Котленска планина представлява самостоятелно очертан дял от Източна Стара планина, разположен между долините на реките Голяма Камчия и Луда Камчия в пределите на областите Сливен, Бургас и Шумен. Често се разглежда като западен дял на по-широката Котленско-Върбишка планина, но в геоморфоложко отношение формира ясно разпознаваем масив със собствено релефно, хидрографско и културно лице.
| Котленска планина | |
 | |
| Местоположение | |
 | |
| Основна информация за планината | |
| Mountain UID | Mountain-UUID-kotlenska-planina-a981f2c1-94ce-4c25-bb91-df11c45a9a77 |
| Име | Котленска планина |
| Алтернативни имена | Западен дял на Котленско-Върбишката планина |
| Географски тип / класификация | Планина, дял от Източна Стара планина |
| Държава / държави | България |
| Район / регион | Източна Стара планина |
| Област / административни единици | Сливен, Бургас, Шумен |
| Географски координати | 42.858° с. ш., 26.414° и. д. (център) |
| Обща площ | Около 520 km² |
| Средна надморска височина | 650 – 800 m |
| Средна височинна амплитуда | 400 – 600 m |
| Най-висок връх | Разбойна |
| Височина на най-високия връх | 1128 m |
| Координати на най-високия връх | 42.9° с. ш., 26.2° и. д. |
| Основни върхове | Разбойна (1128 m), връх 1106.6 m до проход Вратник, Злостен / Каракуз (1053 m) |
| Геоложка структура и произход | |
| Геоложка епоха | Юра – Креда |
| Палеогеографско развитие | Формирана върху Котленската антиклинала |
| Тектоничен произход | Антиклинално издигане, ограничено от разломи |
| Геоложка структура | Разчленена карстова планина с тектонски блокове |
| Състав на скалите | Варовик, мергел, пясъчник |
| Ерозионни процеси | Карстова ерозия, речна ерозия, скални разкъсвания |
| Основни форми на релефа | Карстови плата, пещери, пропасти, стръмни ридове, тясно било |
| Сеизмичност / Сеизмична активност | Умерена сеизмичност (IV–V степен) |
| Регионално климатично подрайониране | Преходно-континентален планински климат |
| Климат и природни условия | |
| Климатичен тип | Преходно-континентален |
| Средна годишна температура | 8–10°C |
| Годишни валежи | 700–900 mm |
| Сезонност на валежите | Максимум през пролетта и есента |
| Снежна покривка – продължителност | 70–100 дни по високите части |
| Ветрови режими | Силни ветрове в проходите, доминиращи западни и северозападни ветрове |
| Ветрови коридори и експозиции | Върбишки, Котленски и Вратник проход |
| Микроклимати | Влажни карстови долини и по-сухи била |
| Хидрология | Гъста хидрографска мрежа; множество карстови извори |
| Дренажен басейн | Камчия, Янтра |
| Основни реки и водни обекти | Голяма Камчия, Луда Камчия, Стара река, Герила, Котленска река, Медвенска река |
| Екосистеми, флора и фауна | |
| Биогеографска зона | Европейска широколистна зона |
| Индекс на биоразнообразие | 78 |
| Флора | Букови гори, дъбови гори, карстова растителност |
| Фауна | Сърна, дива свиня, благороден елен, множество прилепи, грабливи птици |
| Ендемични видове | Карстови растителни ендемити |
| Редки и защитени видове | Бухал, прилепи, редки орхидеи |
| Екосистеми | Горски, карстови, крайречни, височинни ливади |
| Природозащитен статус | Включена в мрежата от защитени територии |
| Защитени територии | „Ардачлък“, „Орлицата“, „Маарата“ |
| Природни ресурси | |
| Минерални ресурси | Варовик, строителни материали |
| Водни ресурси | Изобилни карстови извори, речни води |
| Горски ресурси | Бук, дъб, габър |
| Почви | Канелени горски, кафяви горски, светлосиви горски |
| Екологично значение | Ключов екологичен коридор и вододайна зона |
| Историческо и културно значение | |
| Историческо развитие на района | Възрожденски център, хайдушки райони |
| Археологически находки | Тракийски и средновековни следи |
| Етнографски особености | Котленски етнографски район, възрожденска архитектура |
| Културни традиции | Занаятчийство, дърворезба, фолклор |
| Митология и фолклор | Хайдушки легенди и местни предания |
| Исторически събития и личности | Бойчо Огнянов, Георги Раковски, Сава Доброплодни (свързани с района) |
| Туризъм и маршрути | |
| Туристическа популярност | Висока в културно-историческия туризъм; умерена в планинския |
