Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), известна още като балканска сухоземна костенурка, е един от най-разпознаваемите видове влечуги в Европа. Тя е истински шедьовър на природата – със своя твърд, изящно изрисуван панцир и спокойна походка, този вид е символ на дълголетие, устойчивост и хармония.
| Шипоопашата костенурка | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Testudo hermanni |
| Общо име | Шипоопашата костенурка (Балканска сухоземна костенурка) |
| Семейство | Testudinidae (Сухоземни костенурки) |
| Разред | Testudines |
| Дължина на тялото | 12–28 см |
| Тегло | 700 г – 3 кг |
| Окраска | Жълто-черна шарка по карапакса, оранжево-черен пластрон |
| Особености | Костен шип на върха на опашката |
| Местообитание | Пасища, храсталаци, сухи ливади, горски поляни |
| Разпространение | Балкани, Южна Европа |
| Хранене | Треви, билки, плодове |
| Размножаване | 4–10 яйца, април–юни |
| Инкубация | 70–100 дни |
| Продължителност на живот | 60–100+ години |
| Хибернация | Октомври – март |
| Природозащитен статус | Защитен вид, CITES Приложение II |
| Основни заплахи | Пожари, земеделие, търговия, климатични промени |
| Екологична роля | Регулация на растителността, разпространение на семена |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде може да се срещне шипоопашатата костенурка в България? 💬 Отговор: Шипоопашатата костенурка се среща в южните и източните части на България – в Странджа, Родопите, Сакар и по Черноморието, където има топъл и сух климат. ❓ Въпрос: С какво се храни шипоопашатата костенурка? 💬 Отговор: Тя се храни предимно с треви, диви билки и плодове, като играе важна роля в разпространението на семената и поддържането на растителното равновесие. | |
В България Testudo hermanni е най-широко разпространената сухоземна костенурка и важна част от нашето природно и културно наследство. Шипоопашатата костенурка е не само очарователно животно, но и биологичен индикатор за здравословното състояние на средиземноморските екосистеми. Нейното присъствие свидетелства за чиста и стабилна природна среда.
Морфологични особености
Шипоопашатата костенурка е средно голям вид с дължина на карапакса (горната черупка) от 12 до 20 см при мъжките и до 28 см при женските. Теглото варира от 700 грама до 3 килограма.
Карапаксът е овален, силно изпъкнал и покрит с твърди рогови щитчета с ясно очертани жълти и черни петна, които образуват уникални шарки за всеки индивид. Пластронът (долният щит) е жълтеникав, обикновено с две продълговати черни ивици.
Главата е масивна, покрита с малки люспици, а очите са тъмни и блестящи. Крайниците са къси и силни, завършващи с нокти, пригодени за копаене и придвижване по неравен терен. Опашката е сравнително дълга и завършва с малък костен шип, който дава името на вида.
Подвидове
Шипоопашатата костенурка има два основни подвида: Testudo hermanni hermanni – западен подвид, срещащ се в Италия, Южна Франция и Испания. Testudo hermanni boettgeri – източен подвид, разпространен на Балканите и в България. Българските популации принадлежат към втория подвид, който се отличава с по-големи размери и по-тъмна окраска.
Разпространение и местообитание
Testudo hermanni е типично средиземноморски вид, срещащ се в Южна Европа – Испания, Франция, Италия, Гърция, Албания, Северна Македония, Черна гора и България.
В България се среща главно в южните и източните райони – в Странджа, Сакар, Родопите, Източна Стара планина, по долината на Струма и Марица, както и по Черноморското крайбрежие.
Предпочита сухи, открити и слънчеви места – пасища, храсталаци, разредени гори и скалисти склонове с рехава растителност. Обича райони с лека, песъчлива почва, където може да се заравя през студените месеци.
Поведение и начин на живот
Шипоопашатата костенурка е дневно животно, което се активизира най-много в сутрешните и следобедните часове. През горещите обедни часове се укрива под храсти или в дупки, за да избегне прегряване.
През пролетта и есента е особено активна – търси храна, слънчеви места за терморегулация и партньори за размножаване. Костенурките са терморегулиращи животни – използват външни източници на топлина, за да поддържат телесната си температура.
При опасност се прибира напълно в черупката си, като затваря главата и крайниците под твърдите плочи – една от най-ефективните защитни стратегии в природата.
Хранене
Шипоопашатата костенурка е строго тревопасна. Менюто ѝ включва широк спектър от диворастящи растения – треви, детелини, глухарчета, живовляк, полски цветя и понякога плодове като смокини, черници и ягоди.
Тя играе важна роля за поддържането на растителното равновесие и разпространението на семена. Понякога, макар и рядко, може да поеме малки насекоми или охлюви, но това е изключение.
Размножаване и развитие
Размножителният сезон настъпва през пролетта (април–юни). Мъжките са по-активни и често проявяват териториално поведение – чукат черупките си една в друга, за да впечатлят женската.
След оплождането женската изкопава плитка дупка в почвата и снася от 4 до 10 яйца. Инкубацията продължава около 70–100 дни, в зависимост от температурата. Малките се излюпват напълно самостоятелни, с мека черупка, която постепенно се втвърдява.
Полова зрялост настъпва между 10 и 15-годишна възраст, а животът на костенурката може да надмине 80 години, дори и повече в естествена среда.
Хибернация
През есента, когато температурите спаднат, шипоопашатата костенурка изпада в зимен сън (хибернация). Обикновено се заравя в почвата или се укрива под камъни, листа или в дупки. Прекарва в това състояние 4–5 месеца, докато настъпи пролетното затопляне.
Хибернацията е жизненоважен процес за оцеляването ѝ, тъй като позволява на организма да пести енергия през студения период.
Екологична роля
Шипоопашатата костенурка е ключов вид за средиземноморските екосистеми. Като тревопасен организъм, тя участва в регулирането на растителните съобщества и спомага за разпространението на семена чрез фекалиите си. Освен това служи като храна за някои хищни птици и бозайници, като по този начин е част от сложната хранителна мрежа.