Община Велики Преслав е една от значимите общини в Североизточна България, разположена в югозападната част на област Шумен. Нейното име е неразривно свързано с една от най-славните епохи в българската история, когато Велики Преслав е столица на Първото българско царство и важен духовен, политически и културен център на средновековна Европа.
| Община Велики Преслав | |
 | |
| Местоположение | |
| Основна информация за общината | |
| Municipality UID | municipality-obshtina-veliki-preslav-27394-e97d9d |
| Име на административната единица | Община Велики Преслав |
| Тип административна единица | Община |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Административен център | Велики Преслав |
| География и пространствен обхват | |
| Географско положение | Югозападна част на област Шумен, Североизточна България |
| Географски координати | 43.1670° с. ш., 26.8170° и. д. |
| Обща площ | 277.63 km² |
| Средна надморска височина | ~250 m |
| Минимална надморска височина | 73 m |
| Максимална надморска височина | 723.4 m |
| Релеф | Равнинен, хълмист и нископланински |
| Ландшафт и природна среда | Шуменско поле, Смядовско поле, южни части на Шуменското плато, Преславска планина, Драгоевска планина и долината на Голяма Камчия |
| Климат | Умереноконтинентален |
| Средна годишна температура | 9 °C - 11.5 °C |
| Годишни валежи | ~650 mm |
| Основни реки | Голяма Камчия, Врана |
| Основни водоеми | Язовир Кълново, близост до язовир Тича |
| Горски фонд | Значителен в планинските и хълмистите части на Преславска и Драгоевска планина |
| Земеделски фонд | Развит в равнинните и полупланинските землища на общината |
| Природни ресурси | Варовик край Драгоево и Троица, земеделски земи, горски ресурси и водни ресурси |
| Природозащитни територии | Зони с природозащитно значение в района на Шуменското плато, Преславска планина и речните екосистеми |
| Екологични особености | Съчетание от речни долини, горски местообитания, земеделски ландшафт и нископланински екосистеми |
| Административна структура | |
| Брой населени места | 12 |
| Градове в общината | Велики Преслав |
| Села в общината | Драгоево, Златар, Имренчево, Кочово, Миланово, Мокреш, Мостич, Осмар, Суха река, Троица, Хан Крум |
| Кметства | Селски кметства в по-големите населени места на общината |
| Кметски наместничества | По-малки населени места с наместническо административно обслужване |
| Съседни общини | Шумен, Смядово, Върбица, Търговище |
| Граничен характер | Вътрешна община без държавна граница |
| Трансгранично положение | Няма трансгранично положение |
| Регионална административна роля | Общински център с историческо, културно и локално административно значение в област Шумен |
| Селищна структура | Един градски център и мрежа от малки и средни села |
| Модел на селищната мрежа | Моноцентричен модел с водеща роля на град Велики Преслав |
| Население и общество | |
| Население | 9833 души |
| Година на статистическите данни | 31 декември 2025 |
| Гъстота на населението | 35.4 души/km² |
| Демографска тенденция | Намаляващо население спрямо историческите преброявания |
| Степен на урбанизация | Умерена, с концентрация на населението в град Велики Преслав |
| Възрастова структура | Застаряваща възрастова структура, типична за малките общини в Североизточна България |
| Миграционен профил | Отрицателен миграционен профил с изселване към по-големи градове и икономически центрове |
| Етнокултурен профил | Смесен етнокултурен профил с българско, турско и ромско население |
| Религиозен профил | Преобладаващо православно християнство, с мюсюлмански общности в част от селата |
| Социален профил | Малка общинска общност със селски, градски и традиционни местни социални структури |
| Икономика и развитие | |
| Основен икономически профил | Земеделско-промишлен и културно-туристически профил |
| Водещи икономически сектори | Земеделие, хранително-вкусова преработка, добив на варовик, услуги, културен туризъм |
| Земеделие | Зърнопроизводство, лозарство, овощарство и отглеждане на технически култури |
| Животновъдство | Традиционно животновъдство с локално значение за селските стопанства |
| Промишленост | Преработвателни дейности, строителни материали и експлоатация на варовикови находища |
| Търговия и услуги | Локална търговска и обслужваща мрежа, концентрирана главно във Велики Преслав |
| Туристически потенциал | Много висок културно-исторически потенциал, свързан с Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“ |
| Трудова заетост | Заетост в земеделието, местните услуги, общинската администрация, образованието, туризма и малкия бизнес |
| Инвестиционен профил | Потенциал за инвестиции в културен туризъм, земеделие, преработка на продукция и малки производствени дейности |
| Регионално икономическо значение | Локален икономически център с допълнителна стойност от историческото наследство и туристическия поток |
