Чернооково е село в община Върбица, област Шумен, разположено в югоизточната част на Североизточна България. Макар да е сред по-малките населени места в региона, селото съхранява богато историческо наследство, характерна културна идентичност и силна връзка с природната среда на Герлово и североизточните склонове на Котленската планина.
| Чернооково (област Шумен) | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-chernookovo-oblast-shumen-27202-de54c9 |
| Име на селището | Чернооково |
| Историческо / старо име | Карагьозлер |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Съвременното име е българизирано название, свързано със старото турско име Карагьозлер, което се тълкува като „чернооки“ |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Върбица |
| ЕКАТТЕ код | 81222 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 42.9840° с. ш., 26.5954° и. д. |
| Надморска височина | 335 m |
| Площ на землището | 14.659 km² |
| Релеф | Слабо наклонен нископланински и хълмист терен в североизточното подножие на Котленската планина |
| Климат | Умереноконтинентален климат с балканско предпланинско влияние |
| Почви | Предимно канелени горски и преходни почви, характерни за хълмисто-предпланинските части на Герлово |
| Основни водни обекти | Местни извори, чешми, плитки дерета, река Герила и водосборът към язовир Тича |
| Близка река | Река Герила |
| Близка планина / възвишение | Котленска планина, Източна Стара планина |
| Близки градове | Върбица, Котел, Шумен |
| Близки села | Божурово, Крайгорци, Звездица, Величка, Станянци |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | 1648 г. в османски регистър под името Карагьозлер |
| Историческо развитие | Селото се развива като мюсюлманско земеделско селище в Герлово, влиза в границите на България след 1878 г. и запазва силна местна културна идентичност |
| Административни промени | До 1934 г. носи името Карагьозлер, след което е преименувано на Чернооково; днес е село и център на кметство в община Върбица |
| Население и демография | |
| Население | 399 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 27.2 души/km² |
| Демографска тенденция | Трайна низходяща тенденция след втората половина на XX век, характерна за малките населени места в региона |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, животновъдство, дребни семейни стопанства и трудова заетост в близки населени места |
| Земеделие | Отглеждане на зърнени култури, фуражни култури, зеленчуци и традиционно стопанисване на обработваеми земи |
| Животновъдство | Дребно животновъдство, свързано с лични и семейни стопанства |
| Местна стопанска дейност | Ограничена селска стопанска активност, обслужваща основно местната общност |
| Туристически потенциал | Умерен потенциал, свързан с природата на Герлово, близостта до Котленската планина и пещерата Оллуклу пънар |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9873 |
| Телефонен код | 057308 |
| Разстояние до общински център | 6 km |
| Разстояние до областен център | 42 km |
| Пътна свързаност | Общински път през Крайгорци, Божурово, Величка и Станянци с връзки към пътищата III-706 и I-7 |
| Обществен транспорт | Ограничен междуселищен транспорт, зависим от връзките с Върбица и съседните населени места |
| Образование и услуги | |
| Училище | Основно училище „Гео Милев“, създадено като българско основно училище през 1959 г.; по-късно преобразувано с включване на началното училище от Крайгорци |
| Детска градина | Местни образователни услуги в рамките на общинската система на Върбица |
| Читалище | Народно читалище „Сакар Балкан“, основано през 1960 г.; дейността му е преустановена през 1996 г. |
| Здравни услуги | Основни здравни услуги чрез общинската здравна мрежа и обслужване от близкия град Върбица |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Историческо селищно ядро, старите махали Седларка и Търнане, местна училищна и читалищна история |
| Религиозни храмове | Джамия в село Чернооково |
| Местни празници | Традиционни религиозни и семейно-общностни празници, характерни за местното турско население |
| Фолклорен регион | Герлово, Източна Стара планина, Североизточна България |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена предпланинска растителност, тревни съобщества, обработваеми земи, храстови формации и широколистни горски участъци |
| Фауна | Типична за хълмисто-предпланинския пояс фауна с дребни бозайници, птици, влечуги и видове, свързани със земеделски и горски местообитания |
| Защитени територии | Няма голяма защитена територия в самото землище; районът има природна връзка с екосистемите на Източна Стара планина |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско екологично състояние с ниска индустриална натовареност и чувствителност към обезлюдяване и промени в земеползването |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural mountain-foot village |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural rural economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic local infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local mayoralty center |
| AbleBump Historical Importance Class | Documented Ottoman-period settlement |
| AbleBump Cultural Importance Class | Regional ethnocultural village |
| AbleBump Strategic Importance Class | Low regional strategic importance |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate rural development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Gerlovo foothill settlement |
| AbleBump Rural Density Class | Low-density rural settlement |
| AbleBump Archival Value Score | 78 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 38 |
| Economic Activity Score | 42 |
| Infrastructure Level | 47 |
| Tourism Value | 44 |
| Cultural Heritage Score | 72 |
| Environmental Quality Index | 76 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 58 |
| Regional Influence Index | 36 |
| Connectivity Index | 49 |
| Rural Development Potential | 53 |
| Strategic Location Score | 41 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 74 |
| Historical Documentation Level | 77 |
| Scientific Research Value | 39 |
| Archival Completeness Score | 71 |
| Global Recognition Index | 12 |
През вековете Чернооково е било свидетел на различни исторически процеси, които са оставили отпечатък върху неговото развитие, население и облик.
Днес селото представлява спокойна селска общност, в която все още могат да бъдат открити традиции, начин на живот и културни особености, характерни за вътрешните райони на Източна Стара планина. Неговото местоположение между равнинните пространства на Североизточна България и планинските масиви на Балкана определя както природните условия, така и историческата му съдба.
