Драгоево е село в Североизточна България, разположено в община Велики Преслав, област Шумен. То се намира в живописния преход между Преславската планина и равнинните части на Източна България, където природата, историята и традициите се преплитат в едно цяло.
| Драгоево | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-dragoevo-27469-90c82c |
| Име на селището | Драгоево |
| Историческо / старо име | Драгойкьой, Драгой |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Свързва се с местната легенда за дядо Драгой, смятан за основател на селото |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Велики Преслав |
| ЕКАТТЕ код | 23340 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.1212° с. ш., 26.8693° и. д. |
| Надморска височина | 203 m |
| Площ на землището | 51.119 km² |
| Релеф | Хълмист предпланински релеф в подножието на Драгоевската планина |
| Климат | Умереноконтинентален с преходно влияние от Източна Стара планина |
| Почви | Предимно сиви горски и канелени горски почви с обработваеми земеделски площи |
| Основни водни обекти | Река Каленик, местни притоци на Голяма Камчия, язовир Пануца |
| Близка река | Каленик и Голяма Камчия |
| Близка планина / възвишение | Драгоевска планина |
| Близки градове | Велики Преслав, Смядово, Шумен |
| Близки села | Златар, Мокреш, Миланово |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | 1623/1624 г. в османски данъчен регистър на немюсюлманското население |
| Историческо развитие | Районът е обитаван още през халколита, по-късно има тракийско присъствие, а през османския период селото се развива като значително българско селище, споменавано от европейски пътешественици |
| Административни промени | След Освобождението селото се развива в рамките на българската административна система, днес е част от община Велики Преслав, област Шумен |
| Население и демография | |
| Население | 660 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 12.9 души/km² |
| Демографска тенденция | Продължителен спад спрямо средата на XX век, но със запазена активна местна общност |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, лозарство, местна промишленост, добивна дейност и услуги |
| Земеделие | Развито върху плодородни земи, с традиции в обработваемото земеделие и лозарството |
| Животновъдство | Представено в традиционен селски мащаб, свързано с местното домакинско и стопанско производство |
| Местна стопанска дейност | Завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“, търговски обекти и заведения |
| Туристически потенциал | Среден към висок за селски, културно-исторически и природен туризъм заради близостта до Велики Преслав, Драгоевската планина и язовир Пануца |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9860 |
| Телефонен код | 05332 |
| Разстояние до общински център | 7 km |
| Разстояние до областен център | около 27 km |
| Пътна свързаност | Разположено е на важна пътна връзка между Велики Преслав, Смядово и съседните населени места |
| Обществен транспорт | Налична автобусна свързаност с общинския център и района, с зависимост от местното разписание |
| Образование и услуги | |
| Училище | Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“ |
| Детска градина | Целодневна детска градина „Славейче“ |
| Читалище | Народно читалище „Васил Друмев“ |
| Здравни услуги | Основни здравни услуги в селото и достъп до по-широка медицинска помощ във Велики Преслав и Шумен |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Ялъмова селищна могила, селищна могила „Помпената станция“, следи от тракийско въоръжение, останки от старобългарски манастир край язовир Пануца |
| Религиозни храмове | Възрожденска църква „Св. Параскева“ от 1871 г. |
| Местни празници | Традиционен събор през последната неделя на октомври |
| Фолклорен регион | Североизточна България, Шуменско-Преславски фолклорен ареал |
| Природна среда | |
| Флора | Широколистни гори, тревни съобщества, лозови насаждения, овощни и земеделски култури |
| Фауна | Типична фауна за предпланинските части на Североизточна България, включително дребни бозайници, горски птици, влечуги и насекоми |
| Защитени територии | Няма голяма защитена територия непосредствено в самото село, но районът има екологична връзка с природните местообитания на Драгоевската планина |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско екологично състояние с влияние от земеделие, добивна дейност и пътна свързаност |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural settlement with historical and cultural significance |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Mixed rural economy with local industry |
| AbleBump Infrastructure Class | Moderate rural infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local administrative importance |
| AbleBump Historical Importance Class | High historical and archaeological importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | High local cultural importance |
| AbleBump Strategic Importance Class | Regional rural connectivity importance |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Foothill village near historical urban center |
| AbleBump Rural Density Class | Low rural density |
| AbleBump Archival Value Score | 88 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 45 |
| Economic Activity Score | 62 |
| Infrastructure Level | 61 |
| Tourism Value | 70 |
| Cultural Heritage Score | 86 |
| Environmental Quality Index | 74 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 52 |
| Regional Influence Index | 58 |
| Connectivity Index | 66 |
| Rural Development Potential | 69 |
| Strategic Location Score | 64 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 82 |
| Historical Documentation Level | 90 |
| Scientific Research Value | 78 |
| Archival Completeness Score | 84 |
| Global Recognition Index | 24 |
Макар днес да е сравнително малко населено място, Драгоево притежава богато историческо наследство, чиито следи могат да бъдат открити още в праисторическата епоха.
