Сушина е малко село в Североизточна България, разположено в община Върбица, област Шумен. Макар днес да е известно предимно като спокойно населено място край язовир „Тича“, историята на района разкрива далеч по-дълбоки пластове от човешко присъствие.
| Сушина | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-sushina-27212-8373f3 |
| Име на селището | Сушина |
| Историческо / старо име | Чулфа |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Съвременното име е въведено през 1934 г. при преименуване на старото селищно име Чулфа |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Върбица |
| ЕКАТТЕ код | 70398 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.0699° с. ш., 26.7619° и. д. |
| Надморска височина | 273 m |
| Площ на землището | 80.515 km² |
| Релеф | Хълмист предпланински релеф в историко-географската област Герлово, с плавно повишаване към северозападната част на селото |
| Климат | Умереноконтинентален климат с влияние от близостта на язовир „Тича“ и предпланинския релеф |
| Почви | Преобладаващо канелени горски и сиви горски почви, характерни за хълмистите части на Североизточна България |
| Основни водни обекти | Язовир „Тича“ и поречието на река Голяма Камчия |
| Близка река | Голяма Камчия |
| Близка планина / възвишение | Преславска планина и Драгоевска планина |
| Близки градове | Върбица, Велики Преслав, Шумен, Търговище, Смядово |
| Близки села | Ловец, Тушовица, Бяла река, Маломир, Иваново, Драгоево, Александрово, Риш |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Липсва точно потвърдена година на първо писмено споменаване |
| Историческо развитие | Селото е част от България след 1878 г.; районът има много по-дълбока древност, засвидетелствана от халколитната могила „Нури юк“ и тракийски гробнични структури край селото |
| Административни промени | Старото име Чулфа е променено на Сушина през 1934 г.; днес селото е кметство в община Върбица, област Шумен |
| Население и демография | |
| Население | 279 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 3.47 души/km² |
| Демографска тенденция | Дългосрочна тенденция към намаляване на населението след средата на XX век |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, дребно животновъдство и местни селскостопански дейности |
| Земеделие | Отглеждане на зърнени култури, фуражни култури и традиционни земеделски насаждения за района на Герлово |
| Животновъдство | Дребно домашно животновъдство с местно стопанско значение |
| Местна стопанска дейност | Ограничена селска икономика, ориентирана към земеделие, услуги от първа необходимост и домакински стопанства |
| Туристически потенциал | Висок локален потенциал за културно-познавателен и природен туризъм заради язовир „Тича“, могилата „Нури юк“ и тракийските археологически обекти |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9868 |
| Телефонен код | 05396 |
| Разстояние до общински център | 11 km |
| Разстояние до областен център | 26 km |
| Пътна свързаност | Общински път осигурява връзки към Ловец, Конево и първокласния път I-7, както и към направленията за Велики Преслав, Шумен, Върбица и Петолъчката |
| Обществен транспорт | Ограничен междуградски и общински транспорт, зависим от регионалните автобусни връзки и пътната мрежа към Върбица, Велики Преслав и Шумен |
| Образование и услуги | |
| Училище | Няма действащо училище в селото; образователното обслужване се осъществява чрез близки населени места |
| Детска градина | Целодневна детска градина „Снежанка“ |
| Читалище | Няма потвърдени актуални данни за действащо читалище |
| Здравни услуги | Основното здравно обслужване се осъществява чрез близките населени места и общинския център Върбица |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Халколитна селищна могила „Нури юк“, праисторически некропол край могилата и тракийска гробница в района на Драгоевската планина |
| Религиозни храмове | Джамия |
| Местни празници | Няма широко публикувана официална дата за местен празник |
| Фолклорен регион | Североизточна България, Герловски етнокултурен район |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена земеделска и горска растителност, характерна за предпланинските части около язовир „Тича“ и Герлово |
| Фауна | Типична за хълмисто-предпланинска среда фауна с дребни бозайници, влечуги, пойни птици, водолюбиви птици около язовира и видове, свързани с горско-аграрни местообитания |
| Защитени територии | В непосредственото землище няма широко посочена защитена територия; районът има природна стойност заради близостта до язовир „Тича“, река Голяма Камчия и планинските склонове |
| Екологично състояние | Сравнително добро селско и природно състояние, с чувствителност към водния режим на язовир „Тича“, земеделските практики и опазването на археологическата среда |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural settlement |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural rural economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Basic local infrastructure |
| AbleBump Administrative Importance | Local mayoralty center |
| AbleBump Historical Importance Class | High archaeological importance |
| AbleBump Cultural Importance Class | Regional cultural heritage value |
| AbleBump Strategic Importance Class | Local geographic and water-adjacent importance |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate rural development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Gerlovo foothill and reservoir-edge settlement |
| AbleBump Rural Density Class | Very low rural density |
| AbleBump Archival Value Score | 82 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 36 |
| Economic Activity Score | 42 |
| Infrastructure Level | 45 |
| Tourism Value | 68 |
| Cultural Heritage Score | 86 |
| Environmental Quality Index | 74 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 55 |
| Regional Influence Index | 42 |
| Connectivity Index | 58 |
| Rural Development Potential | 63 |
| Strategic Location Score | 61 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 78 |
| Historical Documentation Level | 76 |
| Scientific Research Value | 84 |
| Archival Completeness Score | 79 |
| Global Recognition Index | 22 |
Земите около селото са обитавани още през праисторическата епоха, а археологическите находки свидетелстват за непрекъснато човешко присъствие в продължение на хилядолетия.
