Белоградчик е живописен град, разположен в северозападната част на България, в област Видин. Градът се намира в подножието на западния дял на Стара планина, на приблизително 520 метра надморска височина. Разстоянието до областния център Видин е около 50 километра, а до столицата София – около 180 километра.
| Белоградчик | |
| Знаме |  Герб |
|---|---|
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община | Белоградчик |
| Географски координати | 43.625° с. ш., 22.683° и. д. |
| Надморска височина | Около 545 м |
| Площ на града | Около 39 кв. км |
| Население | Около 4 000 жители |
| Пощенски код | 3900 |
| Телефонен код | 0936 |
| Регистрационен код на МПС | ВН |
| ЕКАТТЕ код | 03592 |
| Климат | Умерено-континентален с прохладно лято и студена зима |
| Средна годишна температура | 10.8 °C |
| Годишни валежи | Около 700 мм |
| Релеф и местоположение | Разположен в северозападните склонове на Западна Стара планина, сред уникални скални форми |
| Основни водни обекти | Белоградчишка река, близост до Лом и Дунав |
| Почви | Кафяви горски и канелени почви |
| Биогеографска зона | Европейска широколистна планинска зона |
| Флора | Гори от бук, дъб, габър, диви плодове и билки |
| Фауна | Сърни, лисици, язовци, грабливи птици, бухали |
| Икономика | Туризъм, строителство, дърводобив, селско стопанство |
| Основни отрасли | Туристическа индустрия, дървообработка, услуги |
| Местни предприятия | Малки хотели, ресторанти, занаяти и земеделски стопанства |
| Трудова заетост | Преобладаващо в сферата на туризма и услугите |
| Инфраструктура | Развита пътна и туристическа инфраструктура |
| Транспортни връзки | Пътна връзка с Видин, София и Монтана |
| Железопътен транспорт | Линия Видин–Белоградчик (възстановена частично за туристически цели) |
| Образование | Средно училище „Христо Ботев“, детски градини |
| Култура и изкуство | Исторически музей, галерия, фолклорни ансамбли |
| Здравеопазване | Медицински пунктове и аптеки |
| Религия и духовност | Източноправославно християнство |
| Туризъм и забележителности | Белоградчишки скали, Белоградчишка крепост, Магурата, природни маршрути |
| Природа и околна среда | Уникални скални образувания и богати екосистеми |
| Екологичен статус | Част от Натура 2000, защитени природни територии |
| Обществен живот | Културни фестивали, празник на скалите и фолклорни прояви |
| Местен празник | 15 август – Успение Богородично |
| Историческо развитие | Основан още в древността; крепостта е използвана от римляни, византийци и българи; важен стратегически център през османския период |
| Етнически състав | Преобладаващо българско население |
| Образователна степен | Добро средно образование, културно активно население |
| Културно наследство | Белоградчишката крепост, старинни църкви и музеи |
| Спорт и отдих | Пешеходен и скален туризъм, спортни събития и фестивали |
| Административна структура | Общински съвет и кметство |
| Регионално значение | Туристически и културен център на Северозападна България |
| Опазване и управление | Активно развитие на екотуризма и културното наследство |
| Местна кухня и традиции | Северозападни ястия – качамак, боб чорба, печено агне |
| Комуникации | Добро мобилно и интернет покритие |
| Енергийна система | Електроснабдяване от регионалната мрежа |
| Регионални партньорства | Туристически и културни инициативи с общини от Сърбия и Румъния |
| Администрация | |
| Кмет | Боян Минков |
| Кметство | - |
| Кмет | - |
| Адрес на общината | |
| ул. „Княз Борис I“ 6 п.к. 3900 тел./факс: 0936/5 30 17 | |
| Изглед | |
 Белоградчишката крепост и скали | |
Белоградчик е заобиколен от уникални скални образувания, известни като Белоградчишки скали – природен феномен, който няма аналог в Европа. Климатът в района е умереноконтинентален, с ясно изразени сезони – топло лято, мека есен, студена зима и прохладна пролет.
Природната среда около града е изключително богата. Освен Белоградчишките скали, наблизо се намира и част от Природен парк „Врачански Балкан“, а районът е известен и с множество пещери, като най-популярната сред тях е Магурата.
Река Лом и нейните притоци допринасят за живописния облик на местността, оформяйки зелени долини и малки поляни, които създават усещане за спокойствие и хармония.
История на Белоградчик
Белоградчик е един от най-старите градове в България с богата и интересна история, която датира още от древността. Археологически находки свидетелстват, че територията на днешния град е била обитавана още през праисторическите времена.
По-късно тук се установяват траките, които изграждат първите укрепления сред скалите. Траките използвали естествената защита на Белоградчишките скали, за да се предпазват от нашествия и да контролират пътищата през планината.