| Основни туристически маршрути | Котел – Разбойна, Жеравна – Разбойна, Ком – Емине (частичен участък) |
| Планински хижи и заслони | Хижи в района на Котел и Жеравна |
| Панорамни места | Разбойна, Злостен, ридовете над Котел |
| Трудност и достъпност | Средна трудност; достъпни проходи |
| Спорт и активности | Пешеходни турове, велотуризъм, спелеология |
| Туристически обекти | Котел, Жеравна, Медвен, Нейково |
| Транспорт и достъп | |
| Основни изходни пунктове | Котел, Жеравна, Медвен, Ичера |
| Пътна инфраструктура | I-7, II-48, II-53, III-484, III-488 |
| Най-близки населени места | Котел, Жеравна, Медвен, Ичера, Тича, Ябланово |
| Транспортен достъп | Достъпна чрез няколко прохода от държавната мрежа |
| Обществено и регионално значение | |
| Икономическо значение | Горско стопанство, дърводобив, туризъм |
| Регионално влияние | Културно ядро в Източна Стара планина |
| Опазване и управление | Частично защитени територии; местни лесничейства |
| Съвременни екологични проблеми | Сеч, ерозия, обезлесяване по билото |
| Климатични промени – въздействие | Промени във валежния режим; риск за буковите гори |
| Геохронологично развитие | |
 | |
| Креда |  Тектоника: През Креда зоната на Котленската антиклинала е подложена на мощни орогенетични движения, водещи до сгъване, разломяване и издигане на варовиковите комплекси в активна карстова среда. Вулканизъм: Вулканичната активност е ограничена, но присъстват следи от дълбочинни магмени процеси, свързани с регионална субдукция и разкъсване на земната кора. Морска среда: Районът частично се намира под влиянието на плитки кредни морета, в които се натрупват карбонатни седименти с изразени биогенни структури. Климат: Климатът е топъл и влажен, благоприятстващ интензивна седиментация и развитието на богат морски биотоп. Седиментация: Образуват се дебели пластове варовик и мергел, наслагвани в спокойна морска среда с ниска енергия. Фосили: Чести са фосили на амонити, двучерупчести и микрофауна, характерни за горнокредни морски басейни. |
| Палеоген | Тектоника: Палеогенът бележи нов етап на тектонски активизации, при който антиклиналата се пренастройва, а блокови движения оформят нови разломни фронтове.Вулканизъм: Липсват повърхностни вулканични прояви, но подземната магмена активност оставя минерализирани зони и термални разломни участъци.Морска среда: Палеогенските морски трансгресии достигат периферията на района, отлагайки тънки карбонатно-теригенни комплекси.Климат: Климатичните условия са субтропични с висока влажност и сезонно редуване на сухи и влажни периоди.Седиментация: Натрупват се конгломерати, пясъчници и мергели, свързани с активно ерозиращи височини.Фосили: Характерни са фосили от раннопалеогенска микрофауна, единични морски безгръбначни и растителни остатъци. |
| Неоген | Тектоника: През Неоген се активират вертикални движения, които повдигат и допълнително разчленяват Старопланинския масив, формирайки сегашния релеф на Котленската област.Вулканизъм: Вулканизмът е практически отсъстващ, като магмените процеси са свързани с дълбоки тектонични напрежения.Морска среда: Морето окончателно се отдръпва и районът става континентален, подложен на интензивна денудация.Климат: Климатът придобива ясно изразен континентален характер с периодични засушавания.Седиментация: Реките образуват мощни наносни конуси и тераси, оформящи основата на съвременната хидрография.Фосили: Преобладават фосили от континентални бозайници и растителни формации, характерни за неогенските екосистеми. |
| Кватернер | Тектоника: Кватернерът се характеризира с относително стабилизирана тектонска обстановка, но с локални активизации по съществуващи разломи.Вулканизъм: ––Морска среда: Морското влияние е непряко, проявяващо се чрез климатична осцилация и променливи хидрологични режими.Климат: Редуват се ледникови и междуледникови периоди, оказващи силно влияние върху ерозията и почвообразуването.Седиментация: Образуват се наносни тераси, алувиални конуси и колувиални наслаги по склоновете.Фосили: Намерени са единични останки от кватернерни бозайници и растителни микрофосили. |