Съчетавайки природна красота, стратегическо географско положение и значимо културно наследство, Сушина представлява интересен пример за развитието на селищата в историко-географската област Герлово.
Географско разположение
Селото се намира в южната част на област Шумен, в непосредствена близост до западния бряг на язовир „Тича“. Разположено е между хълмистите възвишения на Източна Стара планина и плодородните земи на Герловския край.
Географското му положение е определяло значението на района още от древността, тъй като тук преминават естествени пътища между Дунавската равнина и южните части на България.
Особено впечатляващ е природният пейзаж около селото. В близост се намира Преславският пролом на река Голяма Камчия, който образува естествена граница между Преславската и Драгоевската планина.
Релефът е разнообразен, съчетаващ меки хълмове, обработваеми земи, горски масиви и водни пространства. Надморската височина варира между около 250 и 300 метра, което създава благоприятни условия за земеделие и живот.
Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топли лета и сравнително меки зими. Близостта на язовир „Тича“ оказва известно влияние върху местния микроклимат, като допринася за по-висока влажност и по-плавни температурни колебания през различните сезони.
Историческо развитие
Историята на Сушина е неразривно свързана с историята на Герлово - област, която векове наред е представлявала важна връзка между различни културни и етнически общности. До 1934 година селото носи името Чулфа. В рамките на държавната политика по българизиране на географските названия то получава сегашното си име - Сушина.
След Освобождението на България през 1878 година селото става част от новосъздадената българска държава. През следващите десетилетия местното население развива традиционни форми на земеделие и животновъдство, характерни за региона.
Както много други селища в Североизточна България, Сушина преминава през периоди на демографски растеж през първата половина на XX век и постепенно намаляване на населението през втората половина на столетието.
Въпреки сравнително скромните си размери, селото успява да съхрани своята местна идентичност и културни традиции. Днес то остава едно от характерните населени места в района на Герлово, където все още могат да се усетят особеностите на традиционния селски начин на живот.
Праисторическо наследство и могилата „Нури юк“
Най-значимото богатство на Сушина се намира извън пределите на съвременното селище. На около два километра югоизточно от него е разположена селищната могила „Нури юк“, която представлява един от най-интересните археологически обекти в района.
Могилата е населявана през късния халколит - период, който бележи прехода между неолита и бронзовата епоха. Това е време на значителни технологични и социални промени, когато първите метални изделия започват постепенно да навлизат в ежедневието на хората.
Археологическите проучвания показват, че тук е съществувало добре организирано праисторическо селище, чиито жители са се занимавали със земеделие, животновъдство и различни занаяти.
Разкопките разкриват следи от жилища, стопански съоръжения, керамика и предмети от всекидневния живот. Тези находки предоставят ценна информация за начина на живот на древните общности, населявали района преди повече от шест хилядолетия.
Особено важно е, че през 2024 година обектът получава официален статут на недвижима археологическа културна ценност с национално значение. Това признание потвърждава неговата висока научна и историческа стойност за българската археология.
Некрополът край Сушина
Недалеч от могилата „Нури юк“ се намира и праисторически некропол, който допълва картината на живота в древното селище. Проучените гробове разкриват ценни сведения за погребалните практики, социалната организация и духовните представи на населението през халколита.
Откритите погребения свидетелстват за съществуването на добре структурирана общност със свои ритуали и традиции. Анализът на погребалния инвентар позволява на археолозите да проследят развитието на местните културни модели и връзките им с други праисторически центрове на Балканите.
Подобни комплекси от селище и некропол са сравнително редки и поради това имат особено значение за изучаването на праисторическата епоха в Североизточна България.
Тракийското присъствие в района
Историческата стойност на района около Сушина не се изчерпва с праисторическите находки. На изток от селото, по склоновете на Драгоевската планина, археолозите разкриват тракийска гробница, част от по-голям некропол.
Тези находки свидетелстват, че векове след изчезването на халколитните общности районът продължава да бъде населен и използван от тракийските племена. Изборът на високите ридове за изграждане на гробници съответства на широко разпространените тракийски традиции, според които възвишенията са притежавали специално религиозно и символично значение.
Тракийските паметници край Сушина допълват богатата археологическа карта на Източна България и показват, че районът е бил част от сложна мрежа от селища, култови места и некрополи още в древността.
Население и обществен живот
През първата половина на XX век населението на Сушина надхвърля 800 души. Подобно на много български села обаче, през следващите десетилетия се наблюдава постепенно намаляване на броя на жителите. Причините са свързани с урбанизацията, миграцията към по-големите градове и демографските процеси, характерни за цялата страна.
Съвременното население е предимно от турски етнически произход, което придава на селото специфичен културен облик. Местните традиции, празници и религиозни обичаи продължават да играят важна роля в обществения живот.
В селото функционират основни обществени институции, включително кметство, детска градина, пощенска станция и джамия. Те осигуряват необходимите условия за поддържане на обществената и културната активност на местната общност.
Значение на Сушина днес
Днес Сушина е пример за малко българско село, което съчетава съвременен живот с изключително богато историческо наследство. Близостта до язовир „Тича“, красивата природна среда и наличието на археологически обекти с национално значение създават потенциал за развитие на културен и познавателен туризъм.
Макар населението да е сравнително малобройно, значението на Сушина далеч надхвърля неговите демографски показатели. Районът пази следи от няколко различни исторически епохи - от праисторическите земеделски общности през тракийската цивилизация до съвременната история на България.
Именно това превръща селото в ценна част от културното наследство на Североизточна България и в място, което заслужава внимание както от изследователите, така и от всички, които се интересуват от историята на българските земи.