Странджанска гора

Странджанската гора е едно от най-уникалните и загадъчни природни богатства на България. Разположена в пределите на Странджа планина, тя обхваща обширни територии на югоизточна България и частично навлиза в европейска Турция.

Странджанска гора
Странджанска гора
Карта на България
Информационна таблица
ПараметърИнформация
Географско местоположениеСтранджа планина, Югоизточна България
ДържаваБългария
Най-близки градовеМалко Търново, Царево, Болярово
Географски координати42.05° N, 27.52° E
Надморска височина200–710 м
Общ горски фонднад 160 000 ха
КлиматПреходен континентално-средиземноморски
Основни дървесни видовеБлагун, източен горун, странджански дъб, зеленика, габър
Основни животински видовеСърна, дива свиня, чакал, видра, орел змияр, черен щъркел
ПочвиКафяви и червени горски почви
Основни рекиВелека, Резовска, Меча река
Средногодишна температура10–11°C
Валежи (годишни)800–1000 мм
Икономическо значениеГорско стопанство, билкарство, екотуризъм
Защитени територииПрироден парк „Странджа“
Екологично значениеБиосферен резерват с реликтни видове и вековни гори
Културно наследствоТракийски светилища, нестинарство, обредни гори
Туристически маршрутиЕкопътеки край Велека, Бродилово, Българи и Кости
Регионално значениеНай-голяма горска зона в Югоизточна България
УправлениеДирекция на Природен парк „Странджа“ – МОСВ
Често задавани въпроси
❓ Въпрос: С какво е известна Странджанската гора?

💬 Отговор: Странджанската гора е известна с реликтните си вечнозелени гори, древните си светилища, уникалното биоразнообразие и традицията на нестинарството.

❓ Въпрос: Къде се намира Природен парк „Странджа“?

💬 Отговор: Природен парк „Странджа“ обхваща югоизточната част на България – между Малко Търново, Царево и границата с Турция, като включва по-голямата част от Странджанската гора.

Това е най-голямата нископланинска горска област в страната, носеща древен дух, живописен релеф и невероятно разнообразие от растителни и животински видове.

Странджанската гора е известна с вечнозелените си дъбови гори, с автентичните си села и с усещането за хармония между човека и природата, което се е запазило през вековете. В този регион се срещат едни от най-древните екосистеми в Европа – реликтни гори, съществуващи още от предледниковия период.

Географско разположение

Странджанската гора се намира в югоизточната част на България, в обхвата на Странджа планина, между долината на река Велека на запад, Черно море на изток и границата с Турция на юг. Най-големите горски масиви се разполагат около градовете Малко Търново, Царево и Болярово.

Средната надморска височина е между 200 и 700 метра, а най-високата точка – връх Голямо Градище (710 м) – е потънал в гъста гора. Голяма част от тази територия попада в границите на Природен парк „Странджа“ – най-големият защитен парк в България.

Климат и природни условия

Климатът в района е преходен между континентален и средиземноморски, с ясно изразено морско влияние. Лятото е топло и дълго, а зимата – мека и влажна. Валежите са сравнително високи – между 800 и 1000 мм годишно, като влагата от Черно море осигурява изключителни условия за растителност.

Въздухът в Странджанската гора е сред най-чистите в Европа, а честите мъгли и висока влажност поддържат вечнозеления облик на растителността през цялата година.

Растителност и горски състав

Странджанската гора е уникална с това, че в нея се срещат растителни видове, типични за субтропичните и средиземноморските гори, каквито няма никъде другаде в България. Най-разпространени са благунът, източният горун, келявият габър, зимният дъб и странджанският дъб – вид, характерен само за този район.

В по-ниските и влажни части се срещат лавровишня, джел, зеленика (Ilex aquifolium) и колхидски елементи – свидетелство за древния характер на флората. Във високите и сенчести участъци растат и редки видове като странджанска боровинка, родопски силивряк, орфеев цвят и различни видове орхидеи.

Гората е вечнозелена дори през зимата, което я отличава от останалите планински гори в България. Това се дължи на комбинацията от морски климат и древен генетичен състав на растителността.

Фауна и биоразнообразие

Животинският свят в Странджанската гора е изключително богат. Тук се срещат над 4000 животински вида, включително 250 вида птици и над 60 вида бозайници.

Сред най-забележителните представители са сърна, дива свиня, язовец, лисица, чакал, видра и дори отделни екземпляри от кафява мечка, които слизат от Сакар.

Орнитофауната включва редки видове като черен щъркел, бухал, орел змияр и синигер червеногуш. Странджанската гора е важно място по пътя на миграционния коридор Via Pontica, по който ежегодно преминават хиляди птици.

Влажните долини приютяват костенурки, тритони, жаби и саламандри, а реките Велека и Резовска са дом на разнообразни риби и сладководни безгръбначни.

Екологично значение

Странджанската гора има огромно екологично значение за региона. Тя регулира водния баланс на реките Велека, Резовска и Меча река, пречиства въздуха и предпазва от ерозия.

Голямата горска маса служи като естествен климатичен стабилизатор, който задържа влагата и смекчава температурните крайности.

Благодарение на своята геоложка и биологична уникалност, Странджанската гора е призната като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и е включена в международните програми за опазване на биосферни резервати.

Историческо и културно наследство

Странджанската гора е не само природно, но и духовно пространство. От векове тя е свързана с мистични ритуали, древни вярвания и народна култура.

Тук се намират едни от най-старите тракийски светилища в България – Пропада, Мишкова нива и Камъка край село Бродилово. Вековните гори са били почитани като свещени, а някои дървета – особено дъбовете – са възприемани като посредници между човека и природните сили.

В съвременната култура Странджанската гора е дом и на нестинарството – древен обред, вписан в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Икономическо и социално значение

Горите на Странджа са важен източник на природни ресурси – дървесина, билки, мед, гъби и диви плодове. В последните десетилетия обаче местното население все повече се ориентира към устойчиви форми на поминък, като екотуризъм и биоземеделие.

Селата в региона – Българи, Бродилово, Кости и Младежко – се превръщат в центрове на природосъобразен туризъм, където посетителите могат да се насладят на спокойствие, традиции и чиста природа.

Туризъм и екопътеки

Странджанската гора предлага богат избор от туристически маршрути и екопътеки. Сред най-популярните са: Екопътека „Мистичната Странджа“ – свързва природни и културни обекти около Малко Търново. Пътеката по река Велека – минава през букови гори и води до красиви панорамни точки.

Маршрутът Бродилово – Кости – Българи – разкрива духа на странджанските села и вековните дъбови гори.
Планината е подходяща за планинско колоездене, наблюдение на птици, фотография и духовен туризъм.

Опазване и екологични инициативи

Природен парк „Странджа“ е създаден през 1995 г. и заема над 116 000 хектара – най-голямата защитена територия в България. Той има за цел да съхрани уникалните горски и крайбрежни екосистеми, както и културното наследство.

В последните години се провеждат активни програми за възстановяване на природните местообитания, залесяване с местни видове и развитие на екологично образование.

Гората е под постоянен мониторинг, за да се предотвратят незаконни сечи и да се ограничат щетите от климатични промени и пожари.