Сакарската гора е едно от най-ценните природни богатства на югоизточна България, разположена в обширните склонове на Сакар планина. Това е район, където природата и историята се преплитат по особено живописен начин – земя на вековни дъбови масиви, редки животински видове и древни тракийски светилища.
| Сакарска гора | |
![]() | |
| Информационна таблица | |
| Параметър | Информация |
|---|---|
| Географско местоположение | Сакар планина, Югоизточна България |
| Държава | България |
| Най-близки градове | Тополовград, Елхово, Симеоновград |
| Географски координати | 41.94° N, 26.28° E |
| Надморска височина | 200–856 м |
| Най-висок връх | Вишеград – 856 м |
| Общ горски фонд | около 70 000 ха |
| Климат | Преходен континентално-средиземноморски |
| Основни дървесни видове | Дъб, бук, габър, ясен, липа |
| Основни животински видове | Сърна, чакал, орел, лешояд, дива свиня |
| Почви | Кафяви горски и канелени почви |
| Основни реки | Тунджа, Сакарска, Марица (в периферията) |
| Средногодишна температура | 10–12°C |
| Валежи (годишни) | 600–800 мм |
| Икономическо значение | Горско стопанство, винарство, туризъм |
| Туристически маршрути | Екопътека „Долмените на Сакар“, Връх Вишеград, Село Хлябово |
| Защитени територии | „Натура 2000“, ЗЗ „Сакар“ |
| Екологично значение | Местообитание на редки орли и лешояди |
| Културно наследство | Тракийски долмени, мегалити, народни традиции |
| Регионално значение | Биологичен и културен мост между Тракия и Странджа |
| Управление | Дирекция на защитена зона „Сакар“, МОСВ |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде се намира Сакарската гора? 💬 Отговор: Сакарската гора се намира в югоизточна България, в пределите на Сакар планина, между реките Марица, Тунджа и границата с Турция, близо до градовете Тополовград и Елхово. ❓ Въпрос: С какво е известна Сакарската гора? 💬 Отговор: Тя е известна с редките си видове орли и лешояди, с тракийските долмени и богатото си биоразнообразие, което я прави едно от най-ценните природни места в България. | |
Гората е символ на биоразнообразието на Тракийската низина и изпълнява важна екологична, климатична и културна функция.
Сакарската гора е известна с широколистните си дървесни видове, мекия си климат и спокойната си природна среда, която я прави предпочитано място за екоразходки, орнитологични наблюдения и духовен туризъм.
Географско разположение
Сакарската гора се намира в пределите на Сакар планина – нископланински масив в югоизточна България, разположен между реките Марица, Тунджа и Сакарска.
Горите обхващат значителна част от областите Хасково, Ямбол и Хармали, като най-известните горски райони се намират около градовете Тополовград, Симеоновград и Елхово.
Средната надморска височина на горските масиви е около 400–500 м, като най-високата точка на планината – връх Вишеград (856 м) – е покрита с плътна букова и дъбова растителност.
Климат и природни условия
Климатът в Сакарската гора е преходен между континентален и средиземноморски, което я прави една от най-топлите горски зони в България.
Лятото е дълго, топло и сухо, а зимата – мека с редки снеговалежи. Средногодишните температури варират между 10 и 12°C, а валежите са в границите на 600–800 мм годишно.
Гората е разположена на място с богата хидрографска мрежа – през нея протичат малки притоци на реките Марица и Тунджа, които поддържат постоянна влажност в почвите и благоприятстват развитието на гъста растителност.
Растителност и горски състав
Сакарската гора се отличава с богато и разнообразно растително покритие. Преобладават широколистните гори, съставени основно от различни видове дъб – цер (Quercus cerris), благун (Quercus frainetto), горун (Quercus petraea) и космат дъб (Quercus pubescens).
Освен дъбовите гори, на по-високите места и сенчестите склонове се срещат букови насаждения, смесени с ясен, габър и липа. В подлеса растат шипка, глог, драка, къпина и множество билки – мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец и градински чай.
На някои места, особено в южните части на планината, могат да се видят остатъци от древни гори с вековни дървета, които са естествени реликти от времето преди човешката намеса.
Фауна и биоразнообразие
Сакарската гора е едно от най-значимите убежища за животни в южна България. Тук се срещат повече от 200 вида гръбначни животни, включително редки и застрашени. Сред бозайниците се отличават сърната, дивата свиня, чакалът, язовецът и лисицата.
Сакар е известен и като „царството на орлите“ – в неговите гори гнездят царският орел (Aquila heliaca) и египетският лешояд (Neophron percnopterus), които са сред най-застрашените видове в Европа. Освен тях, могат да се видят още сокол скитник, черен щъркел, бухал и множество пойни птици.
В горските потоци живеят жаби, саламандри и костенурки, а в тревните поляни обитават редки пеперуди и насекоми, част от които са балкански ендемити.
Екологично значение
Сакарската гора играе ключова роля за екологичното равновесие на Тракийската низина. Тя е естествен регулатор на водния баланс и предотвратява ерозията на почвите. Горите пречистват въздуха, поглъщат въглероден диоксид и служат като буфер срещу горещите летни ветрове.
Благодарение на своето разположение между няколко биогеографски зони, Сакарската гора е своеобразен биологичен мост между Средиземноморската и континенталната флора и фауна. Тази особеност я прави изключително важна за опазването на генетичното разнообразие.
Историческо и културно наследство
Районът на Сакарската гора е наситен с археологически и културни паметници, които свидетелстват за хилядолетно човешко присъствие. Сред горите са открити десетки тракийски могили, светилища и долмени – каменни погребални съоръжения, характерни само за тази част на България.
Особено известни са долмените край село Хлябово и Българин, които се смятат за едни от най-добре запазените в Европа. Тези мегалитни структури датират от XIII–XII век пр.н.е. и придават на района загадъчна духовност.
Сакарската гора също така е свързана с фолклора на тракийските българи – песни, легенди и вярвания, които носят духа на древността и природната сила на региона.
Икономическо и социално значение
Горите на Сакар са важен източник на поминък за местното население. Горското стопанство, събирането на билки, пчеларството и ловният туризъм са традиционни дейности.
В последните години се развива и селският туризъм – малки села като Радовец, Орешник и Княжево предлагат възможности за еконастаняване, дегустация на местни вина и участие в обичаи.
Районът на Сакарската гора е известен и с производството на качествено червено вино – особеност, която допълва природния и културния му облик.
Туризъм и екопътеки
Сакарската гора предлага множество маршрути за екоразходки и наблюдение на птици. Популярни са пътеките около село Лесово, долината на река Сакарска и върховете Вишеград и Св. Илия.
Екопътеката „Долмените на Сакар“ свързва няколко археологически и природни обекта, като предоставя възможност за съчетание между туризъм и образование.
Поради спокойствието и разнообразието си, регионът е все по-посещаван от фотографи, биолози и любители на природата.
Опазване и управление
Голяма част от Сакарската гора е включена в мрежата „Натура 2000“ и попада в защитените зони „Сакар“ и „Дервентски възвишения“. Основната цел е съхраняване на редките видове птици и местообитания.
В региона действат природозащитни организации, които провеждат програми за наблюдение на орлите и лешоядите, както и за възстановяване на увредени горски терени.
В същото време се насърчават устойчиви форми на горско стопанство и екотуризъм, които да осигурят баланс между икономическите нужди и опазването на природата.

