Област Велико Търново е една от административно-териториалните области на Република България, разположена в централната част на Северна България.
| Област Велико Търново | |
 | |
| Местоположение | |
 | |
| Основна административна информация | |
| Област UID | region-veliko-tarnovo-bg |
| Тип административна единица | Административно-териториална област |
| Административно ниво | NUTS 3 |
| Роля в административната система | Регионално управление между държавата и общините |
| Име на областта | Велико Търново |
| Официално име | Област Велико Търново |
| Административен център | Велико Търново |
| Координати на административния център | 43.0757° с. ш., 25.6172° и. д. |
| Водещи общини в областта | Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Павликени |
| Общински центрове с най-голямо население | Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов |
| Брой общини | 10 |
| Брой населени места | 336 |
| Брой градове | 14 |
| Брой села | 322 |
| Година на образуване | 1999 |
| Правен акт на образуване | Закон за административно-териториалното устройство на Република България |
| Исторически административни промени | Формирана от части на бившите окръзи Велико Търново и Горна Оряховица |
| Географски координати (център) | 43.0830° с. ш., 25.6500° и. д. |
| Площ (km²) | 4662 |
| Дял от площта на България (%) | 4.2 |
| Население (общо) | 224 700 |
| Население – последно преброяване | 224 718 (2021) |
| Население – текуща оценка | 218 000 |
| Гъстота на населението (д./km²) | 48 |
| Административен код (НСИ) | VT |
| Административен код (ISO/BG) | BG-04 |
| Регистрационен код на МПС | ВТ |
| Телефонен код | 062 |
| Пощенски кодове (диапазон) | 5000–5299 |
| Администрация и управление | |
| Ниво на управление | Област |
| Областен управител | Ивайло Здравков |
| Заместник-областни управители | 2 |
| Срок на мандата | Безсрочен (по назначение) |
| Административно деление (общини) | Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш, Елена, Златарица, Лясковец, Стражица, Сухиндол |
| Основни областни институции | Областна администрация, ОДМВР, РЗИ, РИОСВ |
| Представителство в Народното събрание (брой депутати) | 8 |
| Членство в регионални структури | Северен централен район за планиране |
| География и природни дадености | |
| Географско положение | Централна Северна България |
| Географски райони в областта | Дунавска равнина, Предбалкан |
| Граничещи области | Русе, Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище |
| Релеф | Хълмисто-равнинен и предпланински |
| Средна надморска височина | 210 m |
| Минимална надморска височина | 40 m |
| Максимална надморска височина | 1535 m |
| Най-висока точка | Връх Чумерна |
| Най-ниска точка | Поречието на Янтра |
| Основни планини и ридове | Стара планина, Предбалкан |
| Основни равнини и полета | Дунавска равнина, Търновско поле |
| Основни реки | Янтра, Росица, Лефеджа |
| Езера и язовири | Язовир Йовковци, язовир Александър Стамболийски |
| Водосборни басейни | Дунавски водосбор |
| Почвени типове | Черноземи, сиви горски, алувиално-ливадни |
| Геоложки особености | Карстови форми, варовикови масиви |
| Сеизмичност | Умерена |
| Природни опасности | Наводнения, свлачища |
| Защитени територии | Природни забележителности и защитени местности |
| Природни паркове | Няма |
| Резервати | Чумерна (частично) |
| Зони по Натура 2000 | Янтра, Росица, Еменски каньон |
| Климат | |
| Климатичен тип | Умерено-континентален |
| Климатични подрайони | Севернобългарски континентален |
| Средногодишна температура (°C) | 11.5 |
| Средна януарска температура (°C) | -1.5 |
| Средна юлска температура (°C) | 22.5 |
| Абсолютен температурен минимум (°C) | -26 |
| Абсолютен температурен максимум (°C) | 41 |
| Годишни валежи (mm) | 580 |
| Валежен режим | Пролетно-летен максимум |
| Средна годишна влажност (%) | 72 |
| Продължителност на снежната покривка | 45–60 дни |
| Средногодишни часове на слънчево греене | 2050 |
| Доминиращи ветрове | Северозападни |
| Локални ветрови явления | Фьонови ветрове |
| Население и демография | |
| Население – общо | 224 700 |
| Население – градско | 68% |
| Население – селско | 32% |
| Демографска структура по възраст | Застаряващо население |
| Средна възраст | 46.8 |
| Полов състав | Жени 52% / Мъже 48% |
| Раждаемост | 7.6‰ |
| Смъртност | 18.2‰ |
| Естествен прираст | -10.6‰ |
| Миграционен баланс | Отрицателен |
| Основни етнически групи | Българи, турци, роми |
| Основни вероизповедания | Православие, ислям |
| Урбанизация (дял градско население) | 68% |
| Гъстота на населението по общини | Висока в Търново и Горна Оряховица |
| Демографски тенденции | Намаляване и застаряване |
| Икономика и бизнес | |