По време на Римската империя Белоградчик се превръща в стратегически пункт. Римляните укрепяват района и изграждат пътища, свързващи града с важни търговски центрове като Рациария (край днешното село Арчар) и Никополис ад Иструм.
През Средновековието Белоградчик е част от Първото и Второто българско царство, като крепостта продължава да играе важна роля в отбраната на северозападните територии. След падането на България под османско владичество през края на XIV век, Белоградчишката крепост е разширена и укрепена от османците.
Тя става едно от основните отбранителни съоръжения в региона. През XIX век градът се прочува с Белоградчишкото въстание от 1850 г. – едно от най-значимите антиосмански въстания в Северозападна България, в което местното население се вдига на борба за свобода. Макар и потушено, въстанието остава символ на българския дух и борбеност.
След Освобождението през 1878 г. Белоградчик става административен и културен център на района. През XX век градът се развива като туристическа и образователна дестинация, а през последните десетилетия се превръща в една от най-посещаваните точки в Северозападна България.
Белоградчишките скали – природен феномен
Най-голямата гордост на Белоградчик са безспорно Белоградчишките скали – природен феномен, включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Те са образувани от червеникави пясъчници и конгломерати, които под въздействието на времето, ерозията и вятъра са придобили причудливи форми.
Скалите се простират на площ от около 90 квадратни километра, а някои достигат височина до 200 метра. Сред най-известните образувания са „Мадоната“, „Мечката“, „Конникът“, „Божият мост“, „Куклата“ и „Ученичката“.
Всеки от тези скални силуети е свързан с легенда, която местните хора предават от поколение на поколение. Природата и митологията се преплитат тук по един изключително живописен начин, който очарова туристи от цял свят.
През 2009 г. Белоградчишките скали достигат до полуфиналите на световната класация „Новите седем природни чудеса на света“, което значително повишава интереса към града и региона. В последните години се развива активен екотуризъм, а мястото се посещава целогодишно от български и чуждестранни туристи.
Белоградчишка крепост
Белоградчишката крепост, известна още като Калето, е един от най-добре запазените архитектурни паметници в България. Тя е разположена сред Белоградчишките скали, които са използвани като естествена защита. Крепостта е създадена още от траките, но е разширявана и укрепявана през римския, византийския и османския период.
Калето е разделено на три двора, свързани помежду си чрез портали и мостове. Масивните каменни стени достигат височина до 12 метра и дебелина до 2.5 метра. От върха на крепостта се открива впечатляваща панорама към града, скалите и равнината наоколо.
Белоградчишката крепост е не само исторически обект, но и културна сцена. Всяко лято тук се провеждат концерти, театрални представления и дори оперни спектакли под открито небе, които съчетават историята и изкуството в уникална атмосфера.
Култура, традиции и образование
Белоградчик е град с богато културно наследство. Тук се намират исторически музей, художествена галерия и етнографска сбирка, представяща традициите, занаятите и бита на местното население. В музея могат да се видят археологически находки от тракийски, римски и средновековни времена, както и документи и предмети, свързани с Белоградчишкото въстание.
Градът има дългогодишни традиции в образованието. Първото училище е открито през XIX век и днес образователната дейност продължава активно, с модерни училища и културни институции. Читалище „Развитие“ е център на духовния живот и домакин на различни събития, фестивали и изложби.
Местните традиции включват народни песни и танци, които се предават през поколенията. Фолклорът на региона е богат и разнообразен, а облеклото и обичаите отразяват духа на северозападната култура.
Туризъм и икономика
Белоградчик е един от най-значимите туристически центрове в Северозападна България. Туризмът е основен икономически сектор, като градът предлага множество хотели, къщи за гости и еко-комплекси. Районът е предпочитан от любителите на планински туризъм, скално катерене и спелеология.
Освен Белоградчишките скали и крепостта, туристите могат да посетят пещерата Магура – една от най-големите и интересни пещери в България. В нея се намират праисторически скални рисунки, които датират от епохата на неолита и бронзовата епоха. Недалеч е и Рабишкото езеро – най-голямото естествено езеро в България, подходящо за риболов, плуване и водни спортове.
Икономиката на Белоградчик е предимно туристическа, но се развиват и селското стопанство и малките занаятчийски производства. Регионът е известен с плодородната си почва и благоприятните условия за отглеждане на лозя, овощни градини и зеленчуци.
Съвременен Белоградчик
Днес Белоградчик е малък, но оживен град, който съчетава древност и съвременност. С модерна инфраструктура, обновени улици и културни инициативи, градът се стреми да привлича млади хора и инвеститори. Общината активно работи за развитието на екотуризма, културния туризъм и дигиталната инфраструктура.
Белоградчик е част от европейски и национални програми за устойчиво развитие, опазване на природните и културните ресурси. През последните години тук се провеждат международни фестивали, събития и проекти, които свързват града с други културни центрове в България и Европа.