| Инфраструктура и свързаност | |
| Транспортна достъпност | Добра регионална достъпност чрез републиканска пътна и железопътна инфраструктура |
| Основна пътна мрежа | Републикански път I-7, Републикански път II-74 и Републикански път III-7302 |
| Железопътен достъп | Участък от жп линията София - Мездра - Горна Оряховица - Шумен - Каспичан - Варна и линия Хан Крум - Велики Преслав |
| Обществен транспорт | Автобусни и железопътни връзки с общинския център, Шумен и близките населени места |
| Близки гранични пунктове | Непряко свързване към гранични пунктове чрез пътната мрежа на Североизточна България |
| Дигитална и телекомуникационна свързаност | Налична мобилна, интернет и телекомуникационна инфраструктура в основните населени места |
| Водоснабдяване и комунална инфраструктура | Общинска водоснабдителна и комунална инфраструктура, обслужваща градския център и селата |
| Енергийна обезпеченост | Свързаност към националната електроразпределителна мрежа |
| Образование, култура и обществени услуги | |
| Образователна инфраструктура | Училища, детски градини и образователни звена в общинския център и част от селата |
| Културни институции | Археологически музей, културни институции, местни музейни и читалищни структури |
| Читалища и местни културни средища | Читалища в град Велики Преслав и селата, поддържащи местния културен живот |
| Здравни услуги | Първична медицинска помощ, амбулаторни услуги и достъп до областна здравна инфраструктура в Шумен |
| Социални услуги | Общински социални услуги за уязвими групи, възрастни хора и местни общности |
| Спорт и обществен живот | Местни спортни клубове, училищни спортни дейности и обществени инициативи |
| Фестивали и местни събития | Културни чествания, исторически възстановки, местни празници и събития, свързани с Преславската книжовна и държавна традиция |
| Културно-историческо наследство | Средновековна столица Велики Преслав, Преславска книжовна школа, Кръглата църква, дворцов комплекс, археологически резерват и старинни селищни пластове |
| Управление и институционален профил | |
| Орган на местно самоуправление | Общински съвет и общинска администрация |
| Форма на местно управление | Общинско самоуправление |
| Политико-административен профил | Местно управление чрез кмет, общинска администрация и Общински съвет с 17 съветници |
| Административен капацитет | Среден за малка българска община, с административна концентрация във Велики Преслав |
| Регионални и международни партньорства | Партньорства и проекти, свързани с културно наследство, туризъм, местно развитие и регионално сътрудничество |
| Историко-регионален контекст | |
| Историческа принадлежност | Историческо ядро на Първото българско царство и средновековната българска държавност |
| Исторически области и влияния | Източен Предбалкан, Шуменско поле, средновековна Преславска културна област |
| Формиране на съвременната община | Съвременна община, развита около град Велики Преслав и историческите селища в неговия регионален обхват |
| Традиционен поминък | Земеделие, лозарство, овощарство, животновъдство, занаяти и местна търговия |
| Културно-регионална идентичност | Силно изразена идентичност, свързана със Златния век, Преславската книжовна школа и средновековната българска столица |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Municipality |
| AbleBump Territorial Class | Historic Cultural Municipality |
| AbleBump Governance Type | Local Self-Government Municipality |
| AbleBump Administrative Role Class | Municipal Administrative Center Region |
| AbleBump Economic Structure Class | Agrarian-Service-Tourism Mixed Economy |
| AbleBump Demographic Pattern Class | Declining Small Municipality |
| AbleBump Regional Connectivity Class | Moderate Regional Connectivity |
| AbleBump Strategic Importance Class | High Cultural-Historical Importance |
| AbleBump Historical Development Layer | Ancient, Medieval Capital, Ottoman, Modern Bulgarian |
| AbleBump Territorial Development Stage | Established Municipal Territory |
| AbleBump Archival Value Score | 96 |
| Semantic Profile – Physical & Socio-Environmental | |
| Environmental Sustainability Index | 72 |
| Ecological Stability Index | 74 |
| Municipal Infrastructure Strength Index | 66 |
| Mobility & Accessibility Index | 71 |
| Municipal Services Capacity Index | 63 |
| Demographic Stability Index | 42 |
| Semantic Profile – Cultural & Economic Impact | |
| Regional Influence Index | 78 |
| Administrative Complexity Index | 58 |
| Legacy Strength | 97 |
| Historic Impact Score | 98 |
| Administrative Importance Index | 67 |
| Economic Importance Index | 61 |
| Cultural Influence Index | 96 |
| Territorial Cohesion Index | 73 |
Съвременната община съчетава в себе си богато историческо наследство, разнообразен природен ландшафт, традиционно селско стопанство и устойчиво развитие на местните общности.
