Природен парк „Странджа“ е най-големият защитен природен парк в България и на Балканския полуостров, разположен в югоизточната част на страната, в границите на област Бургас. Той обхваща обширната Странджа планина, която се простира от бреговете на Черно море до вътрешността на Турция. Общата площ на парка е около 1160 кв. км, което представлява приблизително 1% от територията на България.
| Природен парк „Странджа“ | |
| Координати 42.0125° с. ш. 27.6086° и. д. | |
|---|---|
 | |
| Местоположение в България | |
 | |
| Местоположение | България |
| Най-близък град | с. Бяла вода, с. Кости |
| Площ | 1161 km2 |
| Построен | 24 януари 1995 |
| Създаден | 4 януари 1995 |
Паркът е обявен за защитена територия през 1995 г. с цел опазване на уникалното съчетание между планински, морски и речно-долинни екосистеми, както и изключителното културно и историческо наследство на региона.
Релеф и природни особености
Релефът на Странджа е хълмист и нископланински, с най-висок връх Голяма Махара (710 м). Въпреки ниската си надморска височина, планината впечатлява с богатата си морфология — дълбоки речни долини, стръмни склонове, меки заоблени хребети и просторни платовидни върхове.
Тук се съчетават влиянията на Средиземноморския и Черноморския климат, което обуславя изключителното биологично разнообразие и дълъг вегетационен период. Реките Велека и Резовска, които извиват своя път през гористите долини, са основните водни артерии на парка и осигуряват условия за развитие на влажнолюбива растителност и богата фауна.
Климат и хидрография
Климатът в природен парк „Странджа“ е преходен между континентално-средиземноморски и морски. Летата са продължителни и топли, но не прекалено горещи, благодарение на близостта до Черно море. Зимите са меки и кратки, като снеговалежите са редки. Средната годишна температура е около 12°C, а годишните валежи варират между 700 и 1000 мм.
Реките на територията на парка, сред които най-значими са Велека, Резовска, Мечи дол и Младежка, се характеризират с чиста вода и слабо замърсяване. Те са важни местообитания за редки и защитени видове риби, земноводни и бозайници.
Растителен свят
Странджа е изключителна с това, че представлява най-северното разпространение на редица средиземноморски растителни видове. Около 50% от растителността тук е съставена от вечнозелени видове, типични за субсредиземноморската флора. Общо са установени над 1660 вида висши растения, включително 64 ендемични и редки видове. Сред тях особено внимание заслужават странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), лавровишнята (Prunus laurocerasus), странджанският дъб и различни видове орхидеи.
Странджа е единственото място в Европа, където все още съществуват реликтови гори от т.нар. евксински тип — влажни, сенчести дъбови и букови гори, напомнящи древната субтропична растителност на Терциерния период. Тези гори, покрити с мъхове, лиани и вечнозелени храсти, създават усещане за приказен, почти тропически пейзаж.
Животински свят
Фауната на природен парк „Странджа“ е не по-малко впечатляваща. Тук са установени над 4000 вида животни, включително повече от 60 вида бозайници и над 260 вида птици. Някои от тях са включени в Червената книга на България и Европа. В горите обитават диви свине, сърни, елени, чакали, лисици, язовци и дори редки видове като дива котка и видра.
Странджа е едно от най-важните места в България за гнездене на черния щъркел, белоопашатия мишелов, орела змияр и други хищни птици. Реките и влажните зони на парка са дом за редки земноводни, сред които южният гребенест тритон и дървесната жаба. По крайбрежието на парка се срещат и морски видове, а устието на река Велека е известно като ключово място за прелетните птици по миграционния път „Виа Понтика“.
Защитени територии и зони
На територията на природен парк „Странджа“ се намират над 15 защитени местности и резервати. Сред тях най-значим е биосферният резерват „Силкосия“ – най-старият в България, обявен още през 1933 г. Той опазва реликтни и ендемични видове растения и животни, типични за влажните гори. Други важни резервати са „Витаново“, „Узунбуджак“ и „Тисовица“.
В парка съществуват и зони с ограничен достъп, където се извършват научни изследвания и мониторинг на екосистемите. Благодарение на тези усилия, Странджа е част от Европейската екологична мрежа Natura 2000, което гарантира международна защита на нейните природни богатства.
Културно и историческо наследство
Природен парк „Странджа“ е не само природен рай, но и изключително богат на културно-исторически паметници регион. На територията му са открити следи от човешко присъствие, датиращи още от неолита и бронзовата епоха. Особено характерни са долмените — древни каменни гробници, свързвани с тракийските племена. Долмените при село Българи и село Бродилово са сред най-добре запазените на Балканите.
Сред духовните и културни забележителности изпъкват старинните странджански църкви и параклиси, манастирите в района на Младежко и Българи, както и уникалните обреди и традиции. Особено известен е ритуалът нестинарство, включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Нестинарите, обути боси върху жарава, танцуват с икони на светците Константин и Елена – традиция, съхранила се само в няколко села, сред които Българи, Кости и Бродилово.
Туризъм и маршрути
Паркът предлага разнообразие от туристически маршрути, които обединяват природни, културни и исторически обекти. Маркирани еко-пътеки водят през буковите гори, покрай реки и водопади, до живописни върхове и панорамни гледки. Сред популярните маршрути са пътеките от село Младежко до пещерата „Младежка“, от Българи до резервата „Силкосия“ и от Бродилово до устието на река Велека.
В селата на парка е развит екотуризъм и селски туризъм. Посетителите могат да се насладят на традиционната странджанска кухня, включваща ястия като агнешко с гюзум, дивечови специалитети и домашно приготвени медове и сирена. Местните жители съхраняват автентичния си бит и гостоприемство, което превръща Странджа в привлекателна дестинация за природолюбители и културни туристи.
Екологично значение и опазване
Странджа играе изключително важна роля за екологичното равновесие в Югоизточна Европа. Тя представлява своеобразен „зелен мост“ между европейската и азиатската флора и фауна, което я прави биогеографски уникална зона. Опазването на биоразнообразието е основен приоритет на управлението на парка. В последните години се провеждат редица програми за възстановяване на редки видове и устойчиво развитие на местните общности.
Въпреки това, Странджа е изправена и пред екологични предизвикателства — незаконна сеч, пожари, урбанизация и натиск от туризма. Паркът се нуждае от постоянен мониторинг, стриктно прилагане на законите и активна работа с местното население, за да се съхрани неговото изключително природно и културно наследство.