| Юра | Тектоника: Юрските процеси включват начални фази на формиране на карстови системи и натрупване на масивни варовикови блокове.Вулканизъм: Регионът е под влияние на далечни магмени центрове, но без директен юрски вулканизъм.Морска среда: ––Климат: Юрският климат е топъл и влажен, благоприятстващ масивна карбонатна продукция.Седиментация: Формират се мощни варовикови серии, които по-късно дават основата на карстовия релеф.Фосили: Чести са отпечатъци от морски организми, включително корали и двучерупчести. |
| Триас | Тектоника: Триаският етап бележи стабилизация на основната платформа и начални фази на разломни процеси в дълбочина.Вулканизъм: Наблюдават се признаци на дълбочинни магмени прояви, но без повърхностен вулканизъм.Морска среда: Районът е периодично обхващан от плитки морски среди, оставящи финослойни седименти.Климат: Климатът е по-сух със сезонни колебания, характерни за ранната мезозойска епоха.Седиментация: Отлагат се карбонатни и теригенни седименти в спокойни морски басейни.Фосили: Срещат се триаски морски безгръбначни и единични растителни отпечатъци. |
| Перм | Тектоника: През Перм тектоничните процеси водят до оформяне на стабилна континентална платформа и начални компресионни движения.Вулканизъм: Пермският вулканизъм е слаб, ограничен до дълбочинни магмени тела.Морска среда: Морските условия са редки и се проявяват чрез плитки басейни с частична морска седиментация.Климат: Климатът става сух и топъл, характерен за прехода към мезозойската еволюция.Седиментация: Образуват се червени пясъчници, конгломерати и глинести последователности.Фосили: Откриват се редки пермски растителни фосили и континентални организми. |
| Semantic Profile | |
| Influence Index | 74 |
| Knowledge Depth Level | 83 |
| Legacy Strength | 88 |
| Historic Impact Score | 91 |
| Global Recognition Index | 62 |
По северното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина, което подчертава ролята ѝ на преходна зона между платовидните предбалкански височини и разчленените старопланински била.
Планината има ключово значение като хидрографски възел – от нея извира значителна част от водите, формиращи река Камчия и нейния сложен речен басейн, както и важни притоци на Янтра.
В същото време Котленска планина е ядро на изключително богата карстова система с десетки пещери, пропасти и карстови извори, което я превръща в един от най-интересните карстови райони в Стара планина. В централната ѝ част са разположени град Котел и емблематичните възрожденски села Жеравна, Медвен, Нейково и Катунище, придаващи на планината силен исторически и културен заряд.
Географско разположение
Котленска планина се издига в западната част на Източна Стара планина с обща посока на главното било изток – запад и приблизителни размери около 40 km дължина и 15 – 20 km широчина.
На север нейният стръмен склон рязко се спуска към историко-географската област Герлово, където протичат горните течения на Голяма Камчия и редица нейни притоци. Долината на Голяма Камчия (Тича) отделя планината от Лиса планина в Източния Предбалкан и очертава ясна северна граница на котленския масив.
На изток долината на река Герила – десен приток на Голяма Камчия – в комбинация с Върбишкия проход (около 870 m н.в.) и долината на Садовска река (ляв приток на Луда Камчия) отделят Котленска от Върбишка планина.
На запад долината на Стара река (десен приток на Янтра) и проходът Вратник (около 1050 m) осъществяват прехода към Елено-Твърдишката планина в Средна Стара планина. Южната граница е доминирана от дълбоко врязаната долина на Луда Камчия, която отделя Котленската планина от Сливенска и Стидовска планина, също части от Източна Стара планина.
Вътрешната структура на масива се организира около няколко ясно изразени била и ридове. В западната част на планината на юг се отделя високият рид Разбойна, който представлява най-високата и доминираща част на Котленската планина.
В него се издига първенецът връх Разбойна (1128 m), който е и една от характерните точки по маршрута Ком – Емине. На запад, в непосредствена близост до прохода Вратник, се намира и връх с надморска височина около 1106,6 m, който изпъква като важно височинно рамо по западната периферия на масива.
