Калугерово е село в община Симеоновград, област Хасково. Разположено е в източната част на Горнотракийската низина, в район с дълга история на заселване, благоприятни природни условия и богато археологическо наследство.
| Калугерово (област Хасково) | |
 |
|
| Местоположение | |
|
|
|
| Основни данни за селото | |
| Име на селището | Калугерово |
| Историческо / старо име | Мусаче теке, по-късно Текето |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Съвременното име е въведено след Освобождението. Смята се, че произлиза от думата „калугер“, но липсват категорични исторически доказателства за точния произход. |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община | Симеоновград |
| ЕКАТТЕ код | 35599 |
| Регистрационен код на МПС | Х |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 42.089967° с. ш., 25.866305° и. д. |
| Надморска височина | 86 m |
| Площ на землището | 11.713 km² |
| Релеф | Равнинно-хълмист релеф, характерен за Горнотракийската низина. |
| Климат | Преходноконтинентален със средиземноморско влияние. |
| Почви | Преобладават плодородни алувиално-ливадни и канелени горски почви. |
| Основни водни обекти | Река Марица, река Сазлийка, Мусачевска река. |
| Близка река | Марица |
| Близка планина / възвишение | Сакар (северозападни периферни възвишения) |
| Близки градове | Симеоновград, Гълъбово, Димитровград, Хасково |
| Близки села | Навъсен, Александрово, Свирково, Тянево |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Точната дата не е установена. Османски източници свидетелстват за съществуването на селището под името Мусаче теке. |
| Историческо развитие | Районът е обитаван още през праисторията. През античността тук се развива селището Арзос край Via Diagonalis. По-късно земите са част от Византия, Първото българско царство и Османската империя. След Освобождението селото се развива като земеделско селище, а през XX век получава допълнителен стопански тласък чрез железопътната линия и гипсовата промишленост. |
| Административни промени | Днес селото е част от община Симеоновград, област Хасково. В миналото е преминавало през различни административни промени съобразно реформите в местното самоуправление. |
| Население и демография | |
| Население | 213 жители |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 18,2 души/km² |
| Демографска тенденция | Трайно намаляване на населението през последните десетилетия, характерно за малките села в Южна България. |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие и животновъдство. |
| Земеделие | Отглеждане на зърнени култури, слънчоглед, лозя, овощни насаждения и зеленчуци. |
| Животновъдство | Развъждане на говеда, овце и домашни птици в малки семейни стопанства. |
| Местна стопанска дейност | Селско стопанство, дребен местен бизнес и трудова заетост в близките градове. В исторически план значима роля има гипсовата фабрика. |
| Туристически потенциал | Културно-исторически и археологически туризъм, свързан с античния Арзос, Via Diagonalis и местното културно наследство. |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 6495 |
| Телефонен код | 03782 |
| Разстояние до общински център | ~9 km |
| Разстояние до областен център | ~52 km |
| Пътна свързаност | Селото е свързано с общинската и републиканската пътна мрежа чрез асфалтови пътища. |
| Обществен транспорт | Автобусни линии до Симеоновград и съседни населени места; железопътна връзка е достъпна чрез гара Симеоновград. |
| Образование и услуги | |
| Училище | Основно училище „Георги Стойков Раковски“ (историческо значение за селото). |
| Детска градина | Няма действаща самостоятелна детска градина. |
| Читалище | Народно читалище „Искра“, основано през 1936 г. |
| Здравни услуги | Основно медицинско обслужване чрез общопрактикуващи лекари в общината; специализирана медицинска помощ се предоставя в Симеоновград, Димитровград и Хасково. |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Античното селище Арзос, археологически находища, участъци от района на Via Diagonalis и обекти, свързани с Еркесия. |
| Религиозни храмове | Църква „Свети пророк Илия“ и аязмо „Свети пророк Илия“. |
| Местни празници | Илинден, традиционният селски събор и обичаите на Сирни заговезни. |
| Фолклорен регион | Тракийска фолклорна област. |
| Природна среда | |
| Флора | Земеделски култури, широколистна дървесна растителност, крайречни горски съобщества и естествени тревни площи. |
| Фауна | Полски бозайници, дребни хищници, земноводни, влечуги и разнообразни видове пойни и водолюбиви птици. |
| Защитени територии | Няма защитена територия в границите на селото. |
| Екологично състояние | Добро, с преобладаващо земеделско използване на територията и ограничено промишлено въздействие. |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Traditional Rural Village |
| AbleBump Population Class | Very Small Population |
| AbleBump Economic Class | Traditional Rural Economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic Local Infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local Importance |
