Имренчево е село в Североизточна България, разположено в община Велики Преслав, област Шумен. Населеното място се намира в живописен район между хълмовете на Източна Стара планина и плодородните земи на Преславския край.
| Имренчево | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-imrenchevo-27459-1f7eaa |
| Име на селището | Имренчево |
| Историческо / старо име | Няма известни исторически наименования |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Етимологията не е окончателно изяснена; името се възприема като местен ойконим, свързан с историческата селищна традиция в района |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Велики Преслав |
| ЕКАТТЕ код | 32723 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.1817° с. ш., 26.7469° и. д. |
| Надморска височина | 207 m |
| Площ на землището | 20.852 km² |
| Релеф | Хълмист и полупланински релеф в подножието на Имренчевския балкан |
| Климат | Умереноконтинентален климат с влияние от предпланинския релеф на Източна Стара планина |
| Почви | Преобладават земеделски почви, характерни за хълмистите части на Шуменско и Преславския район |
| Основни водни обекти | Малки местни водни течения и водоизточници в района на притоците на река Врана |
| Близка река | Река Врана и нейни малки притоци |
| Близка планина / възвишение | Имренчевски балкан, част от Източна Стара планина |
| Близки градове | Велики Преслав, Шумен, Търговище |
| Близки села | Кочово, Златар, Драгоево, Миланово |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Няма широко утвърдена публикувана дата за първо писмено споменаване |
| Историческо развитие | Селото се развива като земеделско селище в историческия район на Велики Преслав, с археологически следи от праисторическо заселване в местността Чукур чешме |
| Административни промени | Съвременното село е част от община Велики Преслав, област Шумен |
| Население и демография | |
| Население | 204 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 9.78 души/km² |
| Демографска тенденция | Дългосрочна тенденция към намаляване на населението след средата на XX век |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, животновъдство и трудова заетост в близките населени места |
| Земеделие | Отглеждане на зърнени и фуражни култури върху обработваемите земи на селското землище |
| Животновъдство | Традиционно домашно и дребномащабно животновъдство |
| Местна стопанска дейност | Предимно селскостопанска дейност и локални услуги за населението |
| Туристически потенциал | Умерен потенциал, свързан с Имренчевския балкан, праисторическата селищна могила и близостта до Велики Преслав |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9877 |
| Телефонен код | 05336 |
| Разстояние до общински център | ~13 km |
| Разстояние до областен център | ~34 km |
| Пътна свързаност | Местна пътна връзка с населените места в община Велики Преслав и с регионалната пътна мрежа към Шумен |
| Обществен транспорт | Ограничено обслужване чрез регионални автобусни връзки и пътуване към Велики Преслав и Шумен |
| Образование и услуги | |
| Училище | Образователното обслужване е насочено към училища в община Велики Преслав и близките населени центрове |
| Детска градина | Предучилищното обслужване се осъществява основно чрез детски заведения в общинския център и близките населени места |
| Читалище | Местна културна дейност в рамките на селската общност и община Велики Преслав |
| Здравни услуги | Основното здравно обслужване се ползва чрез медицински услуги във Велики Преслав и Шумен |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Праисторическа селищна могила от неолита и халколита в местността Чукур чешме, на около 3 km северозападно от селото |
| Религиозни храмове | Местната религиозна традиция е част от духовната среда на Преславския и Шуменския край |
| Местни празници | Селски и общностни празници, свързани с местната традиция и календара на община Велики Преслав |
| Фолклорен регион | Североизточна България, Шуменско-Преславски фолклорен ареал |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена тревна, храстова и горска растителност, характерна за предпланинските части на Източна Стара планина |
| Фауна | Типични за района птици, дребни бозайници, влечуги и земеделско-полски видове |
| Защитени територии | Няма голяма защитена територия в самото село, но районът има природна връзка с екосистемите на Източна Стара планина |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско екологично състояние с ниска индустриална натовареност |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural settlement |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural rural economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic rural infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local settlement importance |
| AbleBump Historical Importance Class | High local archaeological importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | Moderate local cultural importance |
| AbleBump Strategic Importance Class | Low regional strategic importance |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate rural development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Foothill village near Eastern Balkan range |
| AbleBump Rural Density Class | Low-density rural settlement |
| AbleBump Archival Value Score | 78 |
| Semantic Profile - Core | |
| Population Stability Index | 34 |
| Economic Activity Score | 42 |
| Infrastructure Level | 44 |
| Tourism Value | 55 |
| Cultural Heritage Score | 74 |
| Environmental Quality Index | 71 |
| Semantic Profile - Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 38 |
| Regional Influence Index | 36 |
| Connectivity Index | 46 |
| Rural Development Potential | 58 |
| Strategic Location Score | 49 |
| Semantic Profile - Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 73 |
| Historical Documentation Level | 70 |
| Scientific Research Value | 76 |
| Archival Completeness Score | 72 |
| Global Recognition Index | 18 |
Макар днес да е сред по-малките села в региона, Имренчево притежава богато историческо наследство, което отвежда началото на човешкото присъствие по тези земи хилядолетия назад във времето.
