Сом (Silurus glanis), наричан още европейски сом, е най-едрата сладководна риба в Европа и една от най-внушителните представители на род Silurus. Той е истински господар на реките и езерата, впечатляващ с огромните си размери, мощното си тяло и специфичното си поведение.
| Сом | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно име | Silurus glanis |
| Семейство | Siluridae (Сомови) |
| Разред | Siluriformes (Сомоподобни) |
| Тип | Chordata (Хордови) |
| Клас | Actinopterygii (Лъчеперки) |
| Средна дължина | 1,5–2,5 м (до 3 м при големи екземпляри) |
| Средно тегло | 10–40 кг (до 150 кг) |
| Продължителност на живота | До 50 години |
| Местообитание | Големи реки, езера и язовири с дълбока вода |
| Разпространение в България | Дунав, Марица, Тунджа, Искър, Родопските язовири |
| Хранене | Хищен – риби, жаби, птици, дребни бозайници |
| Размножаване | Май–юни; 20 000–300 000 яйца |
| Активност | Нощна |
| Екологична роля | Върхов хищник, поддържа баланс във водните екосистеми |
| Кулинарна стойност | Висока; месото е богато на белтъчини |
| Защитен статус | Незастрашен, но подлежи на регулиран риболов |
| Опасности | Замърсяване, прекомерен улов, разрушаване на местообитания |
| Средногодишна температура на местообитанията | 10–24°C |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде живее сомът в България? 💬 Отговор: Сомът обитава река Дунав, Марица, Тунджа и множество големи язовири като Искър, Студен кладенец и Огоста, където се крие в дълбоки и спокойни води. ❓ Въпрос: Колко голям може да стане сомът? 💬 Отговор: Сомът може да достигне дължина над 3 метра и тегло над 150 кг, като в България най-големите улови са около 100–120 кг в Дунав и Родопските язовири. | |
Сомът е не само обект на спортен и стопански риболов, но и важен елемент от естествения воден баланс. В България сомът е познат и уважаван вид – символ на сила, дълголетие и устойчивост. Той живее в дълбоките, спокойни води на Дунав, Марица, Тунджа и редица язовири, където се превръща в легендарен улов сред рибарите.
Морфологични характеристики
Сомът е впечатляваща риба с удължено, масивно тяло, покрито с гола кожа без люспи, която отделя защитна слуз. Главата му е широка и сплесната, а устата – огромна, въоръжена с множество дребни зъби, насочени назад. Най-забележителната му особеност са мустачките – една дълга двойка на горната челюст и две по-къси двойки на долната, които служат като сетивни органи. С тях сомът усеща движенията и химичните промени във водата дори при пълна тъмнина.
Очите са малки, но това не е недостатък – зрението му е заменено от изключителен слух и обоняние. Гръбната перка е малка, докато аналната е дълга и му осигурява мощно движение във водата. Дължината на възрастен сом може да достигне до 3 метра, а теглото – над 150 килограма, макар че средните екземпляри у нас са между 10 и 40 кг. Цветът му варира от тъмнозелен до кафяво-сив, като коремът е по-светъл, почти бял.
Разпространение и местообитание
Сомът е широко разпространен в Европа и Западна Азия, обитавайки големи реки и дълбоки езера. В България се среща в: река Дунав и нейните притоци, реките Марица, Тунджа, Искър, Янтра, големи язовири като Искър, Огоста, Студен кладенец, Цонево и Пясъчник. Той предпочита дълбоки, спокойни води с меко дъно и гъста растителност, където се укрива през деня. Обикновено обитава ями, паднали дървета или подмоли, а активността му се увеличава привечер и през нощта. Сомът е типичен нощен хищник, но при определени условия може да ловува и през деня, особено в облачно време.
Поведение
Сомът е единочен и териториален вид, който прекарва по-голямата част от живота си на едно и също място. Изключително предпазлив и интелигентен, той бързо се учи да разпознава опасностите и може да живее повече от 50 години. Активен е основно при по-топла вода (над 15°C), като зимата прекарва в дълбочини, където изпада в състояние на почти пълна неподвижност. Нощем сомът излиза на лов, движейки се безшумно и използвайки своите мустачки, за да открие плячката си. При бурно време или високо налягане често напуска укритието си и излиза на по-плитко.
Хранене
Сомът е всеяден хищник, но предпочита животинска храна. Диетата му включва: риби (шаран, каракуда, костур, платика), жаби и водни птици, мишки, водни плъхове, дори малки бозайници, паднали животни или остатъци от риба. Младите сомчета се хранят основно с насекоми и дребни безгръбначни, докато възрастните се превръщат в истински хищници. Сомът може да напада дори птици, кацащи на водната повърхност, и използва вакуумен ефект, засмуквайки плячката си с внезапно движение.
Размножаване
Размножителният период настъпва през май – юни, когато температурата на водата достигне около 18–20°C. Мъжкият сом подготвя гнездо – плитко място с мека почва и растителност, където женската снася между 20 000 и 300 000 яйца. След оплождането мъжкият остава да пази гнездото, като осигурява кислород чрез движение на перките и прогонва натрапниците. След около 5–10 дни малките се излюпват и започват самостоятелен живот. Половата зрялост настъпва на 4–5 години, а при по-големи дълбочини – дори по-късно.
Екологично значение
Сомът играе важна роля като върхов хищник в сладководните екосистеми. Той контролира популациите на по-дребни риби, предотвратява пренаселеност и съдейства за поддържането на здрав баланс във водните системи. Като всеяден организъм, сомът почиства водоемите от болни и мъртви животни, изпълнявайки естествена санитарна функция.
Сомът и човекът
Сомът е ценен вид в риболова и кулинарията. Месото му е вкусно, нежно и богато на белтъчини, а в България се използва за приготвяне на печен, пушен или задушен сом. Сред рибарите сомът е легендарна трофейна риба. Ловът му изисква сила, търпение и опит, тъй като той е изключително внимателен и устойчив. Най-често се улавя с дънен риболов или на жива стръв.
Рекордни размери
В Европа са регистрирани екземпляри с дължина над 5 метра и тегло над 250 кг, макар такива размери да са изключително редки. В България най-големите улови достигат 100–120 кг, особено в Дунав и големите язовири.
Опазване и заплахи
Макар да не е застрашен, сомът е чувствителен към замърсяване и промени в екосистемата. Основните заплахи включват: индустриално и битово замърсяване на водите, изграждане на бентове и язовири, които нарушават миграцията му, прекомерен риболов и бракониерство. За опазване на вида са въведени минимални размери за улов и забрана за риболов по време на размножителния период. В много язовири се извършват зарибителни програми за поддържане на популацията.