Град Криводол се намира в северозападната част на България и е административен център на община Криводол в област Враца. Градът е разположен в живописната западна част на Дунавската равнина, в непосредствена близост до северните склонове на Стара планина. Намира се на около 17 километра северозападно от областния център Враца и на 110 километра северно от София.
| Криводол | |
| Знаме | Герб |
|---|---|
| Координати: 43.371692° с. ш. 23.481293° и. д. | |
 Изглед | |
 Местоположение на картата на България | |
 Местоположение на картата на Област Враца | |
| Общи данни | |
| Население | 2497 души (31 декември 2024 г.) 68,2 души/km² |
| Землище | 36,421 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 3060 |
| Тел. код | 09117 |
| МПС код | BP |
| ЕКАТТЕ | 39846 |
| Демоним | - |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община | Криводол |
| кмет | Христо Доков |
| Кметство | - |
| кмет | - |
| Адрес на общината | |
| - | |
 Паметник на падналите през войните жители на Криводол Входът на сградата на Община Криводол | |
Разположението на Криводол е стратегическо – през него преминава железопътната линия София – Видин, както и важен пътен коридор, който свързва Северозападна България със столицата. Средната надморска височина е около 220 метра.
Климатът е умерено-континентален, с топло лято и сравнително студена зима. Плодородните земи около града са идеални за земеделие, а в близост се намират хълмове и гористи местности, които предлагат условия за лов, туризъм и отдих сред природата.
В района на Криводол протичат няколко малки реки, които се вливат в Искър. Те обогатяват почвите и създават живописни пейзажи. В близост се намират и няколко извора с чиста вода, използвани от местното население още от древни времена.
Историческо развитие
Историята на Криводол е богата и многовековна. Археологическите находки показват, че районът е бил обитаван още от неолита. В землището на града са открити останки от праисторически селища, тракийски могили и артефакти от римската епоха. Това доказва, че регионът е бил важен културен и търговски център още в древността.
През римско време през района е минавал важен път, свързващ Дунав с вътрешността на Балканския полуостров. Множество открити керамични съдове, монети и фрагменти от зидове свидетелстват за съществуването на селище с развито земеделие и занаяти.
Съвременното селище Криводол възниква през османския период. За първи път се споменава в писмени източници от XVII век. Името „Криводол“ вероятно произлиза от формата на долината, в която е разположен градът – извита и криволичеща, обградена от ниски хълмове. По време на османското владичество жителите му се занимават основно със земеделие, скотовъдство и търговия с дървен материал и хранителни продукти.
По време на Българското възраждане Криводол се включва активно в националното духовно пробуждане. В селото се открива килийно училище, а местните жители подпомагат националноосвободителното движение. След Освобождението през 1878 година Криводол се развива бързо – изграждат се училища, църкви, обществени сгради и се създава железопътна станция, която свързва селото с Враца и София.
Криводол получава статут на град през 1970 година, като до този момент вече е утвърден икономически и административен център за региона.
Икономика и поминък
Икономиката на Криводол традиционно е свързана със земеделието и животновъдството. Благодарение на плодородните черноземни почви, районът е подходящ за отглеждане на зърнени култури, слънчоглед, царевица, зеленчуци и плодове. Местните фермери развиват и животновъдство – говедовъдство, овцевъдство и птицевъдство.
В годините на социалистическата индустриализация в Криводол са изградени промишлени предприятия – мелница, завод за дървопреработка и хранителни цехове. Въпреки че част от тях вече не функционират, местната икономика продължава да се опира на преработката на селскостопанска продукция и малкия бизнес.
Днес все по-голямо значение придобива услугите, търговията и развитието на алтернативни форми на туризъм. В последните години в региона се насърчава екотуризмът и агротуризмът, като местните стопани предлагат автентична храна и селски преживявания.
Културно и духовно наследство
Криводол има богата културна и духовна история. Един от най-важните символи на града е църквата „Св. Троица“, построена през XIX век. Храмът е архитектурен паметник и притежава уникални икони и дърворезби, изработени от местни майстори. Освен религиозен център, той е бил и място за съхраняване на националния дух по време на османското владичество.
Друго важно културно средище е читалище „Н. Й. Вапцаров“, основано в края на XIX век. То е дом на богата библиотека, театрален състав и множество културни прояви – изложби, литературни четения и празници. Читалището поддържа фолклорни състави, които съхраняват и предават традиционната музика, песни и танци на региона.
В Криводол се провеждат ежегодни културни събития, сред които Празникът на града и Фестивалът на народното творчество, които събират участници от цялата Врачанска област. Тези събития съчетават фолклор, занаяти, традиционни ястия и народни игри, създавайки атмосфера на единство и местна гордост.
Образование и обществен живот
Образованието в Криводол има дълга история. Още през XIX век в селището е открито първото килийно училище, а след Освобождението то прераства в светско учебно заведение. Днес в града функционира Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което предлага съвременно образование и активно участва в културния и обществения живот.
Освен образованието, градът се гордее и със своята обществена активност. В Криводол действат различни обществени организации, клубове на пенсионерите, женски сдружения и младежки инициативи. Местната управа активно работи за подобряване на инфраструктурата, благоустрояване на паркове и изграждане на спортни съоръжения.
Археология и забележителности
Районът на Криводол е богат на археологически и исторически обекти. В землището на града и околните села са открити праисторически селища, тракийски могили и останки от римски сгради. Особено ценен археологически обект е праисторическото селище край село Оходен, известно с откритието на една от най-старите погребални практики в Европа – скелет на жена, датиран от около 8000 години.
Тези находки превръщат района в един от ключовите археологически центрове в Северозападна България. В музея към читалището в Криводол се съхраняват експонати от различни исторически епохи – керамика, монети, оръжия и бита на древните жители на региона.
Освен историческите паметници, градът разполага с няколко красиви парка, мемориали и паметници, посветени на загиналите във войните жители на общината.
Природа и туризъм
Природата около Криводол предлага отлични възможности за еко и селски туризъм. Ниските хълмове, горите и реките създават подходяща среда за разходки, риболов и лов. В района се срещат разнообразни растителни и животински видове, характерни за Дунавската равнина.
Близостта на Криводол до Врачанския Балкан и Природен парк „Врачански Балкан“ предоставя възможности за планински туризъм, катерене и спелеология. Туристите могат да посетят и пещерите в района на Враца – „Леденика“, „Темната дупка“ и други природни феномени.
Местната община развива инициативи за популяризиране на природните и културните забележителности, като предлага туристически маршрути и събития, насочени към съхраняване на регионалната идентичност.
Икономическо и социално развитие днес
Днес Криводол се стреми към устойчиво развитие, като съчетава традиционните отрасли с нови възможности. Местните власти работят активно за подобряване на инфраструктурата, образованието и социалните услуги. Насърчават се малките и средни предприятия, както и инвестициите в земеделието и туризма.
Социалният живот е оживен – организират се младежки проекти, спортни състезания и инициативи за опазване на околната среда. Жителите на Криводол са известни със своето гостоприемство и трудолюбие, а градът се развива като сплотена общност с ясна визия за бъдещето.