Географско разположение
Чернооково се намира на около шест километра западно от град Върбица и приблизително четиридесет километра югозападно от град Шумен. Селото е разположено на надморска височина около 335 метра в североизточното подножие на Котленската планина, в пределите на историко-географската област Герлово.
Районът се характеризира с плавно хълмист релеф, който постепенно преминава към по-високите части на Източна Стара планина. Около селото се простират обработваеми земи, пасища и горски участъци, които формират типичния пейзаж на вътрешните балкански склонове.
Благоприятното съчетание между нископланински терени и плодородни земи е способствало за развитието на земеделие и животновъдство още от ранни времена.
В близост до Чернооково се намират множество извори и малки водни течения, които се вливат в река Герила. Тези води впоследствие достигат до язовир Тича - един от най-важните водоеми в Североизточна България.
Наличието на естествени водни ресурси винаги е било от съществено значение за местното население и за развитието на селското стопанство.
Историческо развитие
Историята на Чернооково може да бъде проследена поне до средата на XVII век. В османски документи от 1648 година селището е отбелязано под името Карагьозлер. По това време то представлява сравнително малко населено място с мюсюлманско население, което живее основно от земеделие и животновъдство.
През следващите векове селото постепенно се утвърждава като едно от населените места в Герлово, където традиционният селски начин на живот се запазва в голяма степен. След Освобождението на България през 1878 година Чернооково остава в границите на българската държава и продължава своето развитие като земеделско селище.
През 1934 година старото име Карагьозлер е заменено с днешното наименование Чернооково. Това преименуване е част от по-широк процес на замяна на множество стари турски имена на населени места в България. Новото име се вписва в традицията на българските географски названия и постепенно се утвърждава сред местното население.
Историята на селото е свързана и с развитието на местното образование. През втората половина на XX век училището се превръща във важен обществен център, който играе ключова роля за образователното и културното развитие на местната общност.
Население и демографски характеристики
Чернооково е сред селата в област Шумен, които през втората половина на XX век преживяват значителни демографски промени. Населението достига своя максимум през периода след Втората световна война, когато в селото живеят над хиляда души.
Както в много други населени места в България, през последните десетилетия се наблюдава постепенно намаляване на броя на жителите. Причините са свързани с миграцията към по-големите градове, намалената раждаемост и общите демографски процеси в страната.
В етническо отношение Чернооково е известно с преобладаващото турско население. Това културно наследство е оказало значително влияние върху местните традиции, обичаи, празници и всекидневен живот. Независимо от демографските промени, селото продължава да съхранява своята специфична културна атмосфера и чувство за общност.
Култура и местни традиции
Културният живот в Чернооково е тясно свързан с традициите на Герлово - регион, известен със своето етнокултурно разнообразие. В продължение на поколения местните жители са съхранявали обичаи, фолклорни практики и семейни традиции, които се предават от родители на деца.
Особено значение в миналото има Народно читалище „Сакар Балкан“, което в продължение на десетилетия изпълнява ролята на културен център. Читалището организира различни обществени инициативи, художествена самодейност и библиотечна дейност, като по този начин допринася за духовния живот на селото.
Религиозните традиции също заемат важно място в местната култура. Джамията в Чернооково е сред основните обществени и духовни средища, които продължават да играят значима роля за местната общност.
Природна среда и околности
Едно от най-големите богатства на Чернооково е неговата природна среда. Районът около селото съчетава горски масиви, планински склонове, малки долини и обработваеми площи, които създават разнообразен и живописен ландшафт.
През различните сезони околността предлага различни природни картини. Пролетта носи зеленина и цъфтяща растителност, лятото е свързано с активна земеделска дейност, есента оцветява горите в характерни топли тонове, а зимата придава на района типичния балкански облик.
Особен интерес представлява пещерата Оллуклу пънар, разположена в близост до селото. Макар да не е сред най-известните туристически обекти в България, тя е част от местното природно наследство и допринася за уникалния характер на района.
Икономика и поминък
Традиционно икономиката на Чернооково е свързана със земеделието и животновъдството. Благоприятните природни условия позволяват отглеждането на различни земеделски култури, а пасищата в района осигуряват възможности за развитие на животновъдни дейности.
През годините местното население е разчитало основно на семейни стопанства, които осигуряват препитание и поддържат традиционния селски начин на живот. Въпреки икономическите промени през последните десетилетия, земеделието продължава да бъде важна част от местната икономика.
Близостта до Върбица и връзките с останалите населени места в региона също допринасят за икономическата активност на жителите, които често съчетават селскостопански дейности с работа в съседни населени места.
Транспорт и инфраструктура
Чернооково е свързано с останалите населени места чрез общинска пътна мрежа, която осигурява достъп до град Върбица и до основните транспортни артерии в региона. Пътните връзки позволяват сравнително лесно придвижване към областния център Шумен и към други части на Североизточна България.
През селото преминават маршрути, които свързват района както с вътрешността на Герлово, така и с населените места в подножието на Източна Стара планина. Тази транспортна достъпност е важен фактор за поддържането на социалните и икономическите връзки на местната общност.
Обществен живот и съвременност
Съвременното Чернооково продължава да бъде живо селище със съхранена местна идентичност. Въпреки предизвикателствата, характерни за много български села, жителите запазват силна връзка със своя роден край и традиции.
Селото остава важна част от културната карта на Герлово и носител на историческа памет, съхранявана в семейните истории, местните обичаи и всекидневния живот. Чернооково представлява характерен пример за населено място, в което природата, историята и културата се преплитат по начин, характерен за вътрешните райони на Източна Стара планина и Североизточна България.