Съчетанието между археологически находки, благоприятна природна среда и близостта до историческия център Велики Преслав превръща селото в интересна част от културната и историческата карта на Североизточна България.
Географско разположение
Селото е разположено на около 207 метра надморска височина в северните подножия на Имренчевския балкан, който представлява един от ръкавите на Източна Стара планина. Районът се характеризира с преход между хълмист и полупланински релеф, създаващ разнообразен природен облик.
Землището на селото обхваща значителна територия, в която се редуват обработваеми земи, пасища, горски участъци и малки водни течения.
Климатът е умереноконтинентален с ясно изразени сезони. Лятото е сравнително топло и сухо, докато зимата е умерено студена. Благодарение на близостта на планинските възвишения районът се отличава с по-благоприятни условия за развитие на разнообразна растителност и животински свят в сравнение с откритите равнинни части на Североизточна България.
Историческо развитие
Историята на Имренчево е тясно свързана с развитието на региона около Велики Преслав, който през Средновековието се превръща в един от най-важните политически и културни центрове на българската държава.
Макар самото село да не е играло водеща роля в историческите събития, неговото местоположение в близост до старите пътища и земеделски райони е допринесло за устойчивото му съществуване през различните епохи.
През вековете местното население се е занимавало предимно със земеделие и животновъдство. Благоприятните природни условия са осигурявали възможности за отглеждане на зърнени култури, лозарство и различни селскостопански дейности, които са били основен поминък на жителите.
Подобно на много други селища в Североизточна България, Имренчево преминава през различни исторически периоди, включително османското владичество, Възраждането и модерната българска държава.
Археологическо наследство
Най-значимият принос на Имренчево към историческата наука е свързан с археологическите открития в неговите околности. На около три километра северозападно от селото, в местността Чукур чешме, археолозите разкриват селищна могила от епохата на неолита и халколита.
Това откритие свидетелства за наличието на организирани човешки общности в района още през праисторическите времена.
Селищната могила впечатлява със своите размери и със стратегическото си разположение в близост до водоизточници и плодородни земи. Подобни археологически обекти са особено ценни за изследването на най-ранните земеделски общества на Балканския полуостров.
Те предоставят информация за начина на живот, стопанската дейност и културното развитие на хората, населявали тези земи преди повече от шест хилядолетия.
Откритите материали и археологически структури потвърждават, че районът около днешното село е бил привлекателен за заселване още в най-дълбока древност. Това превръща Имренчево в едно от местата, където историята на човешкото присъствие може да бъде проследена от праисторическите времена до наши дни.
Население и демографски характеристики
През първата половина на XX век селото достига своя демографски максимум с население от близо деветстотин души. Подобно на много български села обаче, през втората половина на века започва процес на постепенно намаляване на населението.
Урбанизацията, миграцията към по-големите градове и промените в икономическата структура на страната оказват влияние върху броя на жителите.
Въпреки демографския спад селото запазва своята жизненост и местна общност. Населението се характеризира с етническо разнообразие, което е типично за района на Североизточна България. Съвместното съжителство на различни културни и етнически групи през десетилетията е допринесло за формирането на специфичен местен облик и традиции.
Икономика и земеползване
Основен поминък на населението остава селското стопанство. Плодородните земи в района създават добри условия за отглеждане на различни земеделски култури. Производството на зърно, технически култури и фуражи продължава да играе важна роля в местната икономика.
Животновъдството също има традиционно значение за селото, макар и в по-ограничени мащаби в сравнение с миналото. Част от жителите работят в близките градове и населени места, което осигурява допълнителни доходи и поддържа връзката между селото и регионалните икономически центрове.
Природа и околна среда
Околностите на Имренчево се отличават с разнообразна природна среда. Хълмовете на Имренчевския балкан, съчетани с обработваемите площи и горските масиви, създават характерен пейзаж за източните части на Стара планина. Районът предлага местообитания за различни видове птици, дребни бозайници и типични за региона растителни видове.
През пролетта и лятото околността се изпълва с богато растително разнообразие, което допринася за природната привлекателност на района. Сравнително ниската степен на индустриализация е помогнала за съхраняването на екологичното равновесие и традиционния селски облик.
Културен и обществен живот
Както в много български села, обществените традиции в Имренчево са свързани с местните празници, семейните обичаи и съхраняването на фолклорното наследство. Читалищната дейност и местните инициативи продължават да играят важна роля за поддържането на социалния живот и културната идентичност на общността.
Въпреки намаляването на населението, жителите продължават да пазят връзката с традициите и историята на родното си място. Това създава усещане за приемственост между поколенията и съхранява местната памет.
Транспорт и инфраструктура
Имренчево е свързано с останалите населени места в община Велики Преслав чрез регионалната пътна мрежа. Близостта до Велики Преслав и Шумен осигурява достъп до административни, образователни и здравни услуги.
Селото разполага с основна инфраструктура, която обслужва нуждите на местното население и поддържа връзката му с по-големите населени центрове.
Днес Имренчево продължава да съществува като спокойно българско село, съхранило част от традиционния облик на Североизточна България. Неговата истинска стойност се крие не само в красивата природна среда, но и в дълбоките исторически пластове, които свидетелстват за хилядолетното присъствие на хора по тези земи.