Гербът е един от най-старите и най-значими символи на държави, градове, институции и родове. Той представлява уникален знак, чрез който се изразява идентичността, властта и историческата приемственост на дадена общност или организация.
| Герб | |
 | |
|---|---|
| Заглавие на статията | Герб |
| Определение | Гербът е символичен знак, изобразен върху щит, който представя идентичността, историята и достойнството на държава, град, род, организация или личност. |
| Произход и история | Първите гербове се появяват в Европа през XII век като отличителни знаци на рицари и благородници. С времето се превръщат в официални символи на държави, институции и градове. |
| Основни елементи | Щит, шлем, корона, девиз, щитодържатели, наметало, лента с надпис и понякога – животни или растения с определена символика. |
| Хералдика | Науката, която изучава, описва и регулира използването на гербове. Тя има свои строги правила относно цветовете, формите и разположението на елементите. |
| Функция и значение | Гербът изразява историята, властта и традициите на притежателя си. Използва се за официално представяне и утвърждаване на идентичността. |
| Типове гербове | Държавни, общински, градски, фамилни, църковни, университетски, военни и корпоративни гербове. |
| Държавен герб на България | Представлява изправен златен лъв върху тъмночервен щит, увенчан с царска корона, придържан от два златни лъва. Под тях има зелена лента с девиза „Съединението прави силата“. |
| Значение на елементите на българския герб | Лъвът символизира сила, смелост и държавност; короната – приемствеността на българските царе; червеният цвят – храброст и независимост; девизът – национално единство. |
| Законова уредба | Гербът на Република България е утвърден със Закон за държавния герб (обн. ДВ, бр. 36 от 1998 г.). Използването му се регулира от държавни институции и протокол. |
| Протокол и употреба | Гербът се поставя върху официални документи, фасади на институции, дипломатически представителства, парични знаци и държавни награди. |
| Хералдически цветове и правила | Използват се определени цветове (тинктури) – метали (злато, сребро) и бои (червено, синьо, зелено, черно, пурпур). Цветовете „метал върху метал“ и „цвят върху цвят“ не се допускат. |
| Градски и общински гербове | Всеки български град има собствен герб, отразяващ историческото му развитие, природните особености и местните символи. |
| Съвременна роля | Днес гербовете се използват за официална идентификация, в логотипи, печати, униформи и архитектура. Те са важна част от визуалната идентичност на институциите. |
| Интересен факт | След Освобождението през 1879 г. първият държавен герб на България е утвърден по проект на австрийския художник Хайнрих Майер. |
| Символика в изкуството | Гербовете често се изобразяват в скулптури, живопис, монети и архитектура като знак на власт и престиж. |
| Ден, свързан със символите | 3 март – Национален празник на България, на който се почитат националните символи: знаме, герб и химн. |
| Свързани понятия | Знаме, химн, хералдика, символика, държавни отличия, национална идентичност. |
| Институции, свързани с герба | Президентство на Република България, Народно събрание, Министерство на културата, Държавна агенция „Архиви“. |
| Използване в международен контекст | Държавните гербове служат като официални символи на националния суверенитет в дипломатически отношения и международни организации. |
От древността до наши дни гербовете са използвани не само като отличителни знаци, но и като носители на културно, политическо и духовно наследство. Всеки елемент в герба – цвят, фигура, щит или животно – има специално значение и разказва историята на своя носител.
Произход и история на герба
Произходът на гербовете се свързва с периода на Средновековието, когато рицарите започнали да използват различни знаци върху своите щитове, за да бъдат разпознаваеми по време на битки или турнири. Така се зародила хералдиката – науката, която изучава и систематизира гербовете. Първите гербове се появяват в Западна Европа през XII век и бързо се разпространяват сред благородническите родове.
С развитието на държавността, гербът започва да се използва като официален символ на крале, князе и градове. През Ренесанса хералдиката достига своя разцвет – появяват се ясни правила за съставяне, наследяване и изобразяване на гербове. Впоследствие гербовете започват да се използват от институции, университети, армии и дори търговски гилдии.
Структура и елементи на герба
Гербът е строго подреден по определени хералдически правила. Основният му елемент е щитът, върху който се разполагат фигурите и цветовете. Формата на щита може да варира според времето и географския регион – от триъгълен и овален до т.нар. испански или френски стил.
Върху щита се изобразяват хералдически фигури – животни (лъв, орел, мечка), растения (дъб, роза, маслина), оръжия, корони, звезди, кръстове и други символи, които изразяват добродетели като храброст, чест, сила и вяра.
Над щита често се поставя шлем или корона, които показват ранга на носителя – крал, граф, барон, рицар. От двете страни могат да се добавят поддържащи фигури – животни или хора, които „държат“ щита. Под щита обикновено стои девиз – кратък надпис, изразяващ идеята или мотото на рода или институцията.
Хералдически цветове и символика
- В хералдиката цветовете (т.нар. тинктури) имат строго определени значения.
- Червеното (гюлес) символизира храброст, смелост и сила.
- Синьото (лазур) – вярност, истина и постоянство.
- Зеленото (верт) – надежда, свобода и плодородие.
- Черното (сабъл) – мъдрост, траур и постоянство.
- Златното (ор) – благородство, щедрост и величие.
- Сребърното (аржан) – чистота, мир и справедливост.
Освен цветовете, голямо значение имат и фигурите. Например лъвът е символ на сила и царственост, орелът – на върховна власт и свобода, мечът – на справедливост, а маслиновата клонка – на мир.
Национални и държавни гербове
Всеки народ има свой герб, който обединява националната идентичност и историческото наследство. Държавният герб се използва на официални документи, сгради, пари и печати. Той е неразделна част от символите на държавността, наред със знамето и химна.
Българският държавен герб е един от най-разпознаваемите в света. Той представлява изправен златен лъв върху червен щит, увенчан с корона. Лъвът е древен символ на българската сила и независимост, използван още от времето на Първото българско царство. Настоящата версия на герба е приета през 1997 г. и е създадена в духа на средновековната българска хералдическа традиция.
Градски и регионални гербове
Освен държавните гербове, съществуват и градски гербове, които отразяват особеностите на дадено населено място. Те често съдържат изображения на крепости, реки, планини, исторически паметници или символи на местния поминък. Например гербът на Варна включва морски елементи, а този на София – изображения на светци и архитектурни символи.
Регионалните гербове, от своя страна, обединяват историческите и културните знаци на по-широки територии, като области или региони. Тези гербове често са резултат от внимателна работа на хералдисти, които комбинират традицията с модерния дизайн.
Гербът като институционален символ
Днес гербове използват не само държави и градове, но и университети, училища, църкви, армии и компании. В тях се запазва идеята за принадлежност, авторитет и идентичност. Университетските гербове например често съдържат книги, факли или пера, символизиращи знанието и образованието.
Много фирми също използват хералдически мотиви в своите лога, за да подчертаят традиции, стабилност и престиж. Макар съвременният корпоративен дизайн да се различава от класическата хералдика, принципите на символиката и визуалното въздействие остават сходни.
Хералдиката в съвременния свят
Днес хералдиката продължава да бъде уважавана наука и изкуство. В много страни съществуват официални хералдически институции, които одобряват и регистрират нови гербове. Пример за това е Колежът по хералдика във Великобритания. В България хералдическата традиция се възражда през последните десетилетия благодарение на усилията на учени, художници и обществени организации.
Хералдиката намира приложение и в съвременната визуална култура – от емблеми на спортни клубове и училища до филми, компютърни игри и туристически символи. Така древният език на гербовете продължава да живее и днес.
Значение и съвременна роля
Гербът е не просто изображение, а носител на историческа памет и колективна идентичност. Той свързва миналото с настоящето и бъдещето, напомняйки за корените, ценностите и идеалите на даден народ или институция. В света на бързите промени, гербът остава един от малкото символи, които запазват устойчивост и достойнство.