На територията на общината се срещат древни археологически паметници, старинни селища, живописни планински масиви и плодородни равнинни пространства. Тази комбинация превръща района в своеобразен мост между историческото минало на България и съвременните социално-икономически процеси в Североизточния регион на страната.
Географско разположение и природна среда
Община Велики Преслав заема площ от близо 278 квадратни километра и се намира в преходната зона между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. Това географско положение определя разнообразния характер на релефа и природните условия в района.
Северните части на общината попадат в пределите на Шуменското поле и южните склонове на Шуменското плато, докато южните райони навлизат в нископланинските части на Преславската и Драгоевската планина. Именно това съчетание на равнинни и планински територии създава благоприятни условия както за земеделие, така и за развитие на разнообразни екосистеми.
Най-високата точка на общината се намира във високите части на Преславската планина при връх Голяма Въшкадалница, достигащ над 720 метра надморска височина. Най-ниските части са разположени край язовир Кълново и долината на река Голяма Камчия. Разликата във височините създава разнообразие от микроклиматични условия и растителни съобщества.
Природният облик на общината се характеризира с широколистни гори, хълмисти склонове, речни долини и плодородни земеделски земи. Горските масиви заемат значителни територии в планинските райони и играят важна роля за опазването на биоразнообразието и водния баланс.
Хидрография и климат
Основната водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която има съществено значение за формирането на природния и стопанския облик на района. Реката преминава през общината в дълбока и живописна проломна долина, която разделя Преславската и Драгоевската планина. Това е едно от най-впечатляващите природни образувания в района.
Освен Голяма Камчия, важна роля играе и река Врана, която е сред основните притоци в общината. Водните ресурси подпомагат земеделското производство и създават благоприятни условия за развитие на разнообразна флора и фауна.
Климатът е умереноконтинентален с отчетливо изразени четири сезона. Лятото е сравнително топло и сухо, а зимата е умерено студена.
Средногодишните температури обикновено варират между 9 и 11 градуса по Целзий, докато валежите достигат около 650 милиметра годишно. Тези климатични характеристики благоприятстват развитието на зърнопроизводство, лозарство и овощарство.
Историческо развитие
Историята на община Велики Преслав е сред най-богатите и значими в България. Районът е обитаван още от древността, като археологическите находки свидетелстват за присъствието на тракийски племена, римски заселници и ранновизантийски общности.
Най-голямото историческо значение на територията е свързано със създаването и развитието на Велики Преслав като столица на България през края на IX и началото на X век.
По времето на княз Борис I и цар Симеон Велики градът се превръща в център на политическата власт, християнската култура и книжовната дейност. Именно тук се развива прочутата Преславска книжовна школа, която има огромен принос за разпространението на старобългарската писменост и култура сред славянските народи.
По време на Златния век на българската държава Преслав се нарежда сред най-впечатляващите европейски градове. Архитектурните ансамбли, дворцовите комплекси, църквите и манастирите свидетелстват за високото ниво на развитие на средновековната българска цивилизация.
След византийското завладяване на България градът постепенно губи ролята си на политически център, но запазва културното си значение. През османския период районът продължава да бъде важна селскостопанска област, а след Освобождението започва нов етап на модерно развитие.
