Южна блатна костенурка (Mauremys rivulata), известна още като източна каспийска костенурка, е един от най-старите представители на сладководните влечуги в Европа. Този вид е същински жив фосил – наследник на древна линия костенурки, обитаващи планетата повече от 10 милиона години.
| Южна блатна костенурка | |
 | |
|---|---|
| Информационна таблица | |
| Параметър | Данни |
| Научно наименование | Mauremys rivulata |
| Общо име | Южна блатна костенурка |
| Семейство | Geoemydidae |
| Разред | Testudines |
| Клас | Reptilia (Влечуги) |
| Средна дължина | 14–25 см |
| Цвят на карапакса | Маслиненозелен до тъмнокафяв с жълти линии |
| Пластрон | Светъл с тъмни петна |
| Хранене | Всеядна – насекоми, червеи, риби, растителност |
| Размножаване | Яйцеснасяща, 5–12 яйца на сезон |
| Инкубационен период | 60–80 дни |
| Среда на живот | Бавнотечащи реки, блата, езера, канали |
| Разпространение | Балкани, Гърция, Турция, Кипър, Близък изток |
| Активност | Дневна, активна пролет–есен |
| Зимен период | Хибернация в тинята на дъното |
| Природозащитен статус | Защитен вид в България |
| Основни заплахи | Замърсяване, урбанизация, инвазивни видове |
| Средна продължителност на живот | 20–40 години |
| Екологично значение | Индикатор за чисти водни екосистеми |
| Често задавани въпроси | |
❓ Въпрос: Къде в България може да се види южната блатна костенурка? 💬 Отговор: Тя се среща главно в южните райони – по реките Марица, Струма, Арда и край Черноморието, където водата е топла и с обилна растителност. ❓ Въпрос: С какво се храни южната блатна костенурка? 💬 Отговор: Храни се всеядно – с водни насекоми, червеи, мекотели, дребни риби и растителност, като с възрастта преминава към по-вегетарианска диета. | |
В България тя е характерна за южните и крайбрежните райони, където населява бавнотечащи реки, блата и езера с богата растителност. Южната блатна костенурка е част от природното наследство на страната и важен показател за чистотата на водните екосистеми.
Морфологични особености
Тялото на южната блатна костенурка е плоско и издължено, с дължина на карапакса (горния щит) между 14 и 25 см. Цветът му варира от маслиненозелен до тъмнокафяв, с жълтеникави линии и петна, които оформят мрежест рисунък – отличителен белег за вида. Пластронът (долният щит) е по-светъл, често с тъмни петна по ръбовете.
Главата е малка и сплескана, с жълтеникави ивици, които се простират от носа до шията. Очите са живи и изразителни, а крайниците завършват с остри нокти и са снабдени с плавателни ципи, които позволяват на костенурката да плува пъргаво и елегантно.
Мъжките обикновено са по-дребни и имат по-дълга и тънка опашка, докато при женските карапаксът е по-заоблен, за да побере яйцата по време на размножителния сезон.
Разпространение и местообитание
Mauremys rivulata е типичен средиземноморски вид. Тя се среща в Гърция, Кипър, Турция, Израел, Ливан, Сирия и части от Балканите. В България е разпространена предимно в южните райони – по долното течение на Марица, Струма, Арда и техните притоци, както и по Черноморското крайбрежие.
Видът предпочита плитки и бавнотечащи водоеми с глинесто дъно и изобилие от водна растителност. Южната блатна костенурка може да се срещне и в напоителни канали, водоеми в близост до села и дори в малки изкуствени езера, стига водата да е чиста и богата на храна.
Поведение и начин на живот
Южната блатна костенурка е дневно активно животно. Най-често може да бъде видяна, докато се припича на камък или паднал клон над водата – необходимо условие за регулиране на телесната ѝ температура. При най-малкия шум или движение се плъзва светкавично във водата, където се чувства в пълна безопасност.
През топлите месеци е активна, а през зимата изпада в хибернация, заровена в тинята на дъното или под корените на водни растения.
Храненето ѝ е всеядно – диетата включва водни безгръбначни (ларви, насекоми, мекотели), дребни риби, попови лъжички и растителни части като водорасли и листа. С възрастта костенурките стават по-вегетариански ориентирани, докато младите са предимно хищници.
Размножаване и развитие
Брачният период настъпва през пролетта – обикновено между април и юни. Мъжките проявяват активност във водата, като ухажват женските с танцови движения и докосвания на главата и карапакса.
Женската снася 5–12 яйца на сушата, като изкопава плитка дупка на слънчево и защитено място, често в пясъчна почва близо до водоема. Инкубацията продължава между 60 и 80 дни, в зависимост от температурата. Малките костенурчета се излюпват в края на лятото и веднага поемат към водата, където започват самостоятелен живот.
Екологична роля и значение
Южната блатна костенурка е ключов елемент в сладководните екосистеми. Тя поддържа екологичния баланс, като контролира числеността на насекомите, ларвите и органичните отпадъци във водата. Същевременно служи като храна за някои хищни птици (като чапли и орли), както и за видри.
Благодарение на нейната чувствителност към замърсяването, Mauremys rivulata е индикаторен вид – нейното присъствие свидетелства за чиста и стабилна водна среда.
Опазване и заплахи
Южната блатна костенурка е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие в България и е включена в Приложение II на Бернската конвенция.
Основните заплахи за нея произтичат от човешката дейност – унищожаване на влажните зони, замърсяване на водоемите, прекомерно използване на пестициди и урбанизация на крайбрежните територии. Допълнително опасност представлява и конкуренцията с инвазивни видове като червеноустата блатна костенурка (Trachemys scripta elegans), която често измества местните популации.
В последните години се предприемат мерки за защита на местообитанията и създаване на охраняеми зони в Южна България, където видът се среща в по-големи количества.
Културно и научно значение
Костенурките от рода Mauremys са символ на дълголетие и устойчивост. Те често присъстват в народните вярвания като пазители на водата и земята. За биолозите южната блатна костенурка представлява ценен обект за изследване на еволюцията и адаптациите на пресноводните влечуги към различни климатични условия.
Природозащитни препоръки
За опазване на вида е необходимо поддържането на естествените водни екосистеми и ограничаване на замърсяването. Засаждането на водна растителност и изграждането на малки влажни зони подпомага размножаването и съхранението на популацията. Образователните кампании сред местното население също са от ключово значение, тъй като често костенурките стават жертва на човешка небрежност.