Област Кюстендил е един от най-живописните и богати на културно-историческо наследство региони в България. Разположена в югозападната част на страната, тя е известна като „овощната градина на България“ заради своите плодородни земи и традиции в отглеждането на плодове, особено череши.
| Област Кюстендил | |
 | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Държава | България |
| Административен център | Кюстендил |
| Тип административна единица | Област |
| Общини | 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно |
| Най-големи градове | Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня |
| Географски координати | 42.283° с. ш., 22.700° и. д. |
| Площ | 3 084 км² |
| Население | около 120 000 души |
| Гъстота на населението | ~39 души/км² |
| Релеф | Предимно планински и полупланински – части от Осогово, Рила и Конявската планина |
| Надморска височина (средна) | 500–1000 м |
| Основни реки | Струма, Джерман, Банщица |
| Езера и язовири | Язовир „Дяково“, Рилски езера (в източната част) |
| Климат | Умерено-континентален с влияние на средиземноморски въздушни маси |
| Средна температура (годишна) | около 11°C |
| Валежи (годишни) | 600–800 мм |
| Природни ресурси | Минерални извори, въглища, гори, плодородни почви, водни ресурси |
| Икономика | Минна промишленост, селско стопанство, енергетика, туризъм, балнеология |
| Основни културни центрове | Кюстендил, Дупница, Сапарева баня |
| Исторически забележителности | Хисарлъка, Рилски манастир (в близост), средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил |
| Образование | Средни училища и професионални гимназии, филиали на университети |
| Култура и духовност | Богати традиции, културни фестивали, духовни центрове, занаятчийство |
| Туризъм | Балнео-, еко- и планински туризъм; Рила и Сапарева баня са водещи дестинации |
| Транспортна мрежа | Добре развита пътна и железопътна инфраструктура, връзки със София и Северна Македония |
| Основни пътища | Е79 (София–Кулата), I-6, II-62 |
| Съседни области | Перник, Софийска, Благоевград |
| Гранични държави | Северна Македония (на запад) |
| Регионално значение | Туристически, балнеоложки и транспортен център на Югозападна България |
| Етнически състав | Българско мнозинство, ромска и турска общност |
| Религия | Преобладаващо източноправославна |
| Празник на областта | 19 януари – Ден на Кюстендил |
| Регистрационен код на МПС | КН |
| Пощенски кодове | 2500–2630 |
| Телефонен код | 078, 0701, 07055 |
| ЕКАТТЕ диапазон | 16000–16999 |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Кои са най-популярните туристически обекти в област Кюстендил? 💬 Отговор: Сред най-популярните са Рилският манастир, Хисарлъка, минералните извори на Сапарева баня, Осоговската планина и живописната долина на река Струма. ❓ Въпрос: С какво е известна икономиката на област Кюстендил? 💬 Отговор: Икономиката на областта е разнообразна – включва минна и енергийна промишленост, овощарство, туризъм и балнеология, като Кюстендил е известен като „градът на черешите“ и център на плодородното Кюстендилско поле. | |
Кюстендилският край е и земя на древни цивилизации, лечебни минерални извори, възрожденска култура и природна красота.
Географско положение
Област Кюстендил се намира в Югозападна България и заема площ от около 3 000 кв. км. Граничи с Република Северна Македония на запад, със Софийска област на север, с област Перник на изток и с област Благоевград на юг. Административен център е град Кюстендил, разположен на живописната Кюстендилска котловина, по течението на река Банщица – приток на Струма.
Релефът на областта е изключително разнообразен. На север се издигат склоновете на Осоговската планина, която е една от най-високите в Западна България и достига над 2 200 метра с връх Руен. Южната част включва планини като Конявска, Лисец и Влахина, докато долината на река Струма преминава през средата на областта.
Климатът е преходно-континентален с ясно изразено влияние на средиземноморските въздушни маси, което прави региона топъл и благоприятен за земеделие. Плодородните почви, съчетани с изобилието от минерални извори, превръщат Кюстендилска област в една от най-благодатните за живот зони в България.
Минерални извори и природни богатства
Кюстендил е известен като градът на минералните извори още от древността. В района има над 40 термоминерални извора с температура между 70 и 73°C. Те са използвани още от траките и римляните, които са изградили тук известните римски терми Пауталия. Минералната вода е лековита и се използва за лечение на ставни, кожни и нервни заболявания.
Освен с минералите си, регионът се гордее и с богатата си природа – гъсти гори, зелени ливади, кристални реки и планински върхове. Осоговската планина е дом на множество ендемични растителни и животински видове.
