Комарът (Culex pipiens), известен като обикновен домашен комар, е едно от най-разпространените насекоми на планетата и един от най-старите представители на реда Diptera (Двукрили). Въпреки своя дребен размер, комарът има огромно екологично и епидемиологично значение.
| Комар | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Научно наименование | Culex pipiens |
| Българско наименование | Обикновен домашен комар |
| Таксономия | Царство Animalia – Тип Arthropoda – Клас Insecta – Разред Diptera – Семейство Culicidae |
| Подвидове | Culex pipiens pipiens, Culex pipiens molestus |
| Разпространение | Космополитен – по целия свят, освен Антарктида |
| Срещаемост в България | Из цялата страна – урбанизирани и селски райони |
| Среда на обитание | Застояли водоеми, канали, бъчви, езера, кладенци |
| Надморска височина | От морското равнище до 1500 м |
| Дължина на тялото | 4–6 мм |
| Размах на крилете | Около 8–10 мм |
| Тегло | Под 10 мг |
| Цвят / Външен вид | Сивкавокафяво тяло, прозрачни крила |
| Характерни белези | Дълъг хобот, тънко тяло, окосмени антени при мъжките |
| Тип хранене | Хематофаг (кръвосмучещ, само женските) |
| Диета | Кръв (женски), растителен нектар (мъжки) |
| Активност | Нощна |
| Размножаване | Полово – яйцата се снасят върху вода |
| Брой яйца | 100–400 в една серия |
| Продължителност на живота | 2–4 седмици (при благоприятни условия) |
| Екологична роля | Филтриране на водата, храна за други видове |
| Вид статус | Широко разпространен |
| Международен статус (IUCN) | Least Concern (Нисък риск) |
| Основни заплахи | Пестициди, изменение на климата |
| Природозащитни мерки | Контрол на ларвните местообитания |
| Екосистемна функция | Участва във водните хранителни мрежи |
| Преносими заболявания | Западнонилска треска, енцефалит, филариоза |
| Символика | Досада, но и необходимост в природния баланс |
| Културно значение | Символ на лятото и природните цикли |
| Научна дисциплина | Ентомология, Паразитология |
| Интересни факти | Може да открива жертва по издишания CO₂ |
| Генетичен код | 6 хромозоми |
| Активни часове | Привечер и нощем |
| Местообитания в България | Черноморие, Дунавска равнина, Софийско поле |
| Най-големи популации | В градски райони с наличие на вода |
| Естествени врагове | Прилепи, риби, жаби, водни насекоми |
| Екологично значение | Необходим компонент от хранителните вериги |
| Биологичен контрол | Риби Gambusia affinis |
| Общо значение за екосистемата | Поддържа биологичен баланс чрез участие в хранителните цикли |
Той е едновременно незаменима част от природните хранителни вериги и вектор на опасни заболявания при хората и животните. В България този вид е най-често срещаният комар в населените места и е отговорен за познатото на всички неприятно бръмчене през летните нощи.
Биологична характеристика и морфология
Culex pipiens е дребно летящо насекомо с дължина между 4 и 6 мм. Тялото му е тънко и леко, с три основни части – глава, гърди и корем. Характерна особеност е дългият хобот (пробосцис), с който женските комари пробиват кожата и смучат кръв.
Мъжките, за разлика от тях, се хранят само с растителни сокове и не са способни да хапят. Цветът на тялото варира от кафяв до сивкав, с тъмни и светли ивици по корема. Кръвосмучещите женски имат добре развити хоботчета, а техните антенки са по-слабо окосмени, докато мъжките притежават пухкави антени, служащи за улавяне на вибрациите на женските по време на ухажване.
Крилете са прозрачни, покрити с фини люспици, които осигуряват стабилен полет дори при слаби въздушни течения.
Жизнен цикъл и размножаване
Комарът преминава през пълен метаморфозен цикъл, включващ четири фази: яйце, ларва, какавида и възрастно насекомо. Женските снасят яйцата си върху водната повърхност, като образуват своеобразни „плавучки“ от стотици малки яйца.
Ларвите се развиват във водата и дишат атмосферния въздух чрез специална тръбичка, стърчаща над повърхността. Продължителността на развитието зависи от температурата – при топло време може да се завърши само за 10 дни.
Ларвите се хранят с микроскопични водорасли и органични вещества, а след последната линеечка се превръщат в какавиди. Възрастният комар излиза от какавидата и започва живот над водата, като живее средно около 2–4 седмици.
Хранене и поведение
Женските Culex pipiens се нуждаят от кръв, за да произведат яйца, тъй като в нея се съдържат нужните белтъчини. Те намират своите жертви чрез сложен сензорен механизъм, който отчита телесната температура, издишания въглероден диоксид и дори миризмата на пот.
Най-активни са по здрач и през нощта, когато температурата е по-ниска, а влажността – по-висока. През деня се укриват в сенчести и влажни места – под храсти, в мазета, изби и бани.
Храненето протича чрез вкарване на хобота в кожата и инжектиране на слюнка, съдържаща антикоагулант – вещество, което предотвратява съсирването на кръвта. Именно тази слюнка предизвиква сърбеж и зачервяване при ухапване.
Разпространение и местообитание
Culex pipiens е космополитен вид – среща се на всички континенти, с изключение на Антарктида. В България е разпространен в цялата страна – както в градовете, така и в селските райони. Обитава застояли водоеми, езера, канали, бъчви, кладенци и всякакви съдове със събрана дъждовна вода, където снася яйцата си.
Този вид е особено адаптивен – може да преживява зимата в състояние на диапауза (временно забавяне на метаболизма), укрит в мазета и изби до пролетта.
Роля в екосистемата
Въпреки че често се смята за вредител, комарът има важна екологична функция. Ларвите му пречистват водата, като филтрират органични отпадъци, а възрастните служат като храна за множество животни – риби, жаби, прилепи и птици. Без тях много хранителни вериги биха били нарушени.
Медицинско и обществено значение
Culex pipiens е известен вектор (преносител) на редица вируси и паразити. Той може да предава причинителите на западнонилска треска, японски енцефалит, филариози и други заболявания при животни и хора. Въпреки че в България случаите са редки, е важно да се поддържат превантивни мерки – унищожаване на ларвните огнища и използване на репеленти.
Методи за контрол и превенция
Борбата с комарите се води както на биологично, така и на химично ниво. Биологичният контрол включва използване на естествени хищници – като риби от рода Gambusia, които се хранят с ларви на комари. Химичните методи се прилагат чрез пръскане с инсектициди, особено в урбанизираните зони.
За лична защита се препоръчват мрежи против насекоми, електрически уловители, натурални масла от лавандула, цитронела и евкалипт, както и избягване на стоящи води около дома.