Поповец е село в Южна България, разположено в община Стамболово, област Хасково. То се намира в северните разклонения на Източните Родопи и заема важно място сред селищата в района благодарение на своето стратегическо разположение, богатата история и природната среда.
| Поповец | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Име на селището | Поповец |
| Историческо / старо име | Ходжалар (Hocalar) |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Съвременното име е свързано с българската дума „поп“, а старото турско име означава „ходжи“ или „религиозни учители“. |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община | Стамболово |
| ЕКАТТЕ код | 57618 |
| Регистрационен код на МПС | Х |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 41.705342° с. ш., 25.637194° и. д. |
| Надморска височина | 346 m |
| Площ на землището | 7,167 km² |
| Релеф | Хълмисто-котловинен |
| Климат | Преходноконтинентален със средиземноморско влияние |
| Почви | Канелени горски и делувиално-ливадни |
| Основни водни обекти | Изворът на Бисерска река |
| Близка река | Бисерска река |
| Близка планина / възвишение | Източни Родопи |
| Близки градове | Хасково, Кърджали, Харманли |
| Близки села | Стамболово, Рудина, Царева поляна, Лясковец, Зимовина |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Няма сигурни сведения |
| Историческо развитие | Османско селище, заселено с тракийски бежанци през 1928 г., по-късно приема преселници от района на язовир „Студен кладенец“. |
| Административни промени | Днес е кметство в община Стамболово |
| Население и демография | |
| Население | 277 жители |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 38,6 души/km² |
| Демографска тенденция | Намаляващо население |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие и животновъдство |
| Земеделие | Зърнопроизводство, лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство |
| Животновъдство | Овцевъдство, говедовъдство и домашни стопанства |
| Местна стопанска дейност | Малки семейни стопанства и местна търговия |
| Туристически потенциал | Умерен - природен и културно-исторически |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 6398 |
| Телефонен код | 03748 |
| Разстояние до общински център | ~8 km |
| Разстояние до областен център | ~35 km |
| Пътна свързаност | Общински пътища към Стамболово, Хасково и Кърджали |
| Обществен транспорт | Автобусни линии до общинския и областния център |
| Образование и услуги | |
| Училище | Основно училище (исторически) |
| Детска градина | Има |
| Читалище | Има |
| Здравни услуги | Здравен кабинет и обслужване от общинския център |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Старото училище, възпоменателни чешми, останки от воденици |
| Религиозни храмове | Джамия |
| Местни празници | Селищен събор и традиционен съботен пазар |
| Фолклорен регион | Родопска фолклорна област |
| Природна среда | |
| Флора | Широколистни и иглолистни гори, храстова растителност и земеделски култури |
| Фауна | Сърни, диви свине, лисици, зайци и разнообразни птици |
| Защитени територии | Няма в землището |
| Екологично състояние | Добро |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Municipal Rural Village |
| AbleBump Population Class | Small Village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural Village |
| AbleBump Infrastructure Class | Moderate Rural Infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Village Centre |
| AbleBump Historical Importance Class | Regional Historical Settlement |
| AbleBump Cultural Importance Class | Local Cultural Heritage |
| AbleBump Strategic Importance Class | Regional Transport Corridor |
| AbleBump Rural Development Class | Medium |
| AbleBump Geo Context Class | Eastern Rhodope Foothills |
| AbleBump Rural Density Class | Low Density |
| AbleBump Archival Value Score | 84 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 54 |
| Economic Activity Score | 63 |
| Infrastructure Level | 68 |
| Tourism Value | 57 |
| Cultural Heritage Score | 81 |
| Environmental Quality Index | 86 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 61 |
| Regional Influence Index | 59 |
| Connectivity Index | 76 |
| Rural Development Potential | 69 |
| Strategic Location Score | 78 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 90 |
| Historical Documentation Level | 86 |
| Scientific Research Value | 66 |
| Archival Completeness Score | 84 |
| Global Recognition Index | 21 |
През селото преминава път, който свързва Хасково, Кърджали и Свиленград, а близостта до извора на Бисерска река определя развитието му още от най-ранните години.