Административно деление и население
Област Кюстендил се състои от 9 общини: Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Рила, Кочериново, Невестино, Сапарева баня, Трекляно и Бобошево.
Населението е около 115 000 души, като най-големите градове са Кюстендил и Дупница. Областта е с намаляваща численост на населението през последните десетилетия, но въпреки това запазва своята културна и икономическа значимост.
История и културно наследство
Историята на Кюстендилския край е древна и богата. Най-ранните следи от човешко присъствие датират от неолита. През античността тук се развива тракийското селище Пауталия, което по-късно става римски град и един от важните балнеологични центрове на провинция Дардания.
По време на Първата и Втората българска държава районът е важен стратегически пункт. В Средновековието тук управлява феодалният владетел Константин Деян – зет на цар Иван Александър, който превръща града в своя столица. По негово време градът получава името Велбъжд. Впоследствие той става свидетел на значимото Велбъждско сражение (1330 г.), в което българските войски, предвождани от цар Михаил Шишман, се изправят срещу сръбския крал Стефан Дечански.
След Османското завладяване Кюстендил запазва своето значение като занаятчийски и търговски център. По време на Възраждането регионът играе важна роля в духовното и национално пробуждане на българите. През XIX век тук се развиват училища, църкви и книжовни дружества.
Икономика и земеделие
Област Кюстендил е предимно земеделски регион. Климатът и почвите са изключително подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци и зърнени култури. Не случайно Кюстендил е наричан „овощната градина на България“.
Най-емблематичен продукт е кюстендилската череша – символ на плодородието и традицията. Всяка година през юни се провежда Празник на черешата, който събира фермери, занаятчии и туристи от цялата страна. Освен череши, в региона се отглеждат ябълки, сливи, кайсии и малини.
Промишлеността включва предприятия в областта на текстила, хранително-вкусовата индустрия, мебелното производство и енергетиката. В Бобов дол дълги години работеше ТЕЦ „Бобов дол“, която осигуряваше енергия и за други части на страната.
Туризъм и културни забележителности
Област Кюстендил предлага огромно разнообразие от туристически възможности – културно-исторически туризъм, балнеолечение, екотуризъм и планински спортове.
Град Кюстендил; Като административен център, Кюстендил е град с хилядолетна история. Сред основните забележителности са: Античните римски терми Пауталия – свидетелство за богатата римска култура. Църквата „Св. Георги“ – средновековен храм с уникални стенописи.
Къщата-музей „Димитър Пешев“, посветена на политика, спасил хиляди евреи по време на Втората световна война. Хисарлъка – крепост над града, предлагаща панорамна гледка към котловината. Осоговска планина; Тя предлага отлични възможности за туризъм и зимни спортове. Хижа Осогово и връх Руен (2 252 м) са популярни сред туристите. Природата тук е девствена, с богато биоразнообразие.
Рилски манастир и Рила планина; В южната част на областта се намира част от Рила планина, а близостта до Рилския манастир – един от най-големите духовни центрове на България – превръща региона в притегателно място за поклонници.
Сапарева баня; Градът е известен с най-горещия гейзер в континентална Европа (103°C). Минералните извори, СПА хотелите и близостта до Рила правят Сапарева баня едно от най-популярните балнеоложки места в България. Дупница;Градът има богата културна традиция и служи като отправна точка за планински турове към Седемте рилски езера и Паничище.
Култура и традиции
Област Кюстендил има богато културно наследство. В региона се провеждат множество фестивали, празници и събития, които съхраняват народните традиции. Празник на черешата – ежегоден символ на местното плодородие и трудолюбие. Кюстендилска пролет – традиционен празник, посветен на младостта и възраждащата се природа.
Фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – организиран в някои села на областта, свързан с древни обичаи за прогонване на злото. Фолклорът е жив – песните и танците на Кюстендилския край отразяват духа на Родопа и Рила, а традиционните носии са пъстри и богато украсени.
Образование и културни институции
Кюстендил и Дупница са важни образователни центрове. В тях действат няколко средни училища, професионални гимназии и филиали на университети. Културният живот е оживен – функционират театри, галерии, музеи и читалища, сред които се откроява Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, съхраняваща произведения на великия български художник, родом от региона.
През областта преминават важни пътни артерии, свързващи София с югозападните части на страната и Гърция. Железопътната линия София – Кулата минава през Дупница и Кочериново. Пътищата до Рила и Сапарева баня се поддържат целогодишно, осигурявайки достъп до туристическите обекти.