Кьолмен е малко село в Североизточна България, разположено в община Върбица, област Шумен. Макар днес да е сред по-слабо населените селища в региона, неговото местоположение, богато историческо наследство и археологически находки му придават значение, което надхвърля размерите му.
| Кьолмен | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-kyolmen-27249-a3a00b |
| Име на селището | Кьолмен |
| Историческо / старо име | Гьолемен, Гюлемен, Кьолемен |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Името вероятно е свързано със старите форми Гьолемен и Гюлемен, запазени в историческите преброявания |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Върбица |
| ЕКАТТЕ код | 41054 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.0385° с. ш., 26.6779° и. д. |
| Надморска височина | 213 m |
| Площ на землището | 6.021 km² |
| Релеф | Хълмист релеф в историко-географската област Герлово, с понижение към язовир Тича и долината на Голяма Камчия |
| Климат | Умереноконтинентален климат |
| Почви | Смесени земеделски и хълмисти почви, характерни за района на Герлово и предпланинските части на Източна Стара планина |
| Основни водни обекти | Язовир Тича, река Голяма Камчия |
| Близка река | Голяма Камчия |
| Близка планина / възвишение | Източна Стара планина и Герловският хълмист район |
| Близки градове | Върбица, Шумен, Омуртаг, Велики Преслав |
| Близки села | Конево, Ловец, Маломир, Менгишево |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Селото е отбелязано в преброяването от 1881 г. под името Гьолемен |
| Историческо развитие | Районът е обитаван от дълбока древност, като край селото са установени следи от халколитно и късноантично селище, а селото е част от България след 1878 г. |
| Административни промени | Името се среща като Гьолемен, Гюлемен и Кьолемен, а от 1966 г. официално носи името Кьолмен |
| Население и демография | |
| Население | 45 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 7.47 души/km² |
| Демографска тенденция | Трайно намаляване на населението от средата на XX век насам |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, дребно животновъдство и трудова заетост в близките населени места |
| Земеделие | Обработка на земеделски земи в малък и среден мащаб, характерна за селските землища около Герлово |
| Животновъдство | Предимно дребно домашно животновъдство |
| Местна стопанска дейност | Ограничена селска стопанска активност, свързана с местното земеползване и близостта до Върбица |
| Туристически потенциал | Висок локален потенциал за културно-исторически и природен туризъм заради язовир Тича, Кьолменския надпис и тракийското наследство |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9888 |
| Телефонен код | 05392 |
| Разстояние до общински център | ~5 km |
| Разстояние до областен център | ~33 km |
| Пътна свързаност | Свързано е чрез общински път с път I-7, осигуряващ връзки към Върбица, Велики Преслав, Шумен и Петолъчката |
| Обществен транспорт | Ограничен междуселищен транспорт, зависим от връзките към Върбица и близките населени места |
| Образование и услуги | |
| Училище | Начално училище е основано през 1911 г., а през 1920 г. е открито Народно първоначално училище; след 1947 г. няма данни за продължаваща училищна дейност |
| Детска градина | Няма действаща детска градина |
| Читалище | Читалище „Просвета“, основано през 1929 г. |
| Здравни услуги | Основните здравни услуги се ползват в общинския център Върбица и в по-големите населени места в област Шумен |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Кьолменски надпис, тракийска гробница, халколитно и късноантично селище в района |
| Религиозни храмове | Джамия |
| Местни празници | Местни традиционни и религиозни празници, свързани с общностния живот на селото |
| Фолклорен регион | Герловски етнокултурен район в Североизточна България |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена селскостопанска, ливадна и крайводна растителност, характерна за района около язовир Тича и долината на Голяма Камчия |
| Фауна | Птици, дребни бозайници, земноводни и видове, свързани с крайводни и хълмисти местообитания |
| Защитени територии | Районът има природна близост до значими водни и хълмисти местообитания, без централно разположена защитена територия в самото село |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско екологично състояние, повлияно от близостта до язовир Тича, земеделските земи и ограничената урбанизация |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Small Rural Settlement |
| AbleBump Population Class | Very Small Population Village |
| AbleBump Economic Class | Agrarian Low-Activity Rural Economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic Rural Infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local Village Administration |
| AbleBump Historical Importance Class | High Archaeological Importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | High Epigraphic and Local Heritage Value |
| AbleBump Strategic Importance Class | Local Geographic Importance |
| AbleBump Rural Development Class | Low Demographic Base with Cultural Tourism Potential |
| AbleBump Geo Context Class | Reservoir-side Gerlovo Rural Landscape |
| AbleBump Rural Density Class | Low Density Rural Settlement |
| AbleBump Archival Value Score | 88 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 24 |
| Economic Activity Score | 32 |
| Infrastructure Level | 38 |
| Tourism Value | 68 |
| Cultural Heritage Score | 91 |
| Environmental Quality Index | 76 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 42 |
| Regional Influence Index | 35 |
| Connectivity Index | 48 |
| Rural Development Potential | 57 |
| Strategic Location Score | 54 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 82 |
| Historical Documentation Level | 88 |
| Scientific Research Value | 90 |
| Archival Completeness Score | 78 |
| Global Recognition Index | 46 |
Разположено в историко-географската област Герлово и в непосредствена близост до язовир „Тича“, селото съчетава природна красота, древна история и характерния културен облик на Източна Стара планина.
През вековете районът около Кьолмен е бил обитаван от различни народи и култури, оставили следи в местния пейзаж. Днес селото е известно не само със спокойната си атмосфера, но и с една от най-загадъчните археологически находки в България - прочутия Кьолменски надпис.