Географско положение
Поповец е разположено на около 346 метра надморска височина в живописна котловина със северно изложение. Землището му обхваща приблизително 7,17 km² и се характеризира с хълмист релеф, широколистни и иглолистни гори, обработваеми земи и малки долини.
Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние, което създава благоприятни условия за земеделие, овощарство и лозарство.
Особено значение за селото има изворът на Бисерска река, който се намира в южната му част. Реката преминава през населеното място и по-късно се влива в река Марица край село Бисер. В миналото нейните води са използвани за напояване, за воденици и за ежедневните нужди на местното население.
История
Старото турско име на селото е Ходжалар (Hocalar). Смята се, че названието произлиза от присъствието на духовни учители и религиозно училище, съществували тук през османския период.
До края на 20-те години на XX век Поповец е населен предимно с християнски рударски ромски семейства и малък брой мюсюлмански домакинства. Местните жители се препитавали с дърводелски занаяти, изработка на дървени съдове и земеделие, като през част от годината обикаляли различни райони на страната със своите изделия.
През 1928 година започва нов етап в развитието на селото. В Поповец се заселват български бежанци от Беломорска Тракия, Беломорска Македония и отделни семейства от Мала Азия. Те изкупуват къщите и земите на предишните жители и постепенно изграждат нов облик на населеното място.
Новите заселници развиват лозарството, зърнопроизводството и животновъдството, а през 1931 година построяват първото училище в селото.
През средата на XX век настъпват нови демографски промени. След изграждането на язовир „Студен кладенец“ част от населението на потопените села се преселва в Поповец. Сред новодошлите преобладават етнически турци от района на Крояци, които постепенно формират основната част от населението.
След създаването на ТКЗС земеделските земи са колективизирани. През 60-те и 70-те години селото получава електроснабдяване, ново училище, здравна служба, асфалтирани улици и подобрена пътна инфраструктура.
Събитията по време на Възродителния процес през 80-те години оказват силно влияние върху местната общност. През 1989 година значителна част от жителите се изселват в Република Турция, което води до сериозно намаляване на населението.
Население
Към края на 2025 година в Поповец живеят 277 жители. През последните десетилетия населението намалява поради миграцията към по-големите градове и чужбина. Въпреки това селото запазва активен обществен живот, а много семейства се завръщат през летните месеци и по време на традиционните празници.
Икономика
Основен поминък на местните жители остава земеделието. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, тютюн, зеленчуци и овощни насаждения. Разпространени са още лозарството и животновъдството, като много домакинства поддържат малки семейни стопанства.
Близостта до Хасково и Кърджали позволява на част от населението да работи извън селото, като ежедневно пътува до съседните населени места.
Културно наследство
Поповец се отличава с богато културно наследство, формирано от съжителството на различни общности през вековете. В селото съществуват както православни, така и мюсюлмански традиции, които продължават да бъдат част от местния обществен живот.
Джамията е една от най-значимите сгради в селото. През 2006 година тя е основно ремонтирана и получава ново минаре. Запазени са и множество спомени за старото училище, читалищния живот и обществените инициативи, които през десетилетията обединяват местните жители.
Природни забележителности
Сред най-интересните природни места около Поповец е местността Колджата, откъдето извира Бисерска река. Районът предлага красиви гледки към околните родопски възвишения и е предпочитано място за разходки сред природата.
Интерес представлява и местността Хамбарлъка, където са запазени останки от стари наблюдателни съоръжения и исторически обекти, свързани с миналото на района.
Съвременен облик
Днес Поповец е спокойно родопско село, което съхранява своята история, природни богатства и културни традиции. Всяка събота на площада се организира традиционен пазар, който привлича жители както от селото, така и от съседните населени места.
Благодарение на благоприятното си местоположение, красивата природа и богатото историческо наследство Поповец остава едно от характерните селища в община Стамболово.