Калоферска планина е един от най-живописните и впечатляващи дялове на Централна Стара планина. Тя се намира в южните склонове на Стара планина, в пределите на област Пловдив, като обхваща територията северно от град Калофер и достига до главното било на Балкана. На запад Калоферската планина граничи с Тъжанския дял, а на изток — с Мазалатския.
| Калоферска планина | |
 Изглед | |
|---|---|
| Координати 42.718° с. ш. 24.917° и. д. | |
 Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Ловеч Област Пловдив Област Габрово област Стара Загора |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Ботев |
| Надм. височина | 2375,4 m |
| Подробна карта | |
 Изглед | |
Този дял е част от най-високия и най-грандиозен участък на Стара планина, дом на легендарния връх Ботев (2376 м) — най-високият в планинската верига и втори по височина в България след Мусала. Именно Калоферската планина се смята за „високопланинското сърце“ на Балкана — с внушителни върхове, дълбоки долини, стръмни урви и бурни реки.
Районът е известен с природното си богатство, екологична чистота и историческо значение. Тук е разположен Национален парк „Централен Балкан“, който включва някои от най-запазените природни екосистеми в Европа.
Релеф и геоложки особености
Релефът на Калоферската планина е изключително разнообразен. Високите части са оформени от масивни гранитни и кристалинни скали, които придават суров и могъщ облик на района. Характерни са дълбоките речни долини на реките Бяла река, Тъжа и Пръскалница, които се спускат стръмно от билото към юг.
Една от най-известните природни форми тук е водопадът Райското пръскало — с височина 124,5 метра, той е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Той се спуска от южния склон на връх Ботев и се влива в долината на Бяла река, създавайки едно от най-внушителните природни зрелища в България.
Надморската височина на Калоферската планина варира от около 800 метра при подножието ѝ до над 2300 метра по главното било. Формите на релефа се редуват от терасирани склонове и пасища до отвесни скални стени и алпийски върхове.
Геоложкият строеж е представен от гранити, гнайси, кристалинни шисти и варовици. Варовиковите зони са образували множество пещери и карстови извори, особено по долините на реките.
Климат и хидрография
Климатът в Калоферската планина е планински, с отчетливо континентално влияние. Зимата е студена и снежна, с дебела снежна покривка, която се задържа до късна пролет във високите части. Лятото е прохладно, с чести валежи и мъгли, характерни за високопланинските райони на Балкана.
Средногодишните валежи надхвърлят 1000 мм, което осигурява постоянен воден дебит на реките. Оттук извират множество притоци на Тунджа и Янтра, като най-значими са Бяла река, Тъжа, Пръскалница и Манастирска река.
Бяла река, която извира от подножието на връх Ботев, е особено известна с живописното си дефиле — Екопътека „Бяла река“, предлагаща неповторими гледки към каскадите, мостовете и горските склонове.
Флора и фауна
Калоферската планина е част от защитената зона Национален парк „Централен Балкан“, който е обявен за биосферен резерват от ЮНЕСКО. Това е една от най-богатите на биологично разнообразие територии в България и Югоизточна Европа.
Флората включва над 2300 вида растения, като над 50 от тях са ендемични — срещат се само в България. Сред тях са калоферската астрагалия, балканската теменуга, джендема, старопланинската тинтява и алпийската роза.
Големи площи са покрити с букови и елови гори, а във високите части преобладават алпийски пасища и скална растителност. През пролетта и лятото склоновете се покриват с цъфтящи поляни, които придават на планината изключително живописен вид.
Животинският свят също е впечатляващ. В района се срещат мечка, вълк, рис, сърна, диво прасе и белка. Сред птиците са характерни златният орел, соколът скитник, глухарът и уралската улулица. Реките приютяват редки видове пъстърва, а чистият въздух и екологичната чистота създават идеални условия за развитието на дивата природа.
Историческо и културно значение
Калоферската планина не е само природен, но и културно-исторически символ на България. В подножието ѝ се намира град Калофер — родното място на националния герой Христо Ботев, един от най-значимите поети и революционери на България.
Планината е била убежище на хайдути и революционери по време на османското владичество. Нейните труднодостъпни урви и гъсти гори са крили четите на българските борци за свобода, а днес имената на върхове, поляни и извори носят спомена за тях.
На територията на планината се намира хижа „Рай“, изградена в началото на XX век в местността Рай. Тя е един от най-емблематичните туристически обекти в България, разположена точно под Райското пръскало. Оттам започва и маршрутът към връх Ботев — класически преход, смятан за една от най-впечатляващите туристически пътеки у нас.
Туризъм и екопътеки
Калоферската планина е един от най-популярните туристически райони в България. През нея преминава част от Европейския маршрут Е3, свързващ Атлантическия океан с Черно море, както и множество национални туристически маршрути.
Сред най-посещаваните туристически обекти са: Връх Ботев (2376 м) — първенецът на Стара планина; Райското пръскало — природен символ на българската красота; Резерват „Джендема“ — диво и недостъпно царство на скали, гори и водопади; Екопътека „Бяла река“ — маршрут с мостове и панорамни площадки; Манастир „Св. Богородица“ — духовен център, основан през Средновековието.
В района има изградени туристически хижи – „Рай“, „Тъжа“, „Васил Левски“ и „Плевен“, които предлагат подслон на планинари и любители на природата. Зимата районът е подходящ за ски-туринг, а лятото – за трекинг, катерене и фотография.
Икономика и местен живот
Основните дейности в подножието на Калоферската планина са свързани с туризма, дърводобива, животновъдството и билкарството. Калофер е известен с производството на ръчно изработени дантели — калоферска дантела, която има вековна традиция.
В района се отглеждат пчели, добива се мед с изключително качество, а билките от планината се изнасят в цяла Европа. Местните хора пазят силна връзка с природата и съчетават традиционния поминък с нови форми на еко и селски туризъм.
Природозащита и устойчиво развитие
Като част от Национален парк „Централен Балкан“, Калоферската планина е обект на строга природозащита. В района действат резервати като „Джендема“ и „Рай“, които опазват редки и застрашени видове.
Устойчивият туризъм и екологичното образование са ключови за бъдещото развитие на региона. В последните години се провеждат инициативи за почистване на пътеки, възстановяване на хижи и насърчаване на природосъобразен туризъм.