Град Велики Преслав се намира в Североизточна България, в област Шумен, и е административен център на община Велики Преслав. Разположен е в подножието на живописния Преславски Балкан, по долината на река Камчия.
| Велики Преслав | |
| Знаме |  Герб |
|---|---|
| Координати: 43.160509° с. ш. 26.811977° и. д. | |
 Изглед | |
 Местоположение на картата на България | |
 Местоположение на картата на Област Шумен | |
| Общи данни | |
| Население | 5694 души (31 декември 2024 г.) 74,2 души/km² |
| Землище | 76,653 km² |
| Надм. височина | 92 m |
| Пощ. код | 9850 |
| Тел. код | 0538 |
| МПС код | H |
| ЕКАТТЕ | 58222 |
| Демоним | - |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Велики Преслав |
| кмет | Янко Йорданов |
| Кметство | - |
| кмет | - |
| Адрес на общината | |
| ул. „Борис Спиров“ № 58 тел.: 0538/44315 | |
 Старата столица Преслав Дворцов комплекс Паметник в центъра на Велики Преслав Архангел Михаил Преслав | |
Природата около града е изключително красива и богата – хълмове, покрити с гъсти дъбови и букови гори, се редуват с плодородни равнини, а климатът е умереноконтинентален с мека зима и топло лято. Това прави региона подходящ не само за земеделие, но и за развитие на туризъм и екотуризъм.
Районът около Велики Преслав предлага множество възможности за разходки, пикници и преходи. Природните забележителности като скалните образувания, малките водопади и чистите реки създават усещане за спокойствие и връзка с миналото. От високите части на Преславския Балкан се откриват прекрасни панорамни гледки към равнината и старините на древния град.
Историческо наследство
Велики Преслав е един от най-значимите исторически градове на България. Основан през IX век, той става втората столица на Първото българско царство след Плиска по времето на цар Симеон Велики (893–927 г.). Именно тук България достига своя златен век – епоха на културен, духовен и политически разцвет. Градът се превръща в център на просветата, книжовността и архитектурното изкуство.
Археологическите разкопки показват, че Велики Преслав е бил един от най-големите и най-красивите градове на Средновековна Европа. Огромната му крепостна стена, дълга над 3 километра, е обграждала царския дворец, болярски резиденции, манастири и множество обществени сгради. Тук са създадени блестящи произведения на изкуството – мозайки, каменни орнаменти, позлатени икони и керамични украшения.
След падането на Първото българско царство под византийско владичество през 971 г., градът губи своето значение като столица, но остава важен религиозен и културен център. През следващите векове Велики Преслав запазва своята духовна роля, а днес археологическият му резерват е сред най-ценните исторически обекти на България.
Култура и духовност
Велики Преслав е не само политическа, но и духовна столица на средновековна България. Тук е основана Преславската книжовна школа – едно от най-важните средища на старобългарската култура. В нея работят изтъкнати книжовници като Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх, които превеждат и създават произведения с огромно значение за развитието на славянската писменост и православната култура.
Благодарение на дейността на Преславската школа, България се превръща в център на славянската просвета. Тук се развива глаголическото и кирилското писмо, което по-късно се разпространява в цяла Източна Европа. Именно от Велики Преслав започва културното влияние, което оставя трайна следа в историята на славянските народи.
Днес в града се провеждат ежегодни културни празници, фестивали и научни конференции, посветени на славното му минало. Музеи, изложби и възстановки напомнят за величието на стария Преслав и поддържат жива паметта за неговата роля в изграждането на българската идентичност.
Археологически и туристически забележителности
Археологическият резерват „Велики Преслав“ е сред най-впечатляващите обекти в България. Той включва останките от старата крепост, царския дворец, жилищни сгради, както и прочутата Кръгла църква (известна и като „Златната църква“) – един от най-значимите шедьоври на средновековната архитектура. Построена в края на IX век, тя впечатлява с изящните си форми, мозайки и декоративна керамика.
В Музея на Велики Преслав са изложени безценни артефакти – златни и сребърни накити, печати, керамика, монети и ръкописи. Особено известна е Преславската златна съкровищница, включваща изключителни примери на средновековното ювелирно изкуство.
Сред другите интересни забележителности са останките от манастири и базилики в околностите на града, както и възстановените части от крепостните стени. Туристите могат да посетят и пешеходни маршрути, водещи до природни феномени като Шуменското плато и Преславския проход.
Икономика и развитие
Днешен Велики Преслав е спокоен и добре уреден град, в който традициите се преплитат със съвременния начин на живот. Икономиката му е разнообразна – включва хранително-вкусовата, дървообработващата и леката промишленост. Земеделието остава основен поминък, благодарение на плодородните земи в района, където се отглеждат зърнени култури, слънчоглед, плодове и зеленчуци.
През последните години се наблюдава засилен интерес към развитието на културно-историческия туризъм. Общината инвестира в инфраструктура, екопътеки и туристически маршрути, които привличат посетители от страната и чужбина. Туризмът, съчетан с богата история и красива природа, предлага възможност за устойчиво развитие и нови работни места за местното население.
Образование и културен живот
Велики Преслав има добре развита образователна система. В града функционират училища, детски градини и читалища, които поддържат традициите на просветата. Особено внимание се отделя на изучаването на местната история и култура, което възпитава у младите хора уважение към миналото и националното наследство.
Читалище „Развитие“ е културният център на града, в който се организират театрални постановки, изложби, концерти и литературни вечери. Местните самодейни състави пазят народното творчество, танците и песните на региона живи.
Туризъм и съвременен облик
Велики Преслав е едно от най-популярните места за културен туризъм в България. Градът предлага комбинация от история, духовност и природа. Хотели и къщи за гости посрещат туристи целогодишно, а местните заведения предлагат традиционна българска кухня.
Най-голям интерес предизвикват ежегодните исторически възстановки, фестивали и празници, които пресъздават живота и обичаите от времето на Първото българско царство. Туристите могат да се потопят в атмосферата на миналото, да разгледат експозиции и да посетят реставрирани археологически обекти.