Географско разположение
Село Кьолмен се намира на около 33 километра югозападно от Шумен и приблизително 5 километра северно от град Върбица. Разположено е по северния бряг на югозападния ръкав на язовир „Тича“, един от най-големите водоеми в България. Близостта до водните площи създава живописен природен пейзаж, който се отличава с редуващи се хълмове, горски масиви и обработваеми земи.
Релефът в района е хълмист, характерен за преходната зона между Предбалкана и Източна Стара планина. Надморската височина в селото е около 213 метра, като теренът постепенно се снижава към язовира и долината на река Голяма Камчия.
Природната среда е сравнително добре запазена и предоставя условия за развитие на разнообразна растителност и животински свят.
Климатът е умереноконтинентален. Лятото е топло и сравнително сухо, докато зимата е умерено студена. Близостта на язовир „Тича“ оказва известно влияние върху местния микроклимат и създава по-благоприятни условия за развитие на селскостопанска дейност.
Историческо развитие
Историята на Кьолмен е тясно свързана с историята на Герловския край. Районът е бил населен още в дълбока древност, за което свидетелстват многобройните археологически находки, открити в землището на селото и околностите му.
След Освобождението на България през 1878 година селото става част от новосъздадената българска държава. В различни исторически периоди то е записвано под имената Гьолемен, Гюлемен и Кьолемен, преди да получи днешното си официално наименование Кьолмен.
През първата половина на XX век селото преживява период на относително развитие. Населението се занимава основно със земеделие и животновъдство, а местната общност постепенно изгражда институции, които играят важна роля за обществения живот.
Подобно на много други села в региона, през втората половина на XX век Кьолмен започва да изпитва последиците от миграцията към градовете, което води до постепенно намаляване на броя на жителите.
Население и демографски характеристики
През първата половина на миналия век Кьолмен е значително по-голямо селище в сравнение със съвременното му състояние. Данните от преброяванията показват постепенно намаляване на населението, характерно за голяма част от селата в Североизточна България.
Днес населението е сравнително малобройно, като преобладаващата част от жителите са представители на турската етническа общност. Независимо от демографските промени, селото съхранява своята идентичност, традиции и културно наследство.
Местните жители поддържат силна връзка със земята, семейните ценности и обичаите, характерни за региона.
Икономика и поминък
Традиционно икономиката на Кьолмен е свързана със земеделието и животновъдството. Плодородните земи в района позволяват отглеждането на различни селскостопански култури, а природните условия благоприятстват развитието на дребно животновъдство.
През миналото значителна част от населението е работила в местните кооперативни стопанства. След икономическите промени в края на XX век земеделието остава основен поминък, макар и в значително по-малки мащаби. Близостта до Върбица и Шумен предоставя възможности за трудова заетост извън селото.
Образование и културен живот
Историята на образованието в Кьолмен започва през 1911 година, когато е основано първото училище. Първоначално учебните занятия се провеждат в частна къща, а по-късно училището е преместено в местно кафене.
Въпреки трудностите, свързани с войните и икономическите условия на времето, училището играе важна роля за образованието на местните деца.
Особено значение за културния живот има читалище „Просвета“, основано през 1929 година. То се превръща в център на обществените и културните дейности в селото. Чрез библиотеката, самодейните състави и различните културни прояви читалището допринася за съхраняването на местните традиции и за развитието на духовния живот на общността.
Религия и духовност
Религиозният живот в Кьолмен е свързан основно с ислямската традиция. В селото функционира джамия, която продължава да изпълнява ролята на духовен център за местното население. Религиозните празници и традиции остават важна част от културната идентичност на жителите и до днес.
Забележителности и археологическо наследство
Най-голямата историческа ценност на Кьолмен безспорно е археологическото наследство, открито в неговото землище. При проучвания край язовир „Тича“ и долината на река Голяма Камчия са разкрити следи от селища, датиращи от халколита и късната античност. Тези находки свидетелстват, че районът е бил обитаван в продължение на хилядолетия.
Световна известност на селото носи Кьолменският надпис, открит през 1956 година в древна тракийска гробница. Надписът е сред най-значимите паметници на тракийската писменост, откривани на територията на България. Изписан върху каменна плоча и датиран приблизително към V век пр.н.е., той продължава да бъде предмет на научни изследвания и дискусии.
В същата гробница са намерени части от ризница, оръжия, елементи от конско снаряжение и керамични съдове, които свидетелстват за погребение на тракийски воин или представител на местната аристокрация. Тези находки превръщат Кьолмен в едно от важните археологически места в района на Герлово.
Транспорт и инфраструктура
Кьолмен е свързано с околните населени места чрез общинска пътна мрежа. Пътят към Върбица осигурява достъп до административни, образователни и здравни услуги, а връзките с първокласен път I-7 позволяват сравнително лесен достъп до Шумен и останалите части на страната.
Инфраструктурата е типична за малките български села. Независимо от ограничения мащаб на населеното място, то остава част от транспортната и административната система на община Върбица.
Природа и околна среда
Околностите на Кьолмен се отличават с разнообразен природен пейзаж. Близостта до язовир „Тича“, долината на река Голяма Камчия и гористите хълмове създават условия за развитие на богато биологично разнообразие. Районът е подходящ за разходки сред природата, любителски риболов и наблюдение на птици.
Съчетавайки водни площи, гори и земеделски земи, природната среда около селото създава усещане за спокойствие и запазена връзка между човека и природата. Именно тази комбинация между природно богатство и древно историческо наследство прави Кьолмен едно от интересните малки селища в област Шумен.