Катерицата (Sciurus vulgaris), позната като обикновена катерица или горска катерица, е едно от най-обичаните и лесно разпознаваеми животни в българската природа. Тя съчетава грация, интелигентност и удивителна подвижност, което я превръща в истински акробат сред дърветата.
| Катерица | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
| Научно име | Sciurus vulgaris |
| Семейство | Катерицови (Sciuridae) |
| Разред | Гризачи (Rodentia) |
| Дължина на тялото | 20–25 см |
| Дължина на опашката | 18–25 см |
| Тегло | 250–400 г |
| Окраска | От червеникавокафява до тъмнокафява, зимата по-светла |
| Хранене | Ядки, семена, шишарки, плодове, гъби |
| Активност | Дневна, особено сутрин и следобед |
| Размножаване | 2 пъти годишно, по 3–6 малки |
| Продължителност на живота | 6–7 години |
| Местообитание | Иглолистни, смесени гори, паркове |
| Разпространение | Европа, Азия, България |
| Природозащитен статус | Незастрашен (IUCN: Least Concern) |
| Основни врагове | Сови, ястреби, златки, лисици |
| Екологична роля | Разпространение на семена, част от хранителната верига |
| Културно значение | Символ на пъргавина, запасливост и живот в хармония с гората |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде живее катерицата в България? 💬 Отговор: Катерицата се среща в повечето гори на България – в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и дори в градските паркове, където има достатъчно дървета и храна. ❓ Въпрос: С какво се храни обикновената катерица? 💬 Отговор: Катерицата се храни с ядки, семена, жълъди, шишарки, плодове, гъби и понякога яйца на птици, като често складира храна за зимата в кухини или под земята. | |
С дългата си пухкава опашка, блестящите очи и игривото поведение, катерицата е символ на жизненост и природна хармония. Въпреки че изглежда крехка и весела, тя е забележително приспособено животно, способно да оцелява в различни среди – от гъстите иглолистни гори до градските паркове.
Биологична характеристика
Катерицата принадлежи към семейство Катерицови (Sciuridae), което включва над 200 вида, но Sciurus vulgaris е най-разпространената в Европа и България. Тялото ѝ е дълго между 20 и 25 см, а опашката – приблизително същата дължина. Теглото варира от 250 до 400 грама в зависимост от сезона и хранителните условия.
Характерна особеност е гъстата и мека козина, чийто цвят варира от червеникав до тъмнокафяв или почти черен. През зимата козината става по-гъста и светла, като на ушите се появяват дълги пискюли. Опашката служи като баланс при скокове, средство за комуникация и дори като покривало при сън или студено време.
Катерицата има остри резци, които растат през целия живот, и затова тя непрекъснато ги износва, като гризе ядки, шишарки и клонки. Ноктите ѝ са остри и извити, което ѝ позволява да се катери и спуска по дърветата с изключителна лекота.
Разпространение и местообитание
Sciurus vulgaris е широко разпространена в Европа и част от Азия. В България катерицата се среща във всички по-големи гори – от Рила, Пирин и Родопите до Стара планина и Средна гора. Среща се и в равнинните райони, стига да има достатъчно дървесна растителност.
Катерицата предпочита иглолистни и смесени гори, където има изобилие от борови и елови шишарки. В градовете и парковете тя лесно се адаптира към човешкото присъствие, като често използва декоративни дървета и хранилки.
Тя е изключително териториално животно – всяка катерица има собствен участък, в който събира и складира храна. Границите на територията се отбелязват с мирисови следи, оставени от жлези, разположени по лапите и лицето.
Поведение и начин на живот
Катерицата е дневно животно и е най-активна рано сутрин и късно следобед. Тя се движи пъргаво, скача от клон на клон и често прави скокове до 5 метра. При опасност може да използва опашката си като парашут, за да забави падането.
Тези дребни бозайници не спят зимен сън в пълния смисъл, но през студените периоди намаляват активността си и прекарват дълго време в гнездата си – топли кълбовидни постройки от клони, лишеи и листа, разположени високо по дърветата.
Катериците са самотници и общуват помежду си чрез звуци, пози на тялото и движения на опашката. При заплаха издават писък или дрезгав звук, а при спокойствие излъчват характерно „цвърчене“.
Хранене
Храната на катерицата е изключително разнообразна. Тя се храни предимно с ядки, жълъди, семена, шишарки, плодове, гъби и млади клонки. Понякога яде насекоми, яйца на птици или дребни безгръбначни, особено при недостиг на растителна храна.
Известна е със своята навика да складира храна за зимата – заравя жълъди и орехи в земята или ги крие в кухини на дървета. Част от тези запаси обаче забравя, което допринася за естественото залесяване, тъй като някои от заровените семена покълват.
Храносмилателната ѝ система е адаптирана към богата на фибри диета, а зъбите ѝ са способни да прегризват дори твърди черупки.
Размножаване
Катериците се размножават два пъти годишно – през пролетта (февруари–март) и през лятото (юни–юли). Бременността продължава около 38–40 дни. Женската ражда от 3 до 6 малки в гнездо, разположено високо в дърветата.
Малките се раждат слепи и без козина, като остават напълно зависими от майката през първите шест седмици. Тя ги храни с мляко, а след това постепенно им носи твърда храна. На около 10 седмици малките вече са самостоятелни и напускат гнездото.
Средната продължителност на живота в природата е около 6–7 години, но много катерици не доживяват тази възраст поради хищници или неблагоприятни условия.
Естествени врагове и заплахи
Сред естествените врагове на катерицата са ястребите, совите, златките, змиите и дори някои хищни бозайници като лисицата. Основната ѝ защита е бързината и ловкостта, а също и отличното прикриване сред клоните.
В съвременните условия заплахи представляват и фрагментацията на горите, автомобилният трафик, както и конкуренцията с интродуцираните сиви катерици (Sciurus carolinensis) в някои части на Европа. Засега обаче в България обикновената катерица е стабилно представена.
Екологично и екосистемно значение
Катерицата играе важна роля в горската екосистема. Тя участва в разпространението на семена, подпомага подновяването на дървесната растителност и служи като храна за редица хищници. Взаимодействието ѝ с горската среда е пример за природен баланс – тя едновременно се храни с плодовете на гората и допринася за нейното възобновяване.
Културно и фолклорно значение
Катерицата присъства в множество легенди, приказки и народни изрази. В българския фолклор тя символизира пъргавина, трудолюбие и запасливост. Често е представяна като весело и хитро животно, което винаги успява да се справи в трудни ситуации.
В детската литература и анимации катерицата е любимо същество – жива, умна и любопитна. Тя се появява и в гербове, логотипи на природни паркове и образователни програми, посветени на опазването на горите.
Опазване
Катерицата (Sciurus vulgaris) е защитен вид в много европейски страни, включително и в България. Нейната популация е стабилна, но зависи от състоянието на горските екосистеми. Опазването ѝ включва поддържане на стари дървета с хралупи, ограничаване на химикалите в горското стопанство и създаване на градски паркове с подходяща растителност.
Благодарение на приспособимостта си, катерицата успешно живее и в близост до хората, като се превръща в посланик на хармоничното съжителство между човека и природата.