Съществено вътрешно деление на планината е свързано с Котленския проход (685 m), който разрязва билото почти по средата. На запад от прохода се простира дялът Сухи дял, отличаващ се с тясно, подчертано било и стръмни северни склонове, а на изток – районът, известен като Бели брегове, където най-високата точка е връх Злостен (Каракуз, около 1053 m). Тази двудялна вътрешна структура придава сложна пространствена конфигурация и разнообразен релефен облик на планината.
Геоложка структура и релеф
Геоложката основа на Котленска планина е свързана с Котленската антиклинала, в чиято рамка масивът е оформен като издигнат структурен елемент, ограничен от ясно изразени разломи.
Планината е изградена предимно от юрски и кредни варовици, пясъчници и мергели, които определят преобладаващия карстов характер на релефа. Редуването на по-устойчиви и по-рехави скали води до формиране на стръмни скални венци, открити карстови платформи, тераси и дълбоко врязани долини.
В западната част, особено по рида Разбойна, релефът е отчетливо карстов, със силно разчленени склонове, каменисти билни участъци и чести скални образувания. Билото е сравнително тясно, със стръмни северни склонове, които рязко падат към Герлово, и по-плавно описани южни склонове към Луда Камчия.
Към централната част на планината се наблюдават изравнени билни участъци и по-меки форми, над които доминират отделни върхове и куполовидни издигания. В източния сектор релефът става по-скромен по абсолютна височина, но остава силно разчленен от множество притоци на Голяма и Луда Камчия.
Котленска планина е един от районите на Стара планина с най-богато развити карстови форми. В рамките на масива се срещат десетки пещери и пропасти, сред които се открояват Козята пещера, Приказка, Дряновска пещера, Орловите пещери, Черната дупка, Мъгливата, Ледника, Черни извори, Маарата, Малката Маара и много други по-малки карстови обекти.
Наличието на мощни варовикови пластове и разломни зони благоприятства образуването на подземни галерии, сифони, карстови извори и понори, които придават специфичен научен и туристически интерес на района.
Почвената покривка е тясно свързана с геоложката основа и релефа. В северните части доминират плитки кафяви горски и светлосиви горски почви, често развити върху варовикова основа и склонни към ерозия, докато на юг по-широко са разпространени излужени и оподзолени канелени горски почви, характерни за по-меките и по-закътани южни склонове.
Климат и природни условия
Климатът на Котленска планина е преходно-континентален, с отчетливо влияние на Черноморския басейн, проникващо по долините на Голяма и Луда Камчия.
Зимите са сравнително студени, със стабилна снежна покривка по билата и по-високите части, докато низините и долините често са под влияние на по-меки въздушни маси. Лятото е сравнително топло, но на височина температурите са умерени, с приятен планински микроклимат, благоприятстващ развитието на широколистни гори и богата тревна растителност.
Долините на Голяма Камчия и Луда Камчия играят ролята на климатични коридори, по които проникват както по-влажни морски, така и по-сухи континентални въздушни маси. Това води до по-чести валежи по наветрените склонове на планината и до сравнително висока влажност на въздуха в горските пояси.
По билата вятърът е осезаем, особено при преминаване на фронтове, а проходите Върбишки, Котленски и Вратник са известни с ветровитите си условия, които често усложняват зимното преминаване. Хидрографската мрежа на планината е богата и гъста. Тук се формират Голяма Камчия и Луда Камчия, които по-надолу изграждат основния теч на река Камчия, а също така и Стара река – важен десен приток на Янтра.
Към тях се присъединяват Герила, Котленска река, Медвенска река и множество по-малки притоци. Карстовите извори, често с постоянен и богат дебит, осигуряват стабилно водоснабдяване за населените места в и около планината.
Флора и фауна
Котленска планина е силно залесена, като горският пояс обхваща по-голямата част от склоновете и средните височини. В по-високите части доминират букови гори, съставени от обикновен и планински бук, често смесени с габър, клен и явор.
По по-ниските и топли склонове, особено по южните експозиции, се развиват дъбови гори, включително благун, цер и космат дъб, както и различни храстови съобщества. Билото на много места е обезлесено и затревено, с преобладаване на планински и субпланински ливади, пасища и вторична тревна растителност, свързана с традиционното пасищно животновъдство.