| БВП на областта | около 4.2 млрд. лв. (≈ 2.15 млрд. EUR) |
| БВП на глава от населението | 18 500 лв. (≈ 9 460 EUR) |
| Основни икономически сектори | Индустрия, услуги, земеделие |
| Дял на услугите | 57% |
| Дял на индустрията | 33% |
| Дял на селското стопанство | 10% |
| Основни отрасли | Хранително-вкусова промишленост, машиностроене |
| Икономически зони и индустриални паркове | Индустриална зона Горна Оряховица |
| Безработица | 6.2% |
| Средна брутна работна заплата | 1550 лв. (≈ 792 EUR) |
| Инвестиции (вкл. ПЧИ) | Умерени (исторически данни в BGN) |
| Земеделие – основни култури | Пшеница, царевица, слънчоглед |
| Животновъдство – основни направления | Говедовъдство, свиневъдство |
| Туризъм – икономическо значение | Високо |
| Транспорт и инфраструктура | |
| Транспортно-географско положение | Стратегическо |
| Основни пътни направления | София–Варна, Русе–Стара Загора |
| Автомагистрали | В близост – АМ Хемус |
| Пътища I клас | I-4, I-5 |
| Пътища II и III клас | Гъста мрежа |
| Пътна гъстота | 0.42 km/km² |
| Железопътен транспорт – основни линии | София–Варна |
| ЖП възли и гари | Горна Оряховица |
| Летища (граждански/карго) | Летище Горна Оряховица (ограничено) |
| Речен / морски транспорт | Няма |
| Международни транспортни коридори | Коридор IX |
| Автобусен транспорт | Развит |
| Телекомуникации и интернет покритие | Високо |
| Енергийна инфраструктура | Електропреносна мрежа 110 kV |
| Образование и наука | |
| Детски градини | 120+ |
| Училища | 150+ |
| Професионални гимназии | 18 |
| Университети и висши училища | ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Филиали на университети | Няма |
| Научни институти | Регионални научни звена |
| Образователни показатели | Над средните за страната |
| Образователна инфраструктура | Добре развита |
| Здравеопазване и социална среда | |
| Болници | 6 |
| Многопрофилни болници | 3 |
| Специализирани лечебни заведения | Онкологичен център |
| Центрове за спешна помощ | 5 |
| Лекари на 1000 души население | 4.1 |
| Фармацевтична мрежа (аптеки) | Развита |
| Социални услуги | Домове за възрастни, социални центрове |
| Основни здравни показатели | Средни за страната |
| Очаквана продължителност на живота | 73.5 години |
| Култура, религия и спорт | |
| Културни институции | Театри, музеи, галерии |
| Музеи | Регионален исторически музей |
| Театри | МДТ „Константин Кисимов“ |
| Галерии | Художествена галерия „Борис Денев“ |
| Библиотеки и читалища | Над 120 |
| Културни събития и фестивали | Фестивал „Сцена на вековете“ |
| Традиционни празници | Независимостта на България |
| Религиозни храмове и манастири | Преображенски манастир |
| Културно наследство | Национално значение |
| Спортна инфраструктура | Стадиони, спортни зали |
| Спортни клубове и дейности | Футбол, лека атлетика |
| Туризъм и забележителности | |
| Туристически райони | Велико Търново, Арбанаси |
| Основни туристически обекти | Царевец, Трапезица |
| Природни забележителности | Еменски каньон |
| Исторически забележителности | Арбанаси |
| СПА и балнеотуризъм | Ограничен |
| Екопътеки и маршрути | Развити |
| Туристическа инфраструктура | Добра |
| Капацитет за настаняване | Среден |
| Нощувки – статистика | Над 700 000 годишно |
| Индикатори и статистика | |
| Индекс на човешкото развитие (регионално ниво) | 0.79 |
| Среден доход на домакинство | 1750 лв. (≈ 895 EUR) |
| Бедност – дял от населението | 22% |
| Икономическа активност | 58% |
| Бизнес среда – обща оценка | Добра |
| Ниво на престъпност | Средно |
| Качество на околната среда | Добро |
| Semantic Profile | |
| Economic Index | 68 |
| Infrastructure Score | 72 |
| Cultural Value | 95 |
| Demographic Stability | 52 |
| Regional Influence | 85 |
| Development Potential | 78 |
| Social Stability | 70 |
| Environmental Sustainability | 74 |
Регионът заема ключово място в северната половина на Балканския полуостров и представлява естествено средище, в което се преплитат дълбоко историческо наследство, разнообразен природен релеф и устойчиво развиваща се икономическа структура.
Административен център на областта е Велико Търново – бивша столица на Второто българско царство и един от най-значимите културно-исторически градове в страната, с водеща роля в националната идентичност и духовното развитие на България.
Географско положение и граници
Област Велико Търново се намира в централната зона на Северна България. Тя граничи с областите Русе и Търговище на североизток, Шумен на изток, Сливен на югоизток, Стара Загора и Габрово на юг, както и Плевен и Ловеч на запад. Това разположение я превръща във важен свързващ елемент между източните и западните части на страната, както и между Дунавската равнина и Стара планина.
