Драгойна е едно от най-знаковите възвишения в Южна България, съчетаващо природна красота, историческо значение и археологически загадки. Разположена в западната част на Източните Родопи, в близост до селата Буково и Драгойна в община Първомай, област Пловдив, планината представлява двувърхов рид, който се издига внушително над равнините на Горнотракийската низина.
| Драгойна | |
 | |
| Изглед | |
|---|---|
| Координати 41.957° с. ш. 25.225° и. д. | |
 | |
| Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България (Област Пловдив) |
| Част от | Родопи |
| Най-висок връх | Голяма Драгойна |
| Надм. височина | 813,4 m |
| Подробна карта | |
| - | |
Със своето стратегическо местоположение и археологически находки, Драгойна се утвърждава като един от най-значимите културно-исторически обекти на древна Тракия.
Географско положение и природни особености
Възвишението Драгойна се намира на юг от Първомай, в западните разклонения на Родопите. То се състои от два ясно изразени върха – Голяма Драгойна (813 метра) и Малка Драгойна (580 метра), които са разделени от плитко седло. Голяма Драгойна е по-високата и по-впечатляваща част, от която се открива обширна панорама към Тракийската низина, планините Стара планина и Средна гора.
Ридът е изграден основно от древни метаморфни скали – гнайси и шисти, които придават на терена устойчивост и позволяват образуването на каменисти склонове и открити платообразни върхове. Растителността е типична за нископланинските райони на Родопите – широколистни гори, съставени предимно от дъб, габър и липа, като в по-високите части се срещат и единични борове.
Животинският свят в района е разнообразен – срещат се сърни, диви свине, лисици, а в небето често се издигат орли и ястреби. Тази природна среда е не само красива, но и богата на ресурси, което вероятно е една от причините мястото да бъде населявано още от дълбока древност.
Археологическо значение и тракийско светилище
Едно от най-забележителните качества на Драгойна е нейното тракийско светилище, разположено върху върха на Голяма Драгойна. Археологическите проучвания, провеждани от началото на XXI век, разкриват останки от укрепено тракийско селище и светилищен комплекс, датиращ от края на бронзовата и началото на желязната епоха (XII–VI век пр.н.е.).
На върха са открити масивни каменни стени, очертания на сгради и олтари, керамични съдове, монети и различни артефакти, които свидетелстват за култова дейност. Според археолозите, светилището е било посветено на върховно божество, вероятно Слънцето или тракийския бог Сабазий. Каменните плочи и естествените скали са били използвани за извършване на ритуали, а високото разположение на мястото е подсилвало усещането за свещеност и връзка с небето.
Особено интересен е фактът, че при разкопките са намерени множество артефакти от различни исторически епохи – от бронзовата епоха до късната античност. Това показва, че Драгойна е била свещено място, използвано непрекъснато в продължение на повече от хиляда години.
Исторически и стратегически аспект
Освен като религиозен център, възвишението е имало и стратегическо значение. От върха на Голяма Драгойна се открива видимост към голяма част от Тракийската низина, което е позволявало наблюдение и контрол над околните територии. Това е било важно както за защита от външни нападения, така и за комуникация между различни тракийски племена.
Възможно е в района да е съществувала крепост или укрепено селище, което е служело за охрана на светилището и околния регион. Археологическите находки от елинистическата епоха (IV–II в. пр.н.е.) потвърждават, че мястото е продължило да има значение и след включването на Тракия в орбитата на македонското и по-късно римското влияние.
Легенди и народни предания
Както всяко древно и загадъчно място, и Драгойна е обвита в легенди. Местните жители разказват, че на върха някога е живял тракийски владетел или жрица, която бдяла над земите наоколо. Според някои предания, името „Драгойна“ произлиза от старобългарската дума „драг“ – „скъп“, „любим“, което подсказва, че мястото е било високо ценено и почитано.
Има и легенда за скрито съкровище, оставено от тракийските жреци, когато светилището било изоставено. Много хора през годините са се опитвали да го намерят, но без успех. Местните казват, че планината не позволява да бъде осквернена и пази тайните си ревностно.
Съвременно значение и туризъм
Днес Драгойна се превръща в привлекателна туристическа дестинация за любителите на природата, историята и археологията. До подножието на възвишението се стига лесно с автомобил от град Първомай или от село Буково, а изкачването до върха трае около час и половина по маркирани пътеки.
На върха посетителите могат да видят останките от древните каменни стени, да се насладят на тишината и да се потопят в уникалната атмосфера на това сакрално място. Панорамата е изумителна – при ясно време се виждат Родопите, Средна гора и дори част от Стара планина.
През последните години община Първомай и местни сдружения работят по популяризирането на Драгойна като част от културно-историческия маршрут „Пътят на траките“, който включва още обекти като Перперикон, Татул и Белинташ.
Природозащитна стойност
Освен историческата си важност, Драгойна има и екологично значение. Районът около върха е обявен за защитена територия поради наличието на редки растителни видове и хабитати. Наблюдават се няколко вида орхидеи, ендемични растения и защитени птици.
Съчетанието от културно наследство и природна красота прави Драгойна изключително подходяща за еко- и културен туризъм, който не само подпомага опазването на обекта, но и стимулира местната икономика.