Карстовите терени и скалните венци създават условия за наличие на богата и специфична флора, включително сухолюбиви и светлолюбиви видове, редки и реликтни растения, които намират убежище в пукнатините и каменистите склонове. В по-влажните долини и по наносните тераси край реките се развиват елша, върба, габър и други влаголюбиви видове, образуващи тесни крайречни гори и храсталаци.
Животинският свят на планината е представен от типични за Старопланинската биогеографска зона видове. В горите се срещат сърна, дива свиня, благороден елен, лисица и язовец, както и различни дребни хищници и гризачи.
Сред птиците са характерни грабливи видове като мишелов, ястреб, керкенез, а по скалите и в пещерите обитават различни видове бухали и прилепи. Карстовите пещери са важно убежище за колонии от прилепи, които имат съществено значение за местните екосистеми и се нуждаят от особена защита.
Особено значение имат трите защитени местности в планината – „Ардачлък“, разположена в северозападната част, „Орлицата“ – източно от Котел, и „Маарата“ – в източните райони. Те опазват ценни горски масиви, скални комплекси, пещери и редки растителни и животински видове, които оформят ядра на природозащитна мрежа в рамките на Котленска планина.
Историческо развитие и културен контекст
Котленска планина е дълбоко вписана в историческата и културна памет на България. Нейните гори, ридове и пещери векове наред са служили като естествено убежище в периоди на политически неспокойствия, войни и османско владичество.
В района на рида Разбойна са действали хайдушки чети, а труднодостъпните гънки на планината са осигурявали прикритие и безопасност на въстанически и четнически движения.
В централната част на планината град Котел се превръща в един от най-значимите центрове на Българското възраждане, давайки на страната редица видни дейци – просветители, революционери, духовници и общественици.
Селата Жеравна, Медвен, Нейково и Катунище също се утвърждават като културни огнища, в които традиционната възрожденска архитектура, дюлгерските и занаятчийските традиции и живият фолклор създават уникална културна среда. Тесните калдъръмени улици, каменните огради и дървените къщи в тези селища са пряко свързани с планинската среда и местните природни ресурси – дървен материал, камък, вода.
Исторически Котленският и Върбишкият проход са имали стратегическа роля като естествени коридори през Стара планина, свързващи северните и южните български земи. През тях в различни епохи са преминавали търговски кервани, военни формирования и преселнически потоци.
Контролът върху тези проходи има важно значение както в средновековната българска държавност, така и в османския период. Паметта за тези събития е жива в местните предания, топонимия и културна идентичност на населението.
Туризъм и маршрути
Котленска планина предлага богати възможности за пешеходен, културно-исторически и екотуризъм, макар и да остава по-тиха и по-малко комерсиализирана в сравнение с други български планини. През западните части на масива минава част от международния европейски маршрут Е3 (Ком – Емине), който следва билните линии и свързва редица панорамни точки и горски участъци.
Изкачването на връх Разбойна (1128 m) е едно от най-търсените преживявания, като типични изходни пунктове са Котел, Жеравна, Нейково и Катунище. Маршрутите минават през широколистни гори, обикновено с плавно натрупване на денивелация и открити панорами в билните участъци.
В източната част на планината интерес представляват районите около защитената местност „Маарата“, където се развива пещерен и спелеотуризъм, както и маршрути към по-скромните по височина, но живописни върхове и ридове, доминиращи над долината на Луда Камчия. В околностите на Котленския проход се предлагат кратки, но наситени с гледки преходи до по-ниски върхове и панорамни точки, подходящи за еднодневен туризъм.
Културно-историческият туризъм е съсредоточен около Котел, Жеравна, Медвен, Катунище и други възрожденски села, където посетителите комбинират разходки по планинските пътеки с посещения на музеи, къщи-музеи на възрожденски дейци, възстановени старинни къщи за гости и традиционни механи. Планината предлага и условия за велотуризъм, конен туризъм и фото-туризъм, особено в райони с добре запазени горски масиви и панорамни ръбове.
Природна среда и екологично значение
Котленска планина играе ролята на важен екологичен коридор между Средна и Източна Стара планина и между северните части на страната и Горнотракийската низина.
