Чесновница (Pelobates fuscus), известна още като обикновена чесновница, е едно от най-загадъчните и интересни земноводни в България и Европа. Тя принадлежи към семейство Pelobatidae и е известна със своя скрит подземен начин на живот, както и с характерната миризма, напомняща на чесън – откъдето идва и името ѝ.
| Чесновница | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Pelobates fuscus |
| Общо име | Чесновница, обикновена чесновница |
| Семейство | Pelobatidae (Чесновници) |
| Разред | Anura (Безопашати земноводни) |
| Дължина на тялото | 5–8 см |
| Цвят | Сивокафяв, пясъчен, с тъмни петна |
| Кожа | Гладка, влажна |
| Особености | Вертикална зеница, рогови израстъци на задните крака |
| Местообитание | Влажни ливади, ниви, градини, канавки |
| Разпространение | Европа, Западна Азия, България |
| Хранене | Насекоми, червеи, паяци, ларви |
| Размножаване | Пролет, 1000–4000 яйца |
| Метаморфоза | 2–3 месеца |
| Активност | Нощна, подземна |
| Хибернация | Октомври – март |
| Продължителност на живот | 8–12 години |
| Природозащитен статус | Защитен вид, IUCN – „Най-малка загриженост“ |
| Основни заплахи | Загуба на влажни зони, пестициди, климатични промени |
| Екологична роля | Контрол на насекоми, индикатор за здрави почви |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде живее чесновницата в България? 💬 Отговор: Чесновницата се среща в Дунавската равнина, Тракийската низина и край речните долини, където има влажни почви и временни водоеми за размножаване. ❓ Въпрос: Защо чесновницата мирише на чесън? 💬 Отговор: Тя отделя специфичен секрет от кожните си жлези с миризма на чесън, който служи като естествена защита срещу хищници и паразити. | |
Макар да не е толкова често срещана като зелената жаба или краставата крастава жаба, чесновницата играе изключително важна роля в екосистемите – контролира популациите на насекоми и служи като индикатор за здравословно състояние на почвите и водните екосистеми.
Морфологични особености
Чесновницата е сравнително дребна жаба – дължината на тялото ѝ е между 5 и 8 см, а женските обикновено са по-едри от мъжките. Тялото е закръглено и масивно, с къси крака и широки длани, които я правят изключително добър копач.
Кожата е гладка и влажна, оцветена в пясъчно-кафяви или сивкави тонове с по-тъмни петна и шарки, които осигуряват отличен камуфлаж сред почвата. Коремът е светъл, почти бял или жълтеникав. Очите са големи, с вертикална зеница – отличителна черта, която я различава от повечето жаби в България.
Задните крака са снабдени със специални рогови израстъци – „копални пети“, които ѝ позволяват да се заравя бързо в почвата с движения назад. При опасност чесновницата може да изчезне под земята за секунди.
Разпространение и местообитание
Pelobates fuscus е широко разпространена в Централна и Източна Европа, включително Полша, Германия, Чехия, Унгария, Румъния и България, както и на части от Балканите и западна Азия.
В България се среща в равнинните и хълмисти райони – в Дунавската равнина, Тракийската низина и по поречията на реките. Предпочита влажни, но не заливни зони – обработваеми земи, ливади, градини и полета с рохкава почва, в която може да се заравя.
Тя е тясно свързана с почвената среда – прекарва по-голямата част от живота си под земята и излиза на повърхността основно през нощта или след дъжд. За размножаване използва временни или постоянни водоеми – локви, блата и канавки.
Поведение и начин на живот
Чесновницата е типичен нощен вид. Денем стои заровена на 10–30 см под земната повърхност, където влажността е по-висока и температурата – по-ниска. При суша или жега може да се спусне още по-дълбоко, за да избегне изсушаване.
Излиза на повърхността предимно след залез и по време на дъжд, когато търси храна или партньор. Характерна е способността ѝ да се движи с изненадваща скорост по мек терен, а при опасност издава висок, неприятен звук – вид „писък“, който има за цел да уплаши хищниците.
Когато е стресирана, отделя специфична миризма, подобна на чесън, чрез кожни жлези – естествена химическа защита срещу хищници като змии, таралежи и птици.
Хранене
Чесновницата е хищник, който се храни предимно с безгръбначни животни – червеи, паяци, ларви, бръмбари, мравки и други насекоми. Лови плячката си с лепкавия си език, като дебне тихо от засада. Младите попови лъжички се хранят с растителна материя, детрит и водорасли, докато преминат метаморфоза.
Размножаване и развитие
Размножителният период на чесновницата настъпва през пролетта, обикновено през март–април, когато времето стане достатъчно топло и влажно. Мъжките пристигат първи във водоемите и издават характерен „бълбукащ“ зов, наподобяващ дълбок хрипкав звук.
Женската снася от 1000 до 4000 яйца, събрани в дълги желатинови шнурове, които се прикрепят към водна растителност или потънали клонки. Ларвите (попови лъжички) се излюпват след 5–10 дни в зависимост от температурата.
Метаморфозата продължава между 2 и 3 месеца. Поповите лъжички на чесновницата могат да достигнат впечатляваща дължина – до 12 см, което ги прави едни от най-едрите сред европейските жаби. След завършване на развитието младите напускат водата и се придвижват към сушата, където ще прекарат по-голямата част от живота си.
Зимен сън и адаптации
През зимата чесновницата изпада в хибернация. Тя се заравя дълбоко в земята, където температурата е стабилна и положителна, и прекарва там няколко месеца – от октомври до март. Този подземен начин на живот я предпазва както от студ, така и от пресушаване. Тялото ѝ може да издържа продължителни периоди без храна и движение, докато настъпи пролетта.
Екологична роля
Чесновницата е важен компонент на екосистемите, тъй като контролира числеността на насекоми и почвени безгръбначни. По този начин тя допринася за баланса между различните трофични нива. Освен това служи като храна за редица хищници, включително водни змии, чапли и язовци, като участва активно в кръговрата на веществата в природата.