Население и демографски характеристики
Населението на община Велики Преслав през последните десетилетия следва общите демографски тенденции, характерни за много райони на България. Наблюдава се постепенно намаляване на броя на жителите вследствие на миграционни процеси, застаряване на населението и ниска раждаемост.
Въпреки това общината продължава да поддържа жизнени местни общности както в общинския център Велики Преслав, така и в останалите единадесет населени места. Най-голямо селище е град Велики Преслав, който концентрира значителна част от населението, административните институции и икономическите дейности.
Етническата структура на населението е разнообразна и включва българи, турци и роми. През вековете съвместното съжителство между различните етнически и религиозни групи е формирало специфичния културен облик на района.
Икономика и стопанство
Икономиката на общината традиционно се основава на земеделието. Благоприятните природни условия, плодородните почви и умереният климат създават предпоставки за развитие на растениевъдството и животновъдството.
Сред основните култури са пшеницата, ечемикът, царевицата, слънчогледът и различни фуражни растения. Значително място заемат лозарството и овощарството, които имат дълбоки исторически традиции в района.
Промишленият сектор е представен предимно от предприятия за преработка на селскостопанска продукция, производство на строителни материали и малки производствени предприятия. Експлоатацията на варовикови находища край селата Драгоево и Троица също има определено значение за местната икономика.
През последните години се наблюдават усилия за развитие на туризма като допълнителен икономически сектор, базиран на богатото историческо наследство и природните дадености на общината.
Културно наследство и духовен живот
Културното значение на община Велики Преслав далеч надхвърля регионалните измерения. Територията е един от най-важните центрове на българската национална памет и държавност.
Археологическият резерват „Велики Преслав“ представлява уникален комплекс от исторически паметници, който привлича учени, туристи и поклонници от България и чужбина. Останките от дворцовите комплекси, крепостните стени, църквите и прочутата Кръгла църква разкриват величието на средновековната българска столица.
В района се съхраняват множество традиции, обичаи и фолклорни практики, които отразяват богатото културно наследство на Източния Предбалкан. Местните читалища продължават да изпълняват важна роля за съхраняването на духовния живот и културната идентичност на населението.
Православните храмове, манастирите и историческите светини допълват културния пейзаж на общината и подчертават нейното значение като духовен център.
Туризъм и забележителности
Туризмът е сред перспективните направления за развитие на общината. Основната туристическа атракция безспорно е Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав“, който представя едни от най-значимите паметници на средновековна България.
Посетителите могат да се запознаят с останките на царския дворец, патриаршеския комплекс, крепостните съоръжения и редица уникални археологически находки. Археологическият музей във Велики Преслав съхранява ценни експонати, свързани със Златния век на българската култура.
Природният туризъм също има потенциал благодарение на красивите ландшафти на Преславската и Драгоевската планина, долината на Голяма Камчия и горските масиви в района. Множество туристически маршрути предоставят възможности за пешеходни преходи, наблюдение на природата и културно-познавателни посещения.
Транспорт и инфраструктура
Транспортната система на общината осигурява връзки както с областния център Шумен, така и с останалите части на Североизточна България. През територията преминават важни железопътни и автомобилни комуникации, които подпомагат икономическите и социалните контакти.
Железопътната инфраструктура включва участъци от една от основните железопътни магистрали на страната, свързваща София с Варна. Допълнителната железопътна линия до Велики Преслав улеснява достъпа до общинския център.
Пътната мрежа включва републикански пътища от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки с Шумен, Търговище, Върбица и останалите населени места в региона. Добрата транспортна достъпност създава условия за развитие на икономиката, туризма и обществените услуги.
Обществено значение и съвременност
Днес община Велики Преслав представлява съчетание между историческа памет и съвременно регионално развитие. Тя е място, където националната история присъства не само в музеите и археологическите обекти, но и в ежедневния живот на местните общности.
Значението на общината се определя не само от нейното минало като столица на средновековна България, но и от ролята ѝ като съвременен административен, културен и стопански център в област Шумен
Богатото културно наследство, природните ресурси, традициите и стратегическото географско положение продължават да създават предпоставки за устойчиво развитие и за съхраняване на едно от най-ценните исторически пространства в българската държава.