най-голямото предприятие в града е „Белово АД“, което е основано през XIX век и се специализира в производството на хартия, тоалетни и кухненски ролки, салфетки и други санитарно-хигиенни продукти. Фабриката е сред водещите в България и има дългогодишна традиция в износа за европейския пазар.
Освен целулозно-хартиената промишленост, в Белово се развиват още земеделие, животновъдство и дърводобив. Благоприятният климат и плодородната почва дават възможност за отглеждане на зърнени култури, зеленчуци, тютюн и овошки. В последните години се наблюдава и интерес към екологичното земеделие и пчеларството.
Близостта до важни транспортни артерии – железопътна линия, автомагистрала „Тракия“ и пътят към Велинград – благоприятства развитието на логистиката и туризма. Все повече малки и средни предприятия избират Белово за база на своите дейности благодарение на ниските оперативни разходи и добрата инфраструктура.
Население и демографски особености
Населението на Белово наброява около 3500 души, като общината включва и няколко околни села. В последните години се наблюдават демографски предизвикателства, характерни за малките градове в България – застаряване на населението и миграция на младите хора към по-големите градове или чужбина. Въпреки това, местните власти и бизнесът полагат усилия за създаване на нови работни места и задържане на младите семейства чрез програми за развитие на туризма и екологични инициативи.
Жителите на Белово се отличават със силен дух на общност, трудолюбие и гостоприемство. В града се организират множество културни и спортни събития, които поддържат живата традиция на съвместния обществен живот.
Култура, образование и традиции
Културният живот в Белово е активен и разнообразен. Народното читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е сред основните културни институции, които организират театрални представления, концерти, изложби и фестивали.
В града се провеждат празници, посветени на местните традиции и фолклор – като Беловския панаир и празника на града, който се отбелязва с богата културна програма и народни веселия. В Белово има основно училище и детска градина, които осигуряват качествено образование на подрастващите.
За по-горни степени учениците продължават обучението си в близките градове Септември и Пазарджик. Особено внимание се обръща на съхранението на местните традиции – народни песни, танци и обичаи, които се предават от поколение на поколение.
Туризъм и забележителности
Град Белово и неговите околности предлагат отлични възможности за развитие на екотуризъм, планински и културен туризъм. Сред най-известните забележителности е Беловската базилика – раннохристиянски храм от V-VI век, обявен за архитектурен паметник на културата.
Разположена е на хълм над града и предлага великолепна панорама към долината на Марица и околните планини. На територията на общината се намират и множество природни обекти – горски масиви, екопътеки и красиви гледки към Родопите.
В близост до Белово се намира курортният град Велинград, известен със своите минерални извори, което дава възможност за комбиниране на почивка в планината с балнеотуризъм. Река Марица, която преминава през града, предлага възможности за риболов, пикници и воден туризъм.
През последните години общината инвестира в благоустрояване на паркови зони и изграждане на туристическа инфраструктура, насочена към семейния и природосъобразен туризъм.
Транспорт и инфраструктура
Белово е важен транспортен възел в Южна България. През града минава железопътната линия София–Пловдив, която е една от най-натоварените в страната и осигурява директна връзка с големите градове. Също така, градът е близо до автомагистрала „Тракия“, което улеснява достъпа до столицата и Черноморието.
Инфраструктурата на Белово е добре развита – има модернизирана водоснабдителна и канализационна система, както и нови пътни настилки в градската част. През последните години се реализират проекти за подобряване на уличното осветление и цифровизация на общинските услуги.
Природа и околна среда
Природата около Белово е едно от най-големите богатства на региона. Смесените гори, чистите води и планинският въздух правят района подходящ за отдих и екоинициативи. В района се срещат разнообразни растителни и животински видове, характерни за Родопската екосистема. Общината участва активно в програми за опазване на природната среда и насърчава зелената икономика.