| AbleBump Historical Importance Class | Very High Historical Importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | Traditional Local Culture |
| AbleBump Strategic Importance Class | Historically Strategic Area |
| AbleBump Rural Development Class | Stable Rural Development Potential |
| AbleBump Geo Context Class | Upper Thracian Plain |
| AbleBump Rural Density Class | Low Rural Density |
| AbleBump Archival Value Score | 93 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 39 |
| Economic Activity Score | 56 |
| Infrastructure Level | 58 |
| Tourism Value | 74 |
| Cultural Heritage Score | 91 |
| Environmental Quality Index | 82 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 44 |
| Regional Influence Index | 49 |
| Connectivity Index | 68 |
| Rural Development Potential | 71 |
| Strategic Location Score | 88 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 86 |
| Historical Documentation Level | 94 |
| Scientific Research Value | 90 |
| Archival Completeness Score | 88 |
| Global Recognition Index | 31 |
Землището на селото попада в долината на река Марица - един от най-важните природни и исторически коридори в Южна България. Благодарение на близостта си до древни пътища и плодородни земи районът е обитаван още от праисторическата епоха, а през вековете се превръща в част от тракийската, римската, византийската, българската и османската историческа традиция.
Днес Калугерово съхранява характерния облик на тракийско село, в което миналото и местните традиции продължават да бъдат важна част от обществения живот.
Географско положение и природни особености
Калугерово се намира в североизточната част на област Хасково, недалеч от град Симеоновград. Землището му е разположено върху равнинен терен с плавни хълмисти участъци, характерни за Горнотракийската низина. Природната среда се определя от близостта на река Марица и нейните притоци, които през хилядолетията създават благоприятни условия за развитие на земеделие и трайно човешко заселване.
Климатът е преходноконтинентален със силно средиземноморско влияние. Лятото е продължително и топло, а зимата сравнително мека. Плодородните алувиални почви позволяват развитието на разнообразно селско стопанство, което и днес остава основен поминък за местното население.
В района се отглеждат зърнени култури, слънчоглед, лозови насаждения и овощни видове, а естествената растителност е представена от тревни площи, крайречни горски пояси и широколистни дървета.
Природните дадености оказват силно влияние върху историческото развитие на района. Благоприятният релеф, постоянните водоизточници и удобните комуникационни връзки превръщат местността в естествено място за възникване и развитие на селища още в най-дълбока древност.
История
Археологическите данни показват, че землището на Калугерово е било населявано още през халколита. В района са откривани следи от ранни земеделски общности, които използват плодородните почви и природните ресурси на долината на Марица. По-късно тези земи стават част от културното пространство на древните траки, които изграждат укрепени селища, могилни некрополи и култови места.
През класическата античност районът попада в пределите на Одриското царство. Благоприятното му разположение между вътрешността на Тракия и долината на Марица допринася за развитието на земеделието, занаятите и търговските връзки. Археологическите находки свидетелстват за непрекъснато човешко присъствие през този период.
След включването на Тракия в състава на Римската империя през I век районът придобива още по-голямо значение. Недалеч от днешното село преминава Via Diagonalis, известен още като Via Militaris - един от най-важните римски пътища на Балканския полуостров.
По него се осъществяват военни, административни и търговски връзки между Централна Европа и Константинопол. Наличието на подобна транспортна артерия оказва съществено влияние върху развитието на местните селища и стопанството в района.
Античният Арзос и средновековното развитие
Един от най-ценните археологически обекти в землището на Калугерово е античното селище Арзос, разположено южно от съвременното село. Според резултатите от археологическите проучвания то възниква през римската епоха и се развива като местен административен и стопански център.
Благодарение на непосредствената близост до Via Diagonalis селището обслужва движението по древния път, като осигурява място за почивка, снабдяване и търговски обмен. Намерените останки от крепостни стени, строителна керамика, монети и различни битови предмети свидетелстват за добре организирано населено място с важно значение за региона.
Освен Арзос в землището са установени и други археологически обекти, сред които праисторически могили, следи от тракийски укрепления и останки от антични селища. Те показват, че районът е бил обитаван почти без прекъсване в продължение на няколко хилядолетия и е заемал важно място в развитието на Южна Тракия.