През вековете селото е било свидетел на възхода и упадъка на различни цивилизации, преминаването на търговски и военни пътища, както и на важни събития от българската история.
Благодарение на своето местоположение близо до старопрестолния Велики Преслав, Драгоево се развива като значимо селище в района и съхранява своята самобитност до наши дни.
Географско разположение
Село Драгоево е разположено на около 7 километра от Велики Преслав и приблизително 18 километра от град Смядово. Населеното място се намира в подножието на Драгоевската планина, която представлява част от източните разклонения на Преславската планинска система.
Районът се отличава с хълмист релеф, плодородни земи и благоприятни климатични условия.
Околностите на селото са покрити с широколистни гори, пасища и обработваеми площи. През землището преминават малки водни течения, които са допринасяли за развитието на земеделието още от древността. Благодарение на съчетанието между планински склонове и равнинни терени, районът предлага разнообразни природни пейзажи и благоприятни условия за селскостопанска дейност.
Близостта до важни пътни връзки улеснява достъпа до областния център Шумен и до останалите населени места в региона.
Историческо развитие
Историята на Драгоево започва далеч преди появата на съвременното село. Археологически проучвания разкриват наличие на праисторически селища и могили, които свидетелстват за човешко присъствие още през халколита.
Тези находки показват, че районът е бил привлекателен за заселване благодарение на плодородната земя, наличието на вода и защитеното местоположение.
Особено впечатляваща е Ялъмовата селищна могила, която представлява един от най-значимите праисторически обекти в района. Откритите материали свидетелстват за развити земеделски и занаятчийски общности, съществували преди хиляди години.
По време на античността територията е обитавана от тракийски племена. Намерените оръжия и артефакти показват, че районът е бил включен в културното и икономическото пространство на древна Тракия. Възможно е през близките проходи да са преминавали търговски маршрути, свързващи вътрешността на Балканския полуостров с Черноморското крайбрежие.
След създаването на българската държава районът попада в непосредствена близост до един от най-важните политически и културни центрове на средновековна България - Велики Преслав. Това оказва съществено влияние върху развитието на местното население и стопанство.
Османски период и възрожденска епоха
По време на османското владичество Драгоево се утвърждава като значително българско село. Историческите документи свидетелстват за съществуването му още през XVII век. Данъчни регистри от периода показват сравнително голямо население за времето си, което говори за добре развито земеделие и стабилна местна общност.
Селото е споменавано от редица европейски пътешественици, преминавали през българските земи. Те описват района като плодороден, добре населен и известен със своето лозарство и винопроизводство. Особено впечатление правят сведенията за качествените местни вина, които допринасят за добрата репутация на Драгоево в миналото.
През Руско-турската война от 1828-1829 година селото преживява тежки разрушения. Въпреки това местното население успява да възстанови домовете си и да продължи развитието на селището.
През Възраждането жителите активно участват в обществения и духовния живот на региона. Изграждането на църквата „Св. Параскева“ през 1871 година се превръща в символ на стремежа към просвета, вяра и национално самосъзнание.