Територията на областта е приблизително 4660 квадратни километра, което я нарежда сред областите със средна площ в България. През нея преминават части от Дунавската хълмиста равнина, Предбалкана и северните склонове на Стара планина, което обуславя силно разнообразен релеф и значителни природни контрасти.
Релеф, води и природна среда
Релефът на област Велико Търново се отличава с ясно изразен преход от равнинно-хълмисти терени в северните и източните части към предпланински и планински зони на юг. Северната част попада в обхвата на Дунавската хълмиста равнина, характеризираща се с плодородни черноземни и сиви горски почви, които създават отлични условия за интензивно земеделие.
Южните райони на областта заемат северните склонове на Стара планина и Предбалкана. Тук се намират части от Елено-Твърдишкия дял, като в близост до южната граница на областта се издига връх Чумерна с надморска височина 1536 метра – един от най-високите върхове в Централния Балкан.
Хидрографската мрежа е добре развита. Най-значимата река е река Янтра, която има ключово значение за формирането на релефа и екосистемите в областта. Нейните притоци – Росица, Дряновска, Беляковска и Лефеджа – допълват плътната речна система и играят важна роля за земеделието, водоснабдяването и ландшафтното разнообразие.
Областта разполага с множество ценни природни обекти и защитени местности, особено по поречията на реките и в карстовите райони. Сред най-известните природни забележителности са Еменският каньон, Хотнишкият водопад и карстовите платформи около Велико Търново, които представляват значим екологичен и туристически ресурс.
Климат
Климатът в област Велико Търново е умереноконтинентален. Зимите са сравнително студени, но без крайни температури, докато летата са топли и често сухи. Средногодишната температура варира около 10–11°C, а годишните валежи са приблизително 600 мм, с по-високи стойности в планинските части.
В южните райони се усеща планинско климатично влияние, което благоприятства развитието на горски екосистеми и създава по-мек микроклимат през летните месеци.
Административно деление
Област Велико Търново включва 10 общини: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол. Най-големите градове са Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов, които функционират като основни икономически, транспортни и културни центрове.
Наред с градските ядра, областта включва и значителен брой села, много от които съхраняват богати местни традиции, архитектурно наследство и културна идентичност.
Население и демографски характеристики
Населението на областта е около 220 000 души. Разпределението му е неравномерно – концентрацията е по-висока в градските центрове, докато в планинските и отдалечени общини се наблюдава тенденция на застаряване и обезлюдяване.
Етническият състав е предимно български, с присъствие на ромско и турско население в някои общини. Регионът традиционно се отличава с добро образователно ниво и утвърдени културни традиции.
Историческо развитие
Територията на днешната област Велико Търново е населена още от праисторически времена, за което свидетелстват археологически находки от неолита и тракийската епоха. През Античността районът е интегриран в инфраструктурата на Римската империя, като през него преминават важни пътни артерии.
Най-значимият период от историческото развитие настъпва през Средновековието, когато Велико Търново се утвърждава като столица на Второто българско царство. Именно тук братята Асен и Петър поставят началото на възстановената българска държава през 1185 г. През XIII и XIV век градът се превръща в политически, духовен и културен център с влияние далеч извън границите на страната.
След османското завладяване регионът запазва своята културна и стопанска значимост. През Възраждането се развиват занаятите, търговията и просветата. През 1879 г. във Велико Търново е приета Търновската конституция – основополагащ акт в съвременната българска държавност.
Икономика
Икономиката на област Велико Търново е многопрофилна. Основни отрасли са машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, транспортът, строителството и туризмът. Горна Оряховица се утвърждава като индустриален и транспортен център, докато Свищов има ключова роля като дунавско пристанище и образователно средище.
Земеделието е добре развито, особено в равнинните райони около Полски Тръмбеш и Стражица, където преобладават зърнопроизводството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Лозарството и винарството са характерни за Павликени и Сухиндол.
Култура, образование и туризъм
Област Велико Търново е сред водещите културни региони на България. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е основен образователен център с национално значение. В региона функционират музеи, читалища и културни институции, които активно поддържат историческата памет.
Туризмът е стратегически отрасъл. Велико Търново е сред най-посещаваните туристически дестинации в страната, благодарение на архитектурния резерват Арбанаси, крепостта Царевец, църквите и старите квартали. Значим интерес представляват още античният римски лагер Нове край Свищов, Еменският каньон и Хотнишкият водопад.
Транспорт и инфраструктура
През областта преминават важни пътни и железопътни направления, свързващи Северна и Южна България. Железопътният възел Горна Оряховица е един от най-големите в страната. Дунавското пристанище в Свищов осигурява международни транспортни връзки, а планираното развитие на автомагистралната инфраструктура ще засили още повече стратегическото значение на региона.