След разпадането на Римската империя местността остава част от византийските владения, а през ранното Средновековие постепенно е включена в пределите на Първото българско царство. В близост до Калугерово преминава Еркесия - най-голямото отбранително землено съоръжение в средновековна България.
Макар селото да не е било голям административен център, районът има стратегическо значение поради близостта си до тази защитна линия и до важните пътища по долината на Марица.
По време на османското владичество селището е известно с имената Мусаче теке и Текето. Старото название произлиза от съществувало в района бекташко теке, около което постепенно се оформя местната общност. През този период основният поминък е земеделието, а плодородните земи позволяват развитието на зърнопроизводство, животновъдство и лозарство.
Развитие през XIX и XX век
След Освобождението Калугерово постепенно придобива съвременния си облик. Изграждат се училище, читалище и обществени сгради, които се превръщат в центрове на културния и обществения живот. Земеделието остава основен източник на доходи, но развитието на транспортната инфраструктура създава нови възможности за местната икономика.
Особено значение има железопътната линия, изградена през втората половина на XIX век като част от железопътната мрежа на Барон Хирш. Благодарение на нея земеделската продукция от района достига по-лесно до големите пазари, а селото установява по-тесни връзки с останалите части на страната.
През 1926 г. в района започва работа гипсова фабрика, изградена от акционерното дружество „Гранитоид“. Предприятието използва местните суровини и дълги години е един от най-важните работодатели в района.
Готовата продукция се транспортира по железопътната линия, което допринася за икономическото развитие както на Калугерово, така и на съседните населени места. Макар фабриката по-късно да прекратява дейността си, тя остава важна част от стопанската история на селото.
Икономика
Икономическото развитие на Калугерово традиционно е свързано със земеделието. Плодородните почви в землището създават добри условия за производство на зърнени и технически култури, а благоприятният климат позволява развитието на лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство.
Наред със селското стопанство през различни периоди важно място заемат и животновъдството, пчеларството и малките семейни стопанства.
След преустановяването на промишленото производство местната икономика отново се ориентира основно към земеделието. Част от жителите работят и в Симеоновград, Хасково, Димитровград и други населени места, като добрата транспортна достъпност улеснява ежедневните пътувания.
Култура и обществени институции
Народно читалище „Искра“, основано през 1936 г., продължава да бъде основен културен център на селото. То организира празници, концерти, изложби и инициативи, свързани със съхраняването на местните традиции. През годините читалището изпълнява важна роля за развитието на културния живот и за поддържането на връзката между поколенията.
Образованието в Калугерово има дългогодишни традиции. Изграденото училище в продължение на десетилетия обучава децата от селото и околните райони, като допринася за развитието на местната общност. Макар днес демографските промени да оказват влияние върху образователната инфраструктура, училищната сграда остава част от историческата памет на селото.
Духовният живот е свързан с православния храм „Свети пророк Илия“, който е сред най-разпознаваемите обществени сгради в Калугерово. В землището се намира и аязмо, посветено на светеца, което от десетилетия е място за поклонение и традиционни събирания.
Забележителности и традиции
Най-известното ежегодно събитие е празникът на селото, който се отбелязва на Илинден. По този повод се организира традиционен събор, събиращ жители, потомци на местни родове и гости от различни краища на страната. Празничната програма включва фолклорни изпълнения, народни хора и общоселски прояви, които продължават установена местна традиция.
Сред запазените обичаи е отбелязването на Сирни заговезни. Вечерта се палят обредни огньове, а изпълняваните ритуали са характерни за тракийската народна култура и символизират пречистването и пожеланието за здраве и плодородие през настъпващата година.
Освен историческите паметници, интерес представляват и археологическите обекти в землището на селото. Те дават ценна информация за развитието на района през праисторията, античността и Средновековието и представляват важен източник за изследване на историята на долината на река Марица.
Съвременно развитие
Днес Калугерово съхранява своя традиционен селски облик и историческа идентичност. Въпреки намаляването на населението през последните десетилетия местната общност продължава да поддържа културните институции, религиозните празници и обществените традиции.
Земеделието остава основен поминък, а богатото археологическо наследство превръща землището в район с потенциал за бъдещи научни изследвания и развитие на културно-историческия туризъм.