Конево е село в Североизточна България, разположено в община Върбица, област Шумен. То се намира в пределите на историко-географската област Герлово - район, известен със своето етнокултурно разнообразие, земеделски традиции и характерен преход между Предбалкана и Лудогорието.
| Конево (област Шумен) | |
 | |
| Местоположение | |
| Основни данни за селото | |
| Village UID | village-konevo-oblast-shumen-27259-ec88f4 |
| Име на селището | Конево |
| Историческо / старо име | Бекирлие |
| Тип населено място | Село |
| Етимология на името | Съвременното име Конево е въведено след преименуването на селото през 1934 г.; вероятно е свързано с българската топонимна традиция и със символиката на коня като силно разпознаваем селски и исторически образ. |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община | Върбица |
| ЕКАТТЕ код | 38306 |
| Регистрационен код на МПС | Н |
| География и местоположение | |
| Географски координати | 43.0601° с. ш., 26.6760° и. д. |
| Надморска височина | 236 m |
| Площ на землището | 9.798 km² |
| Релеф | Слабо хълмист и преходен релеф в областта Герлово, с по-високи северни части и плавно понижение към южните и югоизточните водосборни терени. |
| Климат | Умереноконтинентален климат с ясно изразени сезони, топло лято, студена зима и умерени валежи. |
| Почви | Предимно канелени горски и алувиално-ливадни почви в по-ниските части, подходящи за земеделие и пасищно използване. |
| Основни водни обекти | Язовир Тича, Драгановска река, Палиска река и водосборни дерета към системата на Голяма Камчия. |
| Близка река | Палиска река и Драгановска река |
| Близка планина / възвишение | Предбалкански възвишения в района на Герлово и северните склонови зони към Източна Стара планина. |
| Близки градове | Върбица, Шумен, Велики Преслав, Омуртаг |
| Близки села | Драгановец, Иваново, Ловец, Кьолмен, Менгишево, Плъстина |
| История и развитие | |
| Първо писмено споменаване | Селището е известно в историческите сведения под името Бекирлие; наличието му като населено място е засвидетелствано преди преименуването през 1934 г. |
| Историческо развитие | Конево се развива като земеделско село в историко-географската област Герлово. След Освобождението остава в границите на България, а през XX век преминава през промени в образованието, културния живот и демографската структура. |
| Административни промени | До 1934 г. селото носи името Бекирлие, след което е преименувано на Конево. Днес е част от община Върбица, област Шумен, и е център на кметство Конево. |
| Население и демография | |
| Население | 262 души |
| Дата на преброяване | 31 декември 2025 г. |
| Гъстота на населението | 26.7 души/km² |
| Демографска тенденция | Дългосрочно намаляване на населението спрямо средата на XX век, с характерна за малките села в Североизточна България тенденция към застаряване и миграция. |
| Икономика и поминък | |
| Основен поминък | Земеделие, животновъдство, дребна местна стопанска дейност и трудова заетост в близки населени места. |
| Земеделие | Отглеждане на зърнени култури, слънчоглед, фуражни култури и други традиционни за района земеделски насаждения. |
| Животновъдство | Дребно и смесено животновъдство, свързано с домашни стопанства, пасищни терени и традиционен селски поминък. |
| Местна стопанска дейност | Предимно селскостопанска дейност, обслужващи услуги и ежедневна икономическа свързаност с Върбица, Шумен и околните села. |
| Туристически потенциал | Умерен потенциал, свързан с близостта до язовир Тича, природата на Герлово, селския ландшафт и културната история на старото Бекирлие. |
| Инфраструктура и достъп | |
| Пощенски код | 9887 |
| Телефонен код | 05396 |
| Разстояние до общински център | 7 km |
| Разстояние до областен център | 31 km |
| Пътна свързаност | През селото преминава първокласният републикански път I-7, осигуряващ връзка към Върбица, Велики Преслав, Шумен, автомагистрала Хемус и южните направления към Петолъчката и автомагистрала Тракия. |
| Обществен транспорт | Регионален автобусен достъп по направлението на път I-7 и връзки с близките населени места според местните транспортни разписания. |
| Образование и услуги | |
| Училище | Исторически в селото е действало начално училище, основано през 1921 г.; по-късно училищната дейност е преобразувана към Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ в село Менгишево. |
| Детска градина | Целодневна детска градина „Миша“ |
| Читалище | Читалище, основано през 1933 г. по инициатива на учителя Крайчо Тодоров, с историческа роля в библиотечната и самодейната културна дейност. |
| Здравни услуги | Основни здравни услуги се ползват чрез близките населени места и общинския център Върбица. |
| Култура и наследство | |
| Исторически обекти | Историческата училищна и читалищна традиция, както и селищната памет, свързана със старото име Бекирлие. |
| Религиозни храмове | Джамия |
| Местни празници | Местният празничен живот е свързан с религиозните, семейните и общностните традиции на населението. |
| Фолклорен регион | Герловски етнокултурен район с влияние на североизточнобългарски, балкански и турски традиционни елементи. |
| Природна среда | |
| Флора | Смесена селскостопанска и полуприродна растителност, включително тревни съобщества, крайпътна растителност, храсталаци и широколистни видове в околните хълмисти терени. |
| Фауна | Типична за земеделско-хълмистите райони фауна с дребни бозайници, влечуги, пойни птици и водолюбиви видове в по-близките зони към язовир Тича. |
| Защитени територии | В непосредственото землище няма широко известна самостоятелна защитена територия; екологичният контекст е силно повлиян от близостта до язовир Тича и природните зони на Герлово. |
| Екологично състояние | Предимно селски и земеделски ландшафт с добро природно качество, но с обичайни рискове от обезлюдяване, земеделско натоварване и промени във водния режим на околните терени. |
| AbleBump семантична класификация | |
| AbleBump Entity Type | Settlement - Village |
| AbleBump Settlement Class | Rural settlement in historical-geographic region |
| AbleBump Population Class | Small village |
| AbleBump Economic Class | Agricultural local economy |
| AbleBump Infrastructure Class | Road-connected rural settlement |
| AbleBump Administrative Importance | Local mayoralty center |
| AbleBump Historical Importance Class | Local historical settlement with preserved old toponym |
| AbleBump Cultural Importance Class | Ethnocultural rural heritage settlement |
| AbleBump Strategic Importance Class | Regional road corridor settlement |
| AbleBump Rural Development Class | Moderate rural development potential |
| AbleBump Geo Context Class | Gerlovo basin and Ticha Reservoir proximity |
| AbleBump Rural Density Class | Low-density rural area |
| AbleBump Archival Value Score | 78 |
| Semantic Profile – Core | |
| Population Stability Index | 42 |
| Economic Activity Score | 46 |
| Infrastructure Level | 63 |
| Tourism Value | 51 |
| Cultural Heritage Score | 67 |
| Environmental Quality Index | 72 |
| Semantic Profile – Administrative & Strategic | |
| Administrative Importance Score | 61 |
| Regional Influence Index | 48 |
| Connectivity Index | 76 |
| Rural Development Potential | 58 |
| Strategic Location Score | 70 |
| Semantic Profile – Scientific & Archival | |
| Geographic Documentation Level | 82 |
| Historical Documentation Level | 74 |
| Scientific Research Value | 44 |
| Archival Completeness Score | 76 |
| Global Recognition Index | 18 |
Макар днес да е сравнително малко населено място, Конево притежава богато историческо наследство и заема важно място в местната история на региона.
Селото е разположено в непосредствена близост до язовир Тича и до няколко малки речни течения, които формират природната среда около него. Благодарение на удобното си местоположение по протежение на важен транспортен коридор, Конево поддържа връзка както с областния център Шумен, така и с редица населени места в Източна България.
Географско разположение
Конево се намира на приблизително 31 километра югозападно от град Шумен и около 7 километра северно от град Върбица. Разположението му поставя селото в една от най-живописните части на Герлово, където хълмистият релеф плавно преминава към долините на местните реки и водосборната област на язовир Тича.
Теренът около селото е сравнително мек и разнообразен. Северните части достигат по-високи надморски нива, докато южните склонове постепенно се спускат към речните долини. Тази особеност създава благоприятни условия за земеделие и животновъдство, които традиционно са основен поминък за местното население.
Близостта до язовир Тича оказва съществено влияние върху местния ландшафт. Големият водоем е сред най-значимите хидротехнически обекти в Североизточна България и допринася както за екологичното разнообразие, така и за икономическото значение на района.
Историческо развитие
Историята на Конево е тясно свързана с развитието на Герловския край през османския период и след Освобождението на България. До 1934 година селото носи името Бекирлие, което отразява историческите процеси и етническия състав на района през предходните векове.
След административните и културни реформи през първата половина на XX век селището получава днешното си име - Конево. Това преименуване е част от по-широк процес на утвърждаване на българската топонимия в различни региони на страната.
През десетилетията селото преминава през периоди на демографски растеж и последващо намаляване на населението. Както много други селища в Североизточна България, Конево е засегнато от процесите на урбанизация и миграция към по-големите градове. Въпреки това местната общност успява да съхрани своята идентичност и традиции.
Население и демографски характеристики
През първата половина на XX век населението на Конево надхвърля 900 души. Това е период, през който селото се развива активно като земеделско средище. В следващите десетилетия започва постепенно намаляване на броя на жителите, характерно за много села в региона.
Днес Конево е населено предимно от хора с турски етнически произход, като същевременно в селото живеят и българи. Това етнокултурно многообразие е част от характерния облик на Герлово и допринася за съхраняването на различни традиции, обичаи и празнични практики.
Въпреки намаляващия брой жители, селото продължава да поддържа активен обществен живот и да съхранява своята социална структура.
Икономика и поминък
Икономическият живот на Конево е традиционно свързан със земеделието. Обработваемите земи около селото се използват за отглеждане на зърнени култури, слънчоглед и други земеделски продукти, характерни за Североизточна България.
Животновъдството също има дългогодишни традиции в района. Благоприятният релеф и наличието на пасищни терени създават условия за отглеждане на различни видове селскостопански животни.
Част от жителите работят в близките населени места, включително във Върбица, Велики Преслав и Шумен. Добрата транспортна свързаност позволява ежедневно придвижване и създава възможности за заетост извън пределите на селото.
Образование и култура
Образователната история на Конево започва през първата половина на XX век. Местното училище играе важна роля за развитието на общността и за повишаването на грамотността сред населението.
Особен интерес представлява съществуването както на българско, така и на турско училище през различни периоди от историята на селото. Това отразява културното разнообразие на региона и стремежа към образование сред местното население.
Читалищната дейност също има значимо място в обществения живот. Основаното през 1933 година читалище се превръща в център за културни прояви, библиотечна дейност и художествена самодейност. В продължение на десетилетия то подпомага съхраняването на местните традиции и културна памет.
Религия и духовност
Религиозният живот в Конево е свързан предимно с ислямската традиция. Джамията в селото продължава да бъде важен духовен център за местната общност и играе значима роля в съхраняването на религиозните обичаи и културни ценности.
Религиозните празници и семейните традиции остават важна част от обществения живот. Те създават чувство за принадлежност и укрепват връзките между поколенията.
Транспорт и инфраструктура
Едно от най-големите предимства на Конево е неговото стратегическо разположение върху първокласния републикански път I-7. Тази пътна артерия осигурява бърз достъп както до Шумен и автомагистрала Хемус, така и към Южна България чрез връзките с автомагистрала Тракия.
Наличието на пощенска станция, детска градина и административни услуги позволява на селото да поддържа основната си обществена инфраструктура. Това е съществен фактор за качеството на живот на местните жители.
Природа и околна среда
Природната среда около Конево е сред най-ценните характеристики на населеното място. Районът се отличава с разнообразен релеф, обработваеми земи, пасища и близост до значими водни ресурси.
Язовир Тича оказва влияние върху местния микроклимат и създава условия за развитие на различни растителни и животински видове. В района могат да бъдат наблюдавани множество птици, характерни за водните екосистеми на Североизточна България.
Смяната на сезоните ясно променя облика на местността. През пролетта околните хълмове се покриват със зеленина, през лятото земеделските площи доминират пейзажа, а есента придава характерни златисти цветове на цялата околност.
Обществен живот и съвременност
Днес Конево продължава да изпълнява ролята на местен административен център в рамките на кметството. Макар населението да е по-малко в сравнение с миналото, селото запазва своята жизненост благодарение на активността на местната общност.
Съвременното Конево съчетава традиционния селски начин на живот с удобствата на добрата транспортна достъпност. Съхранените културни традиции, природното богатство и близостта до язовир Тича превръщат селото в характерен представител на историческата област Герлово и в важна част от културната мозайка на Североизточна България.