Троянска планина е един от най-живописните и значими дялове на Стара планина, разположен в централната част на България. Тя се намира между Козята стена на запад и Шипченския дял на изток и обхваща територията между проходите Троянски (Беклемето) и Шипка. Планината е разположена на границата между областите Ловеч и Пловдив, като северните ѝ склонове се спускат към Троянската котловина и долината на река Осъм, а южните към Карловската котловина и Подбалкана.
| Троянска планина | |
 Изглед | |
|---|---|
| Координати 42.72° с. ш. 24.781° и. д. | |
 Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
| Местоположение | България Област Ловеч Област Пловдив |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Левски (Амбарица) |
| Надм. височина | 2165,5 m |
| Подробна карта | |
| Изглед | |
Град Троян е най-близкият голям административен център и своеобразна „врата“ към планината. Неговото разположение в северното подножие на Балкана определя и името на този планински дял. Троянска планина е част от Средна Стара планина и представлява естествена връзка между Западна и Източна Стара планина, както и важен вододел между Дунавския и Егейския басейн.
Релеф и геоложка структура
Релефът на Троянска планина е изключително разнообразен и изразен. Северните склонове са стръмни и дълбоко разчленени от речни долини, докато южните са по-полегати и гладки. Средната надморска височина на планината е около 1200–1500 метра, като най-високият връх е връх Ботев (2376 м) – най-високият връх на цяла Стара планина. Освен него, в този дял се издигат и върховете Марагидик (1889 м), Амбарица (2166 м), Козя стена (1670 м) и Юмрука (1818 м).
Планината е изградена основно от древни кристалинни шисти, гранити и варовици. Геоложките процеси през милиони години са формирали впечатляващ релеф, включващ скални венци, алпийски форми и дълбоки долини. Варовиковите масиви са дали начало на множество пещери – сред тях особено известни са Деветашката пещера и Съева дупка, които, макар да се намират извън основния планински гребен, са пряко свързани с геоложкия строеж на района.
Климат и води
Климатът на Троянска планина е преходноконтинентален с ясно изразено планинско влияние. Северните склонове са по-влажни и по-хладни, докато южните са по-топли и сухи. Средната годишна температура е около 8–9°C, а годишните валежи варират между 900 и 1200 мм. През зимата снежната покривка се задържа дълго, което създава отлични условия за зимен туризъм, особено около Беклемето.
Планината е изключително богата на водни ресурси. От нея извират множество притоци на река Осъм и река Стряма. Най-значимите водни течения са реките Черни Осъм, Бели Осъм и Комущица. Високите части на планината са осеяни с извори и малки потоци, а някои от тях се използват за питейна вода и балнеоложки нужди. Районът около Шипково и Чифлик е известен с минералните си извори, които имат лечебни свойства и са основа за балнео и СПА туризма в региона.
Растителност и животински свят
Троянска планина се отличава с изключително богата и разнообразна растителност. В ниските и средните пояси преобладават широколистни гори от дъб, габър и ясен, а по-високо – обширни букови масиви. Над 1600 метра започват смърчовите и еловите гори, които постепенно преминават в субалпийски тревни съобщества и поляни, покрити с билки и диви цветя.
Сред редките растения, срещани тук, са еделвайсът, родопският силивряк и различни видове орхидеи. Ливадите и горите през пролетта се покриват с теменужки, минзухари и камбанки, придавайки на пейзажа изключителна живописност.
Животинският свят е не по-малко впечатляващ. В планината живеят диви свине, сърни, елени, язовци, вълци, лисици, а по високите части могат да се срещнат и редки птици като сокол скитник, орел змияр и бухал. Троянска планина попада частично в рамките на Национален парк „Централен Балкан“, което гарантира опазването на нейните уникални природни екосистеми.
История и културно наследство
Троянска планина има важно историческо и културно значение за България. През вековете тя е била естествена преграда, но и стратегически проход между северната и южната част на страната. Троянският проход (Беклемето) е бил използван още от римляните, които изградили по него важния път Виа Траяна, свързващ Филипополис (Пловдив) с Ескус (край днешното село Гиген). Части от древния път са запазени и до днес.
В подножието на планината, край река Черни Осъм, се намира Троянският манастир „Успение Богородично“ – третият по големина манастир в България. Основан е през XVI век и е свързан с делото на Васил Левски, който често намирал убежище там. Манастирът е прочут със своите стенописи, икони и изящната дърворезба на иконостаса, дело на тревненски майстори.
В района на планината се намират и други културни забележителности – етнографски комплекси, старинни къщи и музеи, посветени на традиционните занаяти. Троян и околните села са известни със своята керамика, дърворезба и производство на сливова ракия – символ на местния бит и традиция.
Население и поминък
Животът в района на Троянска планина е тясно свързан с природата. Основните населени места са град Троян и селата Черни Осъм, Орешак, Шипково и Чифлик. Тук хората от векове се занимават с дърводобив, животновъдство, земеделие и занаяти.
Керамиката е сред най-старите и най-уважавани занаяти в Троянския край. Традицията се поддържа и до днес, като в Троян се намира Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак – едно от най-важните културни среди за българското народно творчество.
Животновъдството, особено овцевъдството и пчеларството, продължава да бъде важен поминък. В района се произвеждат известни млечни продукти, мед и билкови чайове. Туризмът също заема все по-значимо място в местната икономика, подпомаган от развитата инфраструктура и близостта до големи градове като Ловеч и Пловдив.
Туризъм и забележителности
Троянска планина е една от най-посещаваните части на Стара планина. Районът предлага богат избор от туристически маршрути – както за начинаещи, така и за опитни планинари. Сред най-популярните са маршрутите до върховете Амбарица, Марагидик и Ботев. Известен е и преходът от хижа „Дерменка“ до хижа „Добрила“, който разкрива великолепни панорамни гледки.
През зимата ски център Беклемето привлича любителите на зимните спортове. Курортите Шипково и Чифлик предлагат минерални басейни и СПА услуги, което ги прави популярна цел за балнеотуризъм.
Природните забележителности в района са многобройни – водопадът Кърнаре, местността Видимско пръскало, пещерата Съева дупка и резерватите „Козя стена“ и „Стенето“. Всеки от тях разкрива част от магията и биологичното богатство на Троянската планина.