Плътните горски масиви, комбинирани с карстови терени, създават условия за миграция и поддържане на устойчиви популации на множество животински видове. Богатата хидрографска мрежа, включително карстовите извори и речните долини, осигурява благоприятен хабитат за амфибии, риби и безгръбначни, както и за крайречна растителност.
Трите защитени местности – „Ардачлък“, „Орлицата“ и „Маарата“ – са ядрото на природозащитните усилия в планината. „Ардачлък“ опазва стари гори и местообитания на редки растителни и животински видове, „Орлицата“ съчетава скални комплекси и горски екосистеми в близост до Котел, а „Маарата“ е свързана с пещерни системи и карстови явления от национално значение. Тези територии изпълняват ключова функция в контекста на мрежите Натура 2000 и по-широките европейски природозащитни стандарти.
Наред с това планината има съществено значение за регулацията на водните ресурси в басейна на Камчия и Янтра, като горските екосистеми ограничават ерозионните процеси, подпомагат инфилтрацията и подхранват карстовите водоносни хоризонти.
Прекомерната сеч, нерегламентирани дейности в горите, неконтролираният туризъм и замърсяването на водите представляват потенциални заплахи, изискващи внимателно управление и устойчиви практики.
Транспорт и достъп
Въпреки планинския си характер, Котленска планина е относително добре проходима поради наличието на важни проходи и пътища от държавната пътна мрежа, които я пресичат или опират в нейните граници. По източната периферия, през Върбишкия проход, преминава участък от първокласен път I-7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“, който свързва Дунавската равнина с Югоизточна България.
Този път има значение не само за регионалния трафик, но и за международните превози към граничния пункт с Република Турция. През централната част на планината, през Котленския проход, преминава второкласен път II-48 Омуртаг – Котел – Мокрен, който осигурява пряка връзка между северните и южните подстъпи на планината и свързва Търговищко и Сливенско.
На запад, през прохода Вратник, по път II-53 Поликраище – Елена – Сливен – Ямбол – Средец, се осъществява още един важен преход през Старопланинската верига. В западния сектор път III-484 свързва Котел със село Стара река, а в южната част по долината на Луда Камчия участък от III-488 Градец – Ичера – Сливен обслужва населените места по южните склонове.
Наличието на тези пътища прави достъпа до планината сравнително лесен – както с личен транспорт, така и с обществен превоз, особено до центровете Котел, Жеравна, Медвен, Ичера, както и до по-малките села по периферията.
Вътрешнопланинската пътна мрежа от горски и селски пътища улеснява достигането до туристически обекти, хижи, заслони и изходни пунктове за планински преходи, но в много случаи изисква повишено внимание и подходяща техника, особено при зимни условия.
Обществено значение и съвременност
В съвременен план Котленска планина съчетава традиционни икономически дейности с постепенно развиващ се туризъм и силно културно присъствие. Горското стопанство, дърводобивът и дървообработването остават важен отрасъл за местното население, както и животновъдството – особено дребното, свързано с използването на планинските пасища по билата и по горните части на склоновете.
Земеделието има по-ограничен характер, предимно в долините и полегатите подножни части. Най-отчетливо в последните десетилетия е израстването на Котленска планина като културно-исторически и екотуристически регион.
Град Котел със своите музеи, училища и културни институции, заедно с архитектурните резервати Жеравна и Медвен, формират културен пояс, който привлича посетители от България и чужбина. Традиционните фестивали, възстановки, фолклорни събори и занаятчийски базари са пряко свързани с планинската среда и с историческата роля на района.
Въпреки това планината и населените места около нея се сблъскват с демографски предизвикателства, характерни за много български планински региони – застаряване на населението, миграция към големите градове и ограничени възможности за заетост.
Развитието на устойчив туризъм, екологично ориентирано горско и селско стопанство, както и опазването на уникалното културно наследство се очертават като ключови направления за бъдещето на Котленска планина. В общественото съзнание Котленска планина се възприема като символ на възрожденския дух, на живата традиция и на естествената връзка между природа и култура.
Съчетаването на богат природен ресурс, сложна геология, разнообразни екосистеми и силно историческо присъствие превръща планината в своеобразна лаборатория на природата и историята, чието значение далеч надхвърля рамките на местния регион и я поставя трайно на картата на най-важните планински райони в България.