Гълъбът (Columba livia), познат в България като скален или домашен гълъб, е една от най-разпространените и емблематични птици на света. В продължение на хилядолетия той е съпътствал човека – като пратеник, хранителен източник, декоративен вид и духовен символ.
| Гълъб | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Columba livia |
| Българско наименование | Гълъб, Скалeн или Домашен гълъб |
| Таксономия | Царство: Animalia; Тип: Chordata; Клас: Aves; Разред: Columbiformes; Семейство: Columbidae |
| Подвидове | 12 подвида по света |
| Разпространение | Почти по целия свят – Европа, Азия, Африка, Америка |
| Срещаемост в България | Много често срещан |
| Среда на обитание | Градове, села, скалисти местности, покриви и кули |
| Надморска височина | 0 – 2000 м |
| Дължина на тялото | 30 – 35 см |
| Размах на крилете | 60 – 70 см |
| Тегло | 250 – 400 г |
| Оперение | Сиво-синьо с черни ивици, разнообразни цветови вариации при домашни породи |
| Характерни белези | Къс светъл клюн, оранжеви очи, изправена стойка |
| Очна структура | Широко зрително поле, отлично цветно зрение |
| Слух | Добре развит, чувствителен към инфразвук |
| Тип хранене | Всеяден (основно растителен) |
| Диета | Зърна, семена, плодове, тревни кълнове |
| Активност | Дневна |
| Социално поведение | Моногамен, живее на ята |
| Размножаване | 2 яйца, 4–6 поколения годишно |
| Гнездене | В ниши, по покриви, скали и мостове |
| Продължителност на живота | 6 – 10 години в природата, до 15 в плен |
| Миграция | Уседнал вид |
| Вид статус | Незастрашен |
| Защитен статус в България | Не е защитен, но е регулиран при гълъбовъдство |
| Международен статус (IUCN) | Least Concern (Най-малка загриженост) |
| Основни заплахи | Замърсяване, болести, недостиг на храна в градове |
| Природозащитни мерки | Контрол на популацията и хуманно отношение |
| Екологична роля | Разпространение на семена, част от градската фауна |
| Културно значение | Символ на мир, любов, вярност |
| Символика | Чистота, дух, завръщане у дома |
| Научна дисциплина | Орнитология, етология |
| Интересни факти | Гълъбите могат да намират пътя към дома си от над 1000 км разстояние |
Благодарение на своето остро чувство за ориентация, бързина и привързаност към гнездото, гълъбът е станал универсален знак на вярност, любов и мир. В България е често срещан във всички населени места и е неразделна част от градския пейзаж – от старите каменни сгради до модерните покриви и площади.
Морфологични характеристики
Гълъбът е средна по размер птица с дължина на тялото между 30 и 35 см, размах на крилете от 60 до 70 см и тегло около 250–400 г. Формата на тялото е аеродинамична, с мощни крила и здрава мускулатура, която му позволява да лети на дълги разстояния и с висока скорост – до 90 км/ч.
Оперението на дивия скален гълъб е синьосиво с два тъмни напречни пояса по крилете, докато домашните и декоративните породи проявяват огромно разнообразие от цветове – бели, черни, пъстри, сиви и кафяви. Очите са оранжеви или червеникави, а клюнът – къс, прав и светъл. Краката са розови до червени. Мъжките и женските си приличат, като мъжките са леко по-едри и с по-масивна глава.
Разпространение и местообитание
Първоначално гълъбите са били обитатели на скалисти райони в Южна Европа, Северна Африка и Западна Азия. Днес благодарение на опитомяването и адаптивността си, те живеят почти навсякъде по света. В България се срещат както диви скални гълъби в планински райони, така и многобройни градски популации.
Гълъбите предпочитат райони в близост до хора – градове, села, пристанища и хранилища. Използват високи сгради, мостове и кули като заместители на естествените скални ниши, в които първоначално са гнездили. Това им е позволило успешно да се приспособят към градската среда.
Поведение и навици
Гълъбите са дневни и социални птици, живеещи на ята. Известни са със своята невероятна ориентация – способни са да се завърнат в гнездото си от разстояния над 1000 км. Тази уникална способност се дължи на комбинация от зрителна памет, ориентация по магнитното поле на Земята и чувствителност към инфразвуци и слънчевата светлина.
Те са моногамни и образуват трайни двойки. Мъжките често демонстрират пред женските с характерно гърлене, разперени крила и поклоннически движения. Гълъбите са миролюбиви и често се събират на големи ята, особено в градовете, където намират изобилна храна.
Хранене
Гълъбът е всеяден, но предпочита растителна храна. Храни се предимно със семена, зърна, плодове и тревни кълнове. В градовете често поема остатъци от човешка храна, включително хляб, трохи и зърнени изделия.
Поглъща храната бързо, без да дъвче, като я съхранява в гушата – разширение на хранопровода, където тя се размеква преди преминаване към стомаха. За разлика от повечето птици, гълъбите могат да пият, като засмукват водата с клюна си, без да повдигат глава – особеност, която ги отличава в орнитологичния свят.
Размножаване и гнездене
Гълъбите гнездят целогодишно в благоприятен климат, но основният размножителен сезон в България е от март до октомври. Гнездото е просто и рехаво, изградено от клонки и треви, обикновено на скрито и защитено място. Женската снася две бели яйца, които двамата родители мътят на смени около 17–19 дни.
Малките се излюпват слепи и без пера, но растат бързо, хранени със специална „гълъбова каша“ – секрет от гушата на родителите. След около месец младите са готови за самостоятелен живот.
Гълъбите са изключително привързани към своето гнездо и често се връщат на същото място година след година.
Екологична роля
Гълъбите имат важна роля в природата. Те участват в разпространението на семена, служат като храна за хищници и са част от екологичното равновесие на урбанизираната среда. Освен това гълъбите са използвани в научни изследвания за ориентация, памет и поведение, тъй като са лесно обучаеми и социални.
Историческо и културно значение
Гълъбът има богато символно присъствие в човешката история. В древна Месопотамия и Египет той е бил свещена птица, символ на плодородие и любов. В християнството белият гълъб олицетворява Светия дух и мира. В митологията на древна Гърция е свързван с богинята Афродита.
В българската култура гълъбът се асоциира с чистота, вярност и духовна връзка. Често присъства в народни песни и обреди, особено в сватбени традиции, където символизира любовта и семейната хармония.
През вековете гълъбите са били използвани като пощенски птици. Благодарение на тяхната изключителна ориентация, те са служили за предаване на съобщения по време на войни, при което са спасявали човешки животи.