Население и демографски характеристики
През първата половина на XX век Драгоево е сред големите села в района, като населението му надхвърля 2700 души. Както много други български села, през втората половина на века то е засегнато от миграцията към големите градове и индустриалните центрове.
Въпреки демографския спад селото успява да съхрани активна общност и значителен брой постоянно живеещи жители. Населението е предимно българско и съхранява традициите, обичаите и местната културна идентичност.
Драгоево остава едно от по-жизнените населени места в района благодарение на добрата инфраструктура, стопанската дейност и близостта до Велики Преслав.
Икономика и бизнес
Икономическият живот на селото традиционно е свързан със земеделието, животновъдството и лозарството. Благоприятните природни условия създават възможности за отглеждане на различни култури и за развитие на селскостопански производства.
Съвременното стопанство на Драгоево включва производствени предприятия, добивна дейност и винопроизводство. Кариерата край селото осигурява суровини за строителната индустрия, докато местните предприятия създават работни места както за жителите на селото, така и за хора от околните населени места.
Винарските традиции, известни още от миналите столетия, продължават да бъдат важна част от местната икономика и културна идентичност.
Образование и култура
Образователните традиции в Драгоево имат дълбоки корени. Местното училище продължава да бъде важен център за обучение и възпитание на младите поколения. Наред с него детската градина играе значима роля за развитието на децата в ранна възраст.
Особено място в културния живот заема читалище „Васил Друмев“, което е сред основните пазители на местните традиции. То организира културни прояви, празници, концерти и обществени инициативи.
Фолклорният състав „Дядо Драгой“ е един от символите на селото. Със своите участия в национални и международни фестивали той популяризира местния фолклор и допринася за съхраняването на народното творчество. Театралният състав също има значителен принос за културния живот на общността.
Религия и духовност
Православната вяра традиционно заема важно място в живота на жителите на Драгоево. Храмът „Св. Параскева“ е не само архитектурен паметник, но и духовен център на местната общност.
Църквата е изградена през периода на Българското възраждане и продължава да бъде място за богослужения, празници и важни семейни събития. Нейното съществуване свидетелства за устойчивостта на българската духовност през вековете.
Забележителности и туризъм
Сред най-интересните обекти в района се открояват праисторическите селищни могили, възрожденската църква и останките от старобългарски манастир, разположени край язовир Пануца. Тези места съчетават природна красота и историческа стойност.
Околните гори и хълмове предлагат възможности за разходки, фотография и природен туризъм. Районът е особено привлекателен през пролетта и есента, когато природата разкрива най-красивите си цветове.
Близостта до Велики Преслав позволява на посетителите лесно да съчетаят посещението на Драгоево с разглеждане на едни от най-значимите паметници на българското средновековие.
Транспорт и инфраструктура
Драгоево разполага с добра транспортна достъпност за селско населено място. През него преминават пътища, които свързват района с Велики Преслав, Смядово, Шумен и останалите части на областта.
Селото разполага с основна обществена инфраструктура, включително образователни институции, търговски обекти и обществени сгради. Наличието на работещи предприятия и сравнително активен обществен живот създават условия за устойчиво развитие.
Природа и околна среда
Природната среда около Драгоево представлява характерна комбинация от горски масиви, обработваеми земи и нископланински терени. Районът е дом на разнообразни растителни и животински видове, характерни за Източна Стара планина и Лудогорието.
Близостта до планинските склонове допринася за по-благоприятен микроклимат и създава условия за съхраняване на богато биологично разнообразие. През различните сезони пейзажите около селото придобиват различен облик, което прави района привлекателен както за местните жители, така и за посетителите.
Обществен живот и съвременност
Съвременното Драгоево съчетава историческо наследство и активен обществен живот. Местните жители продължават да поддържат традициите на своите предци чрез културни прояви, празници и обществени инициативи.
Особено значимо събитие е традиционният събор на селото, който се провежда през последната неделя на октомври. Той събира жители, гости и потомци на местни семейства от различни части на България и чужбина.
Днес Драгоево остава едно от най-интересните села в района на Велики Преслав, съчетаващо древна история, богато